16 декември – 20 януари 2012
„Опитвам се да боравя с цветовете като с думи, които творят поезия, като с ноти, преливащи в мелодия“, Хуан Миро
След впечатляващите изложби на Пабло Пикасо и Салвадор Дали, Галерията за модерно изкуство отрежда заслужено и достойно място и на другия велик модернист на 20 век – Хуан Миро.
Мащабната ретроспектива „Градините на Миро“ показва 45 оригинални цветни литографии, създадени в късния период на художника (между 70-те и 80-те години на 20 век). Откриването съвпада с ВТОРИЯ РОЖДЕН ДЕН на Галерията.
Предколедната изложба на Хуан Миро се осъществява с подкрепата на Алфа Банк – генерален спонсор на сезона и Софарма.
Често вдъхновен от музиката и поезията, цветните акорди и фигуралните игри между „черния контур” и различни цветови фактури, Миро създава уникални „хармонии” или т. нар. абстракции. Творбите му са лесно разпознаваеми заради уникалния стил, ярки цветове и специфичен рисунък.
Творческият похват на Миро е изграден върху желанието на артиста да изкара на яве скритите сили на природата, музиката и поезията. Цветът е проводник на цялостната идея за композицията и нейния визуален ритъм.
Сериите “Чудеса и акростишни вариации в градината на Миро“ и „ESCULTOR“ се показват за първи път в арт салона на Оборище 10.
В литографиите от серията “Чудеса и акростишни вариации в градината на Миро“ са заложени две от неговите съкровени влечения: поезията и градинарството. Миро до такава степен се отдава на своето хоби, че известен период от време дори работи като градинар. Както самият той твърди, това занимание възпитава у него търпение и последователност към една любима форма на заетост, скромно отношение към чудесата на живота и възхищение от процеса, в който формите узряват. Поезията в дадения случай е обвързана с ритъма и структурата, загатнати чрез акростишни вариации. Прочита на всяка композиция е вертикален и носи скрито значение, загадка.
В серията „ESCULTOR“ Миро отново ни въвлича в абстрактна игра. Идеята за визуални езикови закачки и скрити послания е заложена и тук. „Скелетът“ на композицията е изграден от доминираща черна линия, напомняща писмени знаци, а цветовете в нея внасят търсения от артиста визуален ритъм. Изборът на хоризонтална визия е свързан със самото заглавие на серията, тъй като всеки скулптор и всяка склуптура имат нужда от солидна опора, почва, на която да се задържат толкова, колкото е необходимо.
Хуан Миро – арт пазар
И днес каталунският вълшебник продължава да вдъхновява хората с чистотата и посланията на своето изкуство, а творбите му са едни от най-предлаганите на аукционите по света. По данни на artprice.com, през 2010 г. на различни търгове са продадени 1080 произведения на Мирó, което го нарежда на трето място след Пабло Пикасо (с 2022) и Анди Уорхол (с 1120).
Общият обем продажби на творби с неговия подпис достигна 43 488 806 USD през миналата година, с ценови връх за картината L’Air (1938) – 10 330 500 USD, в Christie’s, Ню Йорк, на 3 ноември 2010 г.
Повратна точка в пазара на испанския художник е 2001г., когато неговото платно „Portrait of Madame K” (1924) бива предложено на търг в Christie’s. Картината е предоставена на аукционната къща директно от колекцията на Рене Гаффе и логично буди огромно оживление и интерес сред участниците. Тя достига достойната продажна цена от 11,5млн.щ.д.
По начало попадането на подобно ранно произведение на Хуан Миро на търг е изключителна рядкост. По-често колекционерите откриват и наддават за негови графични творби от различни периоди и серии.
Те съставляват близо 90% от регистрираните продажби на художника за последното десетилетие. Въпреки колебанията в пазара между силната 2008 и следващите години като цяло, литографиите и офортите на Миро запазват сравнително добре нивата на своята оценка и интерес.
Проведено проучване на резултатите от международни търгове с работи на Хуан Миро показва, че средната стойност на неговото графично изкуство за периода от 1998 до март 2011 се е повишила средно с около 24%. С други думи, например 100 щатски долара, инвестирани в графика на Миро през 1998г. в момента възлизат на нови близо 130 долара.
Хуан Миро (1893-1983)
Името на великия каталански модернист Хуан Миро стои редом до Пабло Пикасо и Салвадор Дали в испанския триумвират, доминиращ изкуството на 20 век.
За разлика от вездесъщия Пикасо, който имал хиляди музи или от ексцентричния Дали, подвластен на своята Гала, присъствието на Миро на парижката арт сцена е доста по-премерено.
Познат като живописец, скулптор, график и дизайнер, той е изключителен интелектуалец, скромен и вглъбен човек, който прекарва по-голяма част от времето си в четене, писане на поезия и рисуване.
Животът на Хуан Миро е дълъг и изумителен. Доживява до 90-годишна възраст и оставя зад себе си хиляди произведения на изкуството, като работи в богато разнообразие от стилове през шестте десетилетия на изключителната си кариера.
В родния си град Барселона младият Хуан завършва художествено училище и Академия „Гали“. Работата му преди 20-те години на 20 век носи разнообразни влияния от различни направления като фовизъм и кубизъм, съчетани с традициите на каталунския фолклор.
Художникът за първи път посещава Париж през 1920 г. и живее там една година, преди да нарисува картината, която ще го направи известен – „The Farm” ( по-късно става собственост на Ърнест Хемингуей). Атмосферата на града, с неговите поети и писатели, насърчава уникалния стил на художника.
Публикуваният от Андре Бретон “Манифест на сюрреализма” през 1924 се превръща в основен източник на вдъхновение за него и Миро преминава към един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата и на въображаеми пейзажи.
Голяма част от творбите му се явяват визуален аналог на сюрреалистичната поезия. В тези приказни и неясни видения могат да се разпознаят забавни геометрични форми и зооморфни елементи. Композициите са добре организирани и премислени, често на неутрален, плосък фон. В картините си Миро обикновено използва ограничен набор от няколко чисти и интензивни цвята – жълто, червено, синьо, зелено и черно. В по-късните си творчески години създава композиции, в които тези фигури започват да добиват съвсем обобщено и абстрактно звучене. Те въздействат предимно с цвета, линиите и вътрешния си ритъм.
За пресъздаването им художникът използва активно възможностите на различни техники в изкуството – офорт, литография, акварел, пастел, колаж и живопис. Голяма популярност добиват и търсенията му в областта на керамиката и скулптурата. Най-известните сред тях остават двете керамични фрески за сградата на UNESCO в Париж, преименувани „Стената на Луната” и „Стената на Слънцето” (1957-59).
В цялото художествено наследство на Миро се преплитат испанския дух и парижкия авангард.
Въпреки че преминава през различни периоди и експериментира с разнообразни техники, най-известен Миро остава със своите графични произведения – сюрреалистични и необикновени, „увлечени” от чудноватите и поетични импулси на модерния живот.
Жорж Брак първи подтиква Миро към литографията: „Захванете се с лито. Много е достъпна. Нарисувайте една от вашите рисунки на специална хартия, след това просто ще я отпечатаме и ще видите, резултатът ще е много добър.”
Така започва и колаборацията му с прочутото френско литографско „Ателие Мурло“, където през 20 век мнозина от модерните майстори на четката като Пикасо, Леже, Джакомети, Брак и много други експериментират с графични техники и създават там своите оригинални графични произведения.
Каталунският вълшебник изразява себе си с детска простота и осветява творбите си с пожар от цветове, пренасящи ни към паралелни светове и завещанието на великия модернист, че изкуството е полет на въображението отвъд реалността.
За допълнителна информация:
Museum Gallery of Modern Art
http://modernartgallery-bg.com
