На фона на противоречивите събития, случващи се в обществения и личен живот на българина, изкуството, музиката са „оазисът“ за нас хората с тази нагласа, които ни предпазват и окрилят в този забързан и депресиращ свят! За наша радост, музикалният ни живот е интензивен и изпъстрен с разнообразни по жанр стойностни изяви. Безспорно, концертът на Симфоничния оркестър на БНР, с диригент Росен Гергов и солист Лия Петрова, състоял се на 10 март 2017 г., се открои на софийския концертен подиум! Преди да коментирам концерта, бих искал да предложа на читателите, кратко интервю с маестро Росен Гергов, споделено малко преди събитието.
[dropcap style=”flat”]Н[/dropcap]а въпроса ми към маестро Росен Гергов, какви са бъдещите му планове, както с радиосимфониците, така и личните му изяви и ангажименти по света, маестрото сподели за прекрасните си взаимоотношения с музикалните среди в Япония следното: „В Япония нещата се развиват много добре за мен, тъй като имам прекрасен агент, който е много контактен и прави връзка с различни оркестри. Вероятно допадам на японците с начина си на работа, като диригент и там много често ходя, по четири пет пъти на година.“Бихте ли приел да бъдете музикален директор на някой японски симфоничен оркестър?
Това ще е трудно, защото японците имат преклонение и респект пред по-възрастните хора, разбира се, има млади главни диригенти, но те са изключение. Нещата са в динамика и рано или късно и това може да се случи.
Къде, в коя държава усещате най-благоприятна атмосфера за реализация на творческите си изяви, Австрия, Америка?
Всъщност, навсякъде, където хората са със сърца отворени за музиката! Това е много индивидуално, това зависи от самите оркестри. Всеки оркестър е различен и бих казал, няма добри и лоши оркестри (с малки изключения) и всеки един оркестър си има своите достойнства! В Япония професионализмът е изключително висок и там много лесно се работи. Всичко е подредено, музикантите са перфектно подготвени, много висока класа на свирене, а публиката е малко сдържана. Разбира се, слушателите изживяват изпълнението, но не го показват емоционално!
Предполагам, внушителни зали, с превъзходна акустика? Преди години сме свирили в голямата зала в гр. Сеул – невероятна архитектура, фантастична акустика!
Да, наистина така е и за професионалиста е благодат да твори в подобна обстановка. Примерно, в Русия публиката е въодушевена и реагира емоционално на всеки по значим момент на изпълнението! Беше удоволствие да излезеш на сцената! Такава любов на публиката, тя просто сияе, излъчва възторг… Професионализма е на еднакво високо ниво и в Русия и в Япония, но руската публика е много по-емоционална, ентусиазирана и отдадена на музиката.
Имате ли скорошни идеи, за нещо ново, различно в програмите на радиооркестъра?
Да бих искал нови произведения да се поставят, примерно от типа на музика от Лигети, Стив Райх, Джон Адамс…
Имате ли вкус към съвременната музика?
Да, определено!
Харесвате ли алеаториката, свободната и писаната?
Зависи как е направена творбата. Ако не е абсолютно свободна през цялото време, да. Ако в дадено проиведение има отделни елементи на алеаторика и после преминава към традиционния принцип на композиция, това приемам! Защото при пресъздаване на свободната алеаторика, няма нужда от диригент.
Ако решите да се докоснете до този стил при нашите композитори, това са Васил Казанджиев, Георги Минчев, като последният има интересни произведения с този приом на композиция!
Да, сега предстои да направим концерт за пиано от Георги Минчев. В заключение, зависи как е направена творбата, ако не е самоцелна и е убедителна, е добре дошла за интерпретация.
Петнадесетгодишен Росен Гергов, още след първия си урок при маестро Михаил Ангелов знае, че иска да стане диригент. Талантът и последователността му бързо го водят напред – през 1998 г. Росен Гергов печели специалната награда за диригентски дебют на конкурса „Млади музикални дарования”. Следващата година завършва Музикалното училище в София с пълно отличие и национална диплома за високи постижения в областта на музиката. На 18-годишна възраст заминава за Виена, за да продължи образованието си при диригентите Леополд Хагер и Сейджи Озава. При дипломирането си дирижира Симфоничния оркестър на Австрийското радио и телевизия, после става асистент-диригент във Виенския симфоничен оркестър. Кариерата му на блестящ диригент се развива бързо, канен е да свири с много знаменити оркестри и оперни театри по света. А от края на 2015 година Росен Гергов е новият главен диригент на оркестъра на БНР.
Концертната програма беше открита с изпълнението на оригиналната, впечатляваща с замисъла си българска творба, „Пасакалия и Токата” от композитора Мирослав Данев.
Мирослав Данев завършва БДК (дн. ДМА „Проф. П. Владигеров”) със специалност флейта през 1983 г. Като студент посещава курсове по композиция при проф. Марин Големинов. Участва в майсторски клас по композиция, организиран от Тон де Леув по време на Международно ателие под егидата на фондация „Gaudeamus”. От 1987 г. Мирослав Данев работи като звукорежисьор и музикален консултант в звукозаписното студио на Българското национално радио.
Сред творчеството му са предимно инструментални произведения. За симфоничен оркестър са „Еон”, „Виа долороса”, „Пасакалия и Токата”, „Рапсодия за цигулка и оркестър“, „Хореографски фрески“, „Сюита за флейта и оркестър“. В камерния жанр се открояват „Соната за флейта и пиано“, „Духов квинтет“, „Струнен квартет“, както и клавирни пиеси. Творбите му, в съзвучие с най-добрите традиции на XX век, се изпълняват многократно на национални и международни събития в България и по света – Чехия, Грузия, Германия, Франция, Япония, Русия, Великобритания и САЩ.
За да оценим достойнствата на този безспорно талантлив и зареден с творчески потенциал композитор, нека си припомним някои моменти от биографията му: Очевидно младият музикант отрано осъзнава, че любимата му флейта не е достатъчна в музикантските му търсения и решително се обръща към Композицията. Изборът му да учи при голямия български композитор, класик проф. Марин Големинов (френски възпитанник от школата на Пол Дюка, но неразривно свързан със съкровищницата на българският фолклор) формира спецификата на композиционната му техника! А факта, че Мирослав Данев е заслужил, действащ звукорежисьор в Звукозаписа на БНР ни обяснява, от къде идва познаването му на изразните средства на големия симфоничен оркестър и боравенето му с тях! А те са необятни! Пиесата започва от „нищото“! Мрак, тъма и в далечината се заражда неотклонният ритъм-неравноделни тактове изпълнен от Барабан, Тимпани и следващ изграждането на произведението до финала. Всяки нов, зародил се епизод е сюрприз, нова комбинация от тембри, които формират звуковата картина! Порив на душевно просветление обхваща слушателя с встъплението на щрайха, който ескалира, насища се със сурови, дисонантни хармонии и достига до грандиозния звуков апотеоз, символизиращ Истината, Доброто в Света!
Нарастващото вълнение на публиката, в очакване на любимата и цигуларка Лия Петрова беше осезаемо…
Творческата биография на талантливата артистка е впечатляваща, бих казал трумф! Ето някои моменти, които искам да споделя с читателя: Родена е в София в семейство на музиканти и започва да се обучава още на 4-годишна възраст. На 6 вече свири с различни оркестри. На 8 получава Моцартов медал за най-млад артист на ЮНЕСКО, на 11 е приета в Hochschule fur Musik und Theater в Рощок, на 19 става студент в „Queen Elisabeth“ Music Chapel в Брюксел. Това учебно заведение ѝ предоставя уникалната възможност да свири на оригинален италиански инструмент Matteo Goffriller, изработен през 1690 г. След Брюксел специализира в Берлин, в Hochschule für Musik „Hanns Eisler“. Има изяви с музиканти като Юри Башмет, Рено Капюсон, Марта Аргерих и Миша Майски, участва в някои от най-изтъкнатите фестивали в Европа и концертира като солист с редица изтъкнати оркестри.
Решението на маестро Гергов, да включи концерта за цигулка от Карл Нилсен в изисканата си програма е грандиозния успех на Лия Петрова, завоювала първа награда, в престижното международно музикално състезание „Карл Нилсен“ 2016 г., заслужен повод за гордост за Българската музика!
Международният конкурс „Карл Нилсен“ е за инструменталисти до 30-годишна възраст. Провежда се под патронажа на кралицата на Дания Маргрете II в градчето Одензе, родното място на Карл Нилсен (1865–1931) – емблематичният датски композитор, диригент и цигулар. Нивото е наистина високо и пред претендентите са поставени сериозни изпълнителски предизвикателства. В регламента е заложена идеята на победителя да бъдат дадени реални възможности да блесне пред международната публика и критика, което е силен тласък за бъдеща световна кариера – наградата винаги включва записи за реномирана звукозаписна компания, престижни изяви с водещи оркестри и прилична парична сума. От 16 до 22 април 2016 „Карл Нилсен“ се състоя за десети път. В различните години конкурсът се провежда за различни инструменти, като се редуват цигулка, флейта, кларинет и орган. Юбилейното издание бе за цигулари, а ключов компонент в последния кръг – интерпретиране на изключително трудния „Концерт за цигулка“ на самия Карл Нилсен, написан в 1911. Ето, какво споделя председателя на международното жури Николай Знайдер: Имаме удоволствието да наградим Джи Юн Лий и Лия Петрова заедно за първото място. За нас беше невъзможно да разделим тези две отлични цигуларки, еднакво заслужаващи да спечелят.
Двама са „фундаменталните представители на северната музика“ с тяхните цигулкови концерти: Ян Сибелиус и Карл Нилсен, като вторият е носител на неокласицизма, изпреварвайки с 10 години този стил, характерен за творчеството на И. Стравински.
Музикалният език на К. Нилсен е пестелив и сдържан, а в постройката на отделните части е нетрадиционен и усложнен: Те са, или четири бърза-бавна-бърза-бавна, или две големи, обединяващи по две части, със структура напомняща на бароковите кончерти гроси.
С вълнение си спомням встъплението на солистката с внушителна, разгъната соло каденца, с която тя прикова вниманието на публиката. Тази стройна, деликатна девойка извличаше фантастичен, благороден звук от емблематичната, триста годишна цигулка „Матео Гофрилер“. С артистичен замах ваеше последвалата лирична тема, обагрена с грация и поетична красота. Усещането в слушателя беше пълен синхрон между солист и оркестър! Внезапното навлизане в основната част на концерта: Allegro cavalleresco даваше шанс на виртуозната цигуларка да разкрие достойнства, като усет към вярната фраза, благородството на звука и непоклатимо чувство за ансамбъл! След вихренното Rondo и последвалия Финал, Лия Петрова пресъздаде безпогрешно атмосферата на композицията- Ведрост, Веселие и Безметежност! С вяра и упование, очакваме бъдещите завоевания на нашата именита сънародница на световния музикален подиум!
Музикалният свят, хилядите почитатели на великия композитор Сергей Прокофиев се прекланят пред безсмъртното му творчество и изпитват мигове на духовно блаженство от досега им с тази музика! Такова беше изживяването на публиката по време на изпълнението на Седмата симфония от С. Прокофиев! Доказалият се на световната музикална сцена талантлив и многообещаващ диригент, маестро Росен Гергов, със своята палка ни представи един съвременен прочит на гениалната музика.
Сергей Прокофиев създава Седмата си симфония през 1951 г. Идеята на композитора била, да напише творба, която да не бъде сложна и да увлича детската аудитория, съобразена и да бъде излъчвана по радиото. Но в процеса на оркестрацията, симфонията прераства в по крупна музикална форма, изразяваща израстването и големите надежди на младостта, оптимизъм, като в самият финал се появява отенък на тъга и печал.
За своята последна симфония Прокофиев е посмъртно удостоен с Ленинска награда.
Умело и убедително, диригент и оркестър подесоха Първата част на симфонията, оставяйки в аудиторията усещането за разпята и изразителна основна тема, а във втората тема проблясваха по смели, мелодични ходове, които биваха удържани от строгата, премерена ритмика и палката на Маестрото. Последва бляскава Втора част, написана в добрите традиции на валса, наследени от Чайковски и Глазунов. За отбелязване е благородното звучене на виолончелите, в диалог с духовите инструменти!
Третата част, Andante с марш, наподобяващ детска песен и финалът-скерцо, в което Маестро Гергов постигна стремителна, огнена, увличаща, изпълнена с фоерверки в оркестрацията атмосфера! В края на симфонията се появи емблематичната първа тема, носеща нотки на тиха, едва доловима печал.
Възторжени одобрения, възгласи „браво“ изразиха благодарността на публиката към оркестър и диригент!
Светослав Дерменджиев