06th Mar2016

Камен Донев и звезден актьорски състав в спектакъл за рождението на Крикор Азарян

by Черно и Бяло

Безсмъртните завети на големия творец ще оживеят в „Азарян и електрическата крушка”

Със спектакъла „Азарян и електрическата крушка” Театър Азарян и Националният дворец на културата (НДК) ще отбележат рождението на големия ни режисьор на 14 март (понеделник) от 19:30 ч.

Театър Азарян, снимка Орлин Огнянов

Театър Азарян, снимка Орлин Огнянов

Автор и режисьор на проекта е един от учениците на проф. Азарян – Камен Донев, който, подобно на състудените си, често споделя колко много му е дало общуването с него. Самата идея на спектакъла е взаимствана от един от безценните разговори между двамата. Проектът е своебразен подарък към публиката и израз на уважението, любовта и признателността на хората, които са се докоснали до неговата мъдрост и богата душевност.

В „Азарян и електрическата крушка” ще видим не само ученици на легендарния режисьор, но и актьори, играли в негови постановки през годините. Сред тях: Камен Донев, Мариус Куркински, Деян Донков, Касиел Ноа Ашер, Малин Кръстев, Валентин Танев, Стефка Янорова, Койна Русева, Лилия Маравиля, Стефан Вълдобрев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Станка Калчева, Милен Миланов, Яна Титова, Иван Радоев, Красимира Кузманова, Ева Тепавичарова, Ралица Ковачева-Бежан и др.

„Рожденият ден на Крикор Азарян е и ден на театъра, носещ неговото име. Всяка година голямото семейство на професора – неговите близки, студенти и приятели, отбелязват този празник. Щастлив съм, че вече имат свое място и то се нарича Театър Азарян” – споделя директора на НДК Мирослав Боршош.

Точно преди година, през март 2015, Зала 2 на НДК се превърна в Театър Азарян, а обновеното пространство продължава да съхранява духа и енергията на емблематичния творец, чието име носи.

 Организацията на „Азарян и електрическата крушка” е осъществена, съвместно с НДК и Фондация „Проф. Крикор Азарян”.

„На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист” – това е един от паметните цитати, завещани от Азарян за следващите поколения артисти на българската театрална сцена.

Билетите за събитието вече са пуснати в продажба на касите на Билетен център-НДК на цени от 20 и 15 лв., с намаление за ученици, студенти и пенсионери – 10 лв.

За спектакъла:

Преди много време, в съвсем свободен разговор, проф. Азарян каза нещо, което се запечата завинаги в паметта ми. Смея да кажа, че дори ме направи и по-свободен. Неговите думи бяха: „…На добрия актьор му трябва само една електрическа крушка”.

С течение на времето това условие, изразено с едно изречение, беше като спасителен пояс в доста сценични ситуации и задачи… Но важното е, че дойде тъкмо навреме.

В духа на това трябва да се каже колко често Азарян говореше, демонстрираше и изискваше от нас да спазваме така наречената душевна хигиена на актьора. В какво се състои тя е трудно да се каже набързо… Но, в общи линии, най-важни оставаха: предварителната настройка преди да излезеш на сцената, облеклото, което в никой случай не трябва да е това, с което вървиш по улицата, емоционална и умствена концентрация, заучен и овладян авторов текст, партньорство и задължителното мислене…

Тези и още няколко неща можеше да се каже, че поддържат актьора в бойна готовност и наистина, когато той стъпи на сцената, не се нуждае от нищо кой знае какво, освен от светлина, за да го виждат хората, или образно казано – от една електрическа крушка.

На 14 март ученици, приятели и симпатизанти на Азарян ще се съберем, за да си припомним, разкажем и покажем разни неща, свързани с тази тема. Всеки ще сподели свои преживявания около репетиционния процес с проф. Азарян. Ще отдадем дължимото на неговите усилия и вяра в красотата на театралната професия.

Камен Донев

проф. Азарян, снимка Бистра Бошнакова

За проф. Крикор Азарян:

Проф. Крикор Степан Азарян е известен български режисьор и педагог. Дълги години е преподавател в НАТФИЗ и режисьор в ТБА. Роден на 15 март 1934г. в гр. Пловдив. Завършил Театрална режисура във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов”. Специализирал в Москва и Санкт Петербург.

Бил е режисьор в Пловдивския театър, НТ „Иван Вазов”, ДСТ „Алеко Константинов”, Театър „Българска армия” (1990-2009); художествен ръководител в ДТ „София”; гост-режисьор в Полша, Русия, Сърбия, Македония, Германия; художествен ръководител на клас по „Актьорско майсторство и режисура” в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”; председател на Българската Асоциация на режисьорите от театъра. Трийсет години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. През 2005г. напуска театралната академия и става преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет.

Незабравими в историята на българския театър, освен постановките му по Чехов, остават спектаклите по Йордан Радичков, Шекспир, Гогол, Иван Радоев, Боян Папазов, Т. Уилямс, Николай Хайтов. Реализирал около 100 спектакъла, сред които: „Януари” (ДТ – Пазарджик), „Албена” (ДТ – Пазарджик), „Бая си на бълхите”, „Война и блудство – блудство и война”, „Троил и Кресида”, „Буре барут”, „Хенрих ІV”, „Вишнева градина”, „Приказки от Виенската гора”, „Лулу”, „Асанация”, „Случка в зоопарка”, „От земята до небето”, „Трамвай Желание”, „Чайка”, „Колекцията” (в ТБА); „Самоубиецът” (в ДТ „София”); „Дело” (в ДСТ „Алеко Константинов”); „Последен срок”, „Крал Лир”, „Лазарица”, „Вишнева градина” (в НТ „Иван Вазов”); „Дванайста нощ” и „Три сестри” в Младежки театър „Николай Бинев”.

Режисьор на игралния филм „Всички и никой” по едноименния роман на Й. Радичков.

Удостоен с: „Първа награда за режисура” („Януари” на Радичков в ДТ – Пазарджик); „Втора награда за режисура” („Пътеки” на Н. Хайтов в ДТ – Пловдив); „Първа награда за режисура” от Национален преглед на камерни пиеси – Враца (за „Сизве Банзи е мъртъв” и за „Кълбовидна мълния”); „Втора награда за „Последен запис” на Бекет” (в НТ „Иван Вазов”); „Награда за режисура” на Съюза на артистите за „Буре барут” и на Фестивала в Благоевград за „Бая си на бълхите”; Награди за режисура на спектаклите „От земята до небето” на Н. Русев, „Опит за летене” на Й. Радичков, „Празникът” на Н. Хайтов. През 2008г. получава „Икар” за постановката си „Чайка” в ТБА, както и за цялостно творчество, а през 2009г. – „Почетен Аскеер”.

Умира на 14 декември 2009г.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*