От XXII МСФФ избрах моя калейдоскоп „Любов – магическа реалност”. С респект и благодарност към богатата панорама от всякакви жанрове и видове, пожелах да представя филми с любовни трепети за душата и порив за духа. Моят ориентир е ясен. На върха сияе унгарският шедьовър „За тялото и душата” на Илдико Енеди – вече написах впечатлението, което не ме напуска. И филмите, които запомних…
Днешното поколение има да се чуди какво е това, може пък да го припознае по Интернет?! Калейдоскопът е простичка детска играчка; вземаш я в ръце, нагласяш окото на прозорчето и започваш да въртиш- пред теб се редят причудливи картини от безброй цветни стъкълца. Красиво, вълшебно, пленително! Кинокалейдоскоп „Любов – магическа реалност” фокусира безценни бляскави фигури на многоликото седмо изкуство. Обаятелно и вълнуващо!
Една от неустоимите картини с цялото ѝ великолепие е „Невидима нишка” – извезана изискано, причудливо и с дискретна ирония от режисьора Пол Томас Андерсън. Модата и жените са вдъхновение в живота на известния шивач с отличителен стил Рейнолдс Уудкок. През 50-те години, в центъра на британската мода, майсторът и сестра му обличат кралски особи, филмови звезди, бохеми и достолепни дами. Докато перфектно планираното и контролирано ежедневие на заклетия ерген (в удивителното изпълнение на Даниел Дей Луис) не е преобърнато от любовта. Младата и напориста Алма от муза и любовница се превръща в негова вярна спътница. Промяната на строгия педантичен шивач под въздействието на любовта е смайващо,особено когато персонажът е мощният талант на Дей Люис.
[pullquote align=”right”]Определящо е мнението на The Hollywood Reporter: „Tематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне”е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфликта между Изтока и Запада и радикалния ислямски тероризъм.”[/pullquote]Ангел, посветен на киното… Това е за мен легендарният творец на независимото кино Вим Вендерс. Прекрасен и благороден, той е една отделна вселена, съвкупност от таланти- сценарист, режисьор, фотограф и художник с несравним визуален усет и блестящи истории. За пореден път, обичаният от няколко поколения киномани режисьор, гостува на XXII София Филм Фест с най-новия си филм „Потапяне”. Зрителят ще се потопи с вълнение в изумителния свят на Вендерс, който споделя: „Може би най-голямата човешка тема е за любовта, а това не се удава лесно на всеки от нас. С течение на времето се осмелих да правя истински любовни филми. Днес бих казал, че това е единствената тема, която ме интересува… красотата на любовта е в това, че може да расте.”
Според самият режисьор „Потапяне” е любовна история, която се разиграва на място, където има толкова омраза, колкото и любов и отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор (Джеймс Макавой). Влюбват се внезапно и се противопоставят на чувствата, но скоро разбират, че са срещнали любовта на живота си…
В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-голямата морска дълбочина. Всеотдайно работи по проект, чиято цел е да докаже теорията й за произхода на нашата планета. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел в Нормандия, на атлантическото крайбрежие, където се подготвят за своите опасни мисии.След раздялата всеки поема по своя път и „потапяне” – Джеймс е взет за заложник от джихадисти и не може да се свърже с Дани, а тя се гмурка рисково до дъното на океана, без да знае дали любимият е жив и дали ще успее да излезе на повърхността…
Операторската творческа визия е великолепна с емоционалното си и естетическо въздействие – пейзажите от крайбрежието на Нормандия, изсъхналите пясъци на Сомалия и подводните гмуркания. Внезапният, а понякога плавен монтаж създава предчувствието за обреченост на „една болезнена любовна история, която се сблъска с неконтролируеми сили” и завършва с безвъзвратно „потапяне”.
Последната изява на италианеца Паоло Вирдзи е малък филм с големи актьори- силно обаяние и изискана изтънченост излъчва Хелън Мирън (нека припомня, че тя Елена Миронова, от руски произход) и Донълд Съдърланд с неговата импулсивна духовна мощ и дискретна самоирония. „Търсач на удоволствия” е закачливият прякор на стария кемпер… Възрастна двойка, имала прекрасен съвместен живот повече от 60 години, „отвлича себе си“ от порасналите деца, докторите и ежедневието, като предприема незабравимо пътуване с надеждния си RV (кемпер, recreational vehicle – МПС за развлечения). Те наричат камиончето си The Leisure Seeker – търсача на отдих, на удоволствия – и пътешестват по шосе №66 от Бостън до къщата-музей на Ърнест Хемингуей в островното градче Кий Уест, Флорида. Двамата – Ела и Джон Спенсър, успяват да възвърнат желанието си за живот и взаимната си любов през тази ваканция и автомобилно приключение, подтикнало ги към откровения и изненади до самия му край. Те просто искат още един безгрижен ден заедно, дори да е последен за тях. Той се бори с Алцхаймер, тя – с рака… Пътуването е по-добре от хоспис или легло в болница. С „търсача на удоволствия“ Ела и Джон са ходили на почивка с децата си през 70-те години, сега двамата ги шокират с бягството си. Мозъкът на Джон е малко размътен и мъжът често забравя, но пък е физически силен. Ела е слаба и крехка, но все още е с всичкия си. Заедно двамата едва успяват да бъдат един човек. „Филм за запазване на човешкото достойнство” според чаровната Хелън Мирън.
Смесвайки забавни с ужасяващи моменти, пътешествието преминава през една непозната за тях Америка. Това приключение обаче е техният шанс да преоткрият брака си, който винаги са подхранвали със страст и отдаденост, но и с тайни мании, появяващи се на повърхността точно сега и предизвикват неочаквани признания.
„Търсач на удоволствия” дарява зрителя с „амурни терзания”, поднесени с гъделичкащ смях, който носи естетическа наслада и неизчерпаемо жизнелюбие. Финалът навява меланхолия и тъга, но нали „в края на човешкия живот единствено се брои достойнството” според Харолд Пинтер.
Ето и откровенията на самия Паоло Вирдзи: „Никога не съм очаквал, че ще режисирам филм изцяло в друга държава. Досега винаги съм отказвал предлаганите ми американски проекти. Но ме убедиха поне да опитам да напиша сценарий, а аз обещах на продуцентите, че ако Хелън Мирън и Доналд Съдърланд се съгласят да играят Ела и Джон, ще направя филма. Опитвах да се застраховам, като искам твърде много. Но съдбата ме изненада – Мирън и Съдърланд се съгласиха. Няколко седмици по-късно вече опаковах багажа си, за да прелетя над океана, защото нямаше как да не се включа в подобно изживяване, и то с такива легендарни актьори. Но не съм имал никакво намерение да ставам „американски режисьор“; чувствам се като син на италианското кино, въпреки че в наши дни глобалното споделяне на истории и изображения разми всякакви териториални граници. Дори и на Източния бряг се опитвах да не се отказвам от навиците си на режисьор, роден в Италия (и по-точно в Ливорно), и да използвам всички съставки, които обичам: истина, човечност, ирония, микс от комедия и трагедия, забавни проблеми и моменти на чисто щастие. Струва ми се, че онова, което се получи, е road-movie за свободата да избираш всеки един миг от живота си – всичко това, разказано с лекотата на песен. Една забавна и тъжна балада, малко неразумна и луда, но жива и щастлива.“
Мариана Енева
