ЛЮБИМАТА ФОРМУЛА… НА ЯПОНИЯ
Има житейски срещи (с хора, книги, картини, филми), които оставят у човека първото детско „жегване”, подсъзнателните емоции, дето те бодват под лъжичката…
Измина известно време от Кинолитературния фестивал „Синелибри“, а у мен още стои „ жегването“ от излъчения тогава (за пръв път пред българска публика, в Дните на японската култура)„Любимата формула на Професора“;брилянтна екранизация на японския режисьор Такаши Коидзуми(и сценарист на магическия сюжет) по едноименния шедьовър на Йоко Огава, от който само за първите два месеца от появата му на световния книжен пазар са продадени над един милион екземпляра.
„Любимата формула на Професора“ е първият роман на японската писателка Йоко Огава, преведен на български език и издаден от ИК „Колибри“. Това обаче далеч не е единствената забележителна творба на Огава – тя е авторка на повече от двадесет художествени и нехудожествени произведения.
Написах тези редове, защото според мен историята на Професора е не само блажено вълшебство, но и дълбока философия- с едно простичко обяснение в любов към живота, природата и разбира се, към математиката.Срещата с филма е истинско удоволствие- всеки кадър блика от мъдри „формули“ в математиката и в живота.
На пръв поглед няма никакви сложни препратки и „нареждане на пъзела“. След претърпяна катастрофа, паметта на блестящия математик трае само 80 минути. И се налага той да пита, разпитва и повтаря всеки път едно и също. Числата са убежището на Професора, чрез тях той общува и дири устои в изплъзващото му се ежедневие.
Така задава въпроса и на новата си домашна помощница:„Кой номер обувки носите?“.„24-ти „- е отговорът на младата жена.Не се наемам да правя математически обяснения и изводи, а да припомня неписани правила и житейски мъдрости на този изумителен народ, който твърди:„Всеки ден е хубав ден“ и „Повтарянето на едни и същи дейности води до хармония, а тази хармония носи щастие на всеки по своему…“За мен това е прозрението от чудодейния филмов разказ. И от вълнуващите думи на Професора: „Истинските важни неща трябва да се гледат със сърцето… Вечната истина е невидима. Можеш да я носиш в сърцето си.“ Всеки кадър е фреска, красив пейзаж, изящество в унисон с природата! Забележителна естетика и висше операторско майсторство! Невероятен актьорски екип:АкираТерао, Ери Фукатсу, Таканари Саито, Рурико Асаока, Хисаши Игава!
Детайлите обрисуват емоционално духовността на тримата герои в тяхното съпричастие, човешка привързаност и топлота. Силата на приятелството сплотява и съгражда, а математиката се превръща в сияйна вселена от знаци и … поезия. Прелестен „герой“ е мелодичната завладяваща музика, която се усеща ненатрапчиво и въздейства до болка.
Не случайно само за две години филмът получава две авторитетни награди“
“CrystalSimorgh” (2008) за най-добър режисьор (ТакашиКоидзуми), “MainichiFilmConcours” (2007) за най-добра музика (Такаши Како), както и
Номинацията от Японската филмова академия (2007)за най-добър актьор (АкираТерао).
„Любимата формула на Професора“ е уникален филм, роден от красотата и мъдростта на Япония.
А „Формулата“на тази страна се нарича „Ваятели на красота – с изящна простота!“ Преди 28 години си позволих с тези мои думи на преклонение да поздравя първите Дни на японската култура у нас. Интересувам се и се опитвам да изучавам Страната на изгряващото слънце. Имах късмета и щастието да посетя за десет дни моята бленувана Япония и нейните жители: съвестни, деликатни, дисциплинирани, всеотдайни. Те вършат своята работа или определена дейност с мисълта „искам“, а не „трябва“. Народопсихология, коренни традиции, национален характер, социален статус, богат духовен мир. Акуратност, стигаща до съвършенство. Изящни и трудолюбиви! Японците имат специални глаголи „ваби“ и „саби“ – наблюдавам, любувам се, съзерцавам природата, красотата наоколо.
И сега ще ви изненадам с нещо: името на режисьора на този забележителен филм Такаши Коидзуми е тясно свързано с България. Само че това не е режисьорът на филма, а името на Н.Пр. Такаши Коидзуми, посланик на Япония у нас (2012 – 2017), единственият акредитиран у нас дипломат-българист . Защото Такаши Коидзуми завършва специалността „Българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. и живее у нас осем години. При връчването на акредитивните си писма дори казва: завърнах се в България като в моя втора родина.
Точно от японския дипломат българските медии „научиха“ един интересен факт от българската история, иначе известен на историците: СейгоЯмадзава е първият японски самурай, стъпил на българска земя по време на Руско-турската война 1877- 1878 г. В качеството си на пратеник на страната си в Руската армия той пристига у нас като наблюдател на военните действия. Тежките сражения и храбростта на воините от Съюзническата армия го мотивират да поиска разрешение за участие в битките. Ямадзава получава малък взвод и се бие за превземането на Плевен, а по-късно и на Шипка. Награден е с руски и румънски военни отличия, а след завръщането си в родината е произведен в чин полковник.
…Така към Формулата на Професора се добавя още една – формулата за приятелството между Япония и България.
