ІV Международен форум „Руският език чрез руската литература и руското изкуство“

0

От 25 до 28 юни 2015г. в София и Сандански се проведе ІV Международен форум „Руският език чрез руската литература и руското изкуство“ с участието на представители на Русия, България, Германия, Украйна, Полша, Румъния и Холандия. Във форума участваха повече от 200 човека – библиотечни специалисти, директори на детски градини и училища, учители и методисти, експерти, преподаватели в университети, в Българската академия на науките, представители на органите за управление на образованието и международни неправителствени организации – МАПРЯЛ, МПО, и различни други обществени организации и обединения. В сравнение с предишни аналогични мероприятия, посветени на руския език и руската култура, броят на участниците от България значително се е увеличил. В работата на Форума в София и в Сандански участваха преподаватели по руски език като чужд език от 94 образователни заведения от 40 града на България.

Forum_01

Форумът се проведе в рамките на международния проект на ОКИ „Столична библиотека“ и фонд „Руский мир“ със съдействието на Кмета на София, Министерството на образованието и науката на Република България, Посолството на Руската Федерация в България, Представителството на Россътрудничество в България – Руския културно-информационен център в София, Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература /МАПРЯЛ/, Международното педагогическо общество /МПО/ в подкрепа на руския език, Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ в Москва, Националната мрежа на българските базови учебни заведения с изучаване на руски език, Българската национална мрежа на преподавателите по руски език и култура, Дружеството на русистите в България и други руски и български организации.

Трябва да се подчертае, че Форумът по актуални въпроси на русистиката се провежда успешно вече четвърта година в столицата на България и осъществява следните цели:

  • търсене на иновационни подходи по въпросите на усъвършенстване на работата на библиотекарите в интеркултурна среда;
  • формиране на съвременни пътища на укрепване на позициите на руския език и руската култура в съвременния свят и установяване на конструктивно сътрудничество в дадената област;
  • обмяна на опит и добри практики в областта на методиката на преподаване на руски език като чужд в детската градина, училището и университета.

Необходимо е да бъде отбелязан приложния характер на майсторските класове, които се проведоха в детска градина №8 „Таврия“, 73 СОУ „Владислав Граматик“ и в СУ „Св.Кл.Охридски“.

Организатори на Форума и през тази година са фонд „Русский мир“ и Руският център при Общински културен институт /ОКИ/ „Столична библиотека“.
В рамките на Форума бяха проведени кръгла маса, три майсторски-класа, конференция и два методически семинара.

Получиха се приветствия от името на министъра на образованието и науката, заместник-министъра на образованието и науката на Руската Федерация, от кмета на гр.София, от ръководителя на Россътрудничество, от извънредния и пълномощен посланик на Руската Федерация в България, от президента на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература /МАПРЯЛ/, от Координационния съвет на МПО в подкрепа на руския език, от Синдиката на българските учители, от Представителството на Руската академия на науките /РАН/ и от Федерацията на съотечествениците.

В дена на откриването на Международния форум заместник-министърът на образованието и науката на България г-жа Ваня Кастрева проведе делова среща в Министерството на образованието и науката с представителите на всички стратегически организации в Русия, които взимат участие във форума. Срещата премина в топла дружеска атмосфера и от двете страни беше заявено желание за по-нататъшно продължение и развитие на успешната съвместна работа в областта на образованието и обучението на българските деца и младежи на руски език и руска култура.

В работата на кръглата маса на тема „Руският език и руската култура – основа на взаимно разбиране и конструктивно сътрудничество» взеха участие: Владимир Кочин – изпълнителен директор на фонд „Русский мир“, Маргарита Русецкая – ректор на Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ /Москва, Русия/, Александър Коротишев – директор на секретариата на МАПРЯЛ /Санкт-Петербург, Русия/, Елена Омельченко – ръководител на организацията, на базата на която работи секретариатът на Международното педагогическо общество в подкрепа на руския език /Москва, Русия/, Валерий Волков – началник отдел за развитие на образованието в Комитета по образование на Санкт-Петербург, ръководители на Руските центрове, създадени от фонд „Русский мир“ в София, Пловдив и Варна, представители на други български и руски организации и ведомства, а също така преподаватели по руски език от България, Германия, Украйна, Холандия, Румъния и Полша. Участниците във Форума се запознаха с дейността и плановете за работа на стратегическите организации на Русия в областта на преподаването и изучаването на русия език и култура, с възможностите за разработка на нови проекти по дадената тематика. По време на работата на кръглата маса беше подписано Споразумение за сътрудничество между Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ и Българската национална мрежа на преподавателите по руски език и руска култура.

На високо ниво бяха проведени майсторските класове по тематиката на Форума на базата на Катедрата по руски език в СУ „Св. Климент Охридски“, 73 СОУ „Владислав Граматик“ и детска градина № 8 „Таврия“.

Катедрата по руски език в един от най-старите висши училища на България – Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – вече почти 70 години се занимава с подготовката на специалисти по руски език – учители за българските средни училища и преводачи.

Днес в катедрата се обучават бъдещи бакалаври-русисти, в т.ч. студенти от страните на Евросъюза, Китай и Турция. За онези, които желаят да получат степен на магистър-русист, във факултета по славянски филологии се предлага обучение по програмата „Език. Култура. Превод». Всички лекционни курсове се провеждат на руски език. Оттук и големият интерес към тези курсове у студентите от Полша, Естония, Чехия, Германия, Италия.
Катедрата по руски език подготвя и студенти, които са избрали за себе си като втора специалност „Руски език“. Като правило, в нея приемат студенти, владеещи руски език на ниво В1. Специалността е търсена и през тази година е избрана от повече от 20 студенти от факултетите по славянски и класически филологии. Обемът на часовете по втора специалност е 480 ч.
Преподавателите от катедрата провеждат занятия по практически руски език със студенти от други специалности, които изучават руски език като втори или трети чужд език. Така например, във факултета по славянски филологии, руският език е включен в програмата на специалностите „Славянска филология“, „Българска филология“, и „Балканистика“ /общият брой часове е 870/.
В катедрата се обучават студенти от други факултети, в които се провежда подготовка на специалисти по такива направления, като европеистика, класически и нови филологии, международни отношения, туризъм, етнология, история и др. – около 700-800 души.

Броят на желаещите да изучават руски език расте с всяка година. От следващата учебна година този предмет влиза в програмата на студентите, обучаващи се във факултета по икономика /като втори чужд език/ и във факултета по педагогика /факултативно/.

Преподавателите от катедрата са специалисти в своята област. Много от тях са защитили дисертации във водещи руски университети. Те активно участват в различни международни проекти в сътрудничество с учени от Русия, Германия, Италия, Румъния, Словакия.

От 2004г. към катедрата функционира Център по руски език „Акад. В.В.Виноградов“, в които съвместно с колегите от Московския държавен университет „М.В.Ломоносов“ се провежда тестуване по руски език като чужд език.
Целта на майсторския клас на тема: „Интегративен подход към адаптацията на текстове от съвременната художествена литература при обучението по руски език като чужд“, който проведоха със съвместни усилия Александър Коротишев – директор на Секретариата на МАПРЯЛ и доц. д-р к.п.н. Татяна Алексиева – завеждащ катедрата по руски език в СУ „Св.Кл.Охридски“ , беше да запознаят студентите и преподавателите от Университета с интегративната технология на адаптирането на съвременни художествени текстове при обучението по руски език като чужд език.

По време на занятието бяха представени ключови параметри на текста и характеристика на аудиторията, определящи избора на художествените текстове, бяха проилюстрирани основни подходи към въпроса за адаптирането на художествена литература за учебни цели, бяха обозначени пътищата за практическо решение на проблема за автентичността на първичния текст, беше демонстриран методическият инструмент на интегративната адаптация – т.н. „матрица на адаптацията“, и начин на интегративна адаптация на художествения текст с помощта на „матрицата на адаптация“.
Участниците в семинара се научиха да адаптират текстове с използването на интегративната технология, запознаха се с примери на текстове от съвременната руска литература, които могат да се използват при обучението на руски език като чужд. Като материал за анализа беше разгледан разказа на Захар Прилепин („Бабушка, осы, арбуз“), също така бяха представени текстове на Герман Садулаев („Бабушка, осы, арбуз“) и на Евгений Водолазкин („Служба попутчика“).

В 73 СОУ „Владимир Граматик“ в гр. София успешно беше проведен майсторският клас на тема: „Преподаването на литература при обучението по руски език като чужд в горния курс на училището“. Учебният час проведе Елена Димитрова – главен учител по руски език в 73 СОУ „Владимир Граматик“.
Официален гост на събитието в 73 СОУ „Владимир Граматик“ беше г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на София, която не само сърдечно посрещна и приветства участниците във форума, но и работи с колегите по време на открития урок.

Традициите на преподаването на руски език в 73 средно училище водят своето начало от 1968г. – тогава е било построено и открито училището. От 1989г. руският език се преподава като втори чужд език наред с френски, а по-късно и английски език. Като първи чужд език е определен немският език. В днешно време руски език се изучава от 5 до 7 и от 9 до 12 клас. Възпитаниците на училището постигат отлични резултати на олимпиади, многоезични конкурси и други състезания.

Например, Деница Дзипалска е победител от Международната олимпиада по руски език в Москва. Много от завършилите училището успешно вземат изпити по руски език, а също така ежегодно получават сертификати от Института по руски език „А.С.Пушкин“ за нива В1, В2 и С1.
Изучаването на литературни текстове при обучението по руски език оказва благотворно влияние върху нивото на качеството на знанията на средношколците. Към възприемането на тези текстове учениците се подготвят още през първата година на обучение на основата на работата по четене и разбиране на кратки текстове проза и стихотворения. Особеност на тези текстове са краткият обем, лексиката на базово ниво, използването на изучения материал по граматика, интересното за учениците от определена възраст съдържание.
В 10 клас учениците започват изучаването на литературни текстове на забележителни руски поети и писатели. Тази работа се провежда поетапно.
Отначало на вниманието на учениците се предлагат произведения на Константин Паустовски („Корзина с еловыми шишками”, „Золотая роза”, „Старый повар”, „Старик в станционном буфете”) на Александър Грин („Зеленая лампа”, „Алые паруса”).

За възприемането на всяко от тях се използва предтекстова работа, включваща запознаване с основни моменти от биографията и творчеството на писателя, а така също изпълнение на заданията, свързани с новата лексика. Текстовете са представени в адаптиран вид. Ако текстът има по-обемисто съдържание /като, например „Кораб с алени платна“/, той се разделя на части. Текстовете се дават в електронен формат и се четат от всеки ученик на индивидуален монитор.
Следтекстовата работа предполага изпълнението на текста по съдържанието на произведението. На тази база се провежда обучението по кратък преразказ. На следващия етап се провежда беседа под формата на въпроси, които се групират в съответствие с две определени цели.

  • контрол върху това, как учениците са усвоили съдържанието на текста;
  • мотивация за размисъл върху проблематиката, заложена в съдържанието на текста.

Вторият етап на работата върху литературното произведение в 10 клас е запознаването със стихотворните текстове на основата на блестящите образци на руската класика от ХIХ век /поезията на А.С.Пушкин, М.Ю.Лермонтов/.
Романът „Герой нашего времени“ /повестта „Бэла“/ се изучава като адаптиран текст, разделен на части. Учениците се запознават със съдържанието на повестта „Княжна Мери“, гледайки едноименния филм, след което следва обсъждане на филма и четене на диалозите от дадената повест.
Ако при изучаването на литературните произведения на руските класици се използва филмов материал, то това са подбрани филми руско производство. Провежда се, също така, работа преди гледането на филма и след него.
В 11 клас учениците се запознават с разказите на Н.В.Гогол, Л.Н.Толстой, А.П.Чехов.
През втория учебен срок те вече са подготвени за възприемане на епизоди от романите на Л.Н.Толстой „Война и мир“, на Ф.М.Достоевски „Преступление и наказание”, на И.С.Тургенев „Накануне”, подбрани по определени теми, което позволява да се осъществи запознанство и с произведенията на съвременни автори.
При подбора на литературния материал учителят обръща внимание и на юбилейните дати, и на актуалните събития в обществения и културен живот на Русия. Така например, във връзка със 100-годишнината от Първата световна война учениците от 11 клас се докоснаха до творчеството на И.А.Бунин, запознавайки се с неговия разказ „Холодная осень“. Много от тях самостоятелно прочетоха разказа „Солнечный удар“ и гледаха едноименния филм, заснет от Н. Михалков.

Майсторски клас на тема: „Заключително занятие по изучаване на разказа на Ю.Бондарев „Простите нас“, бе проведен с ученици от 11 клас от учителката Елена Димитрова. Целта на това занятие е запознаване с творчеството на съвременните писатели на Русия на основата на художествен текст при обучението на руски език като чужд.

По време на урока учениците обръщат внимание на основните моменти от съдържанието на текста, използват уменията за изразително четене, умението да водят беседа по даденото съдържание и да изразяват собственото си мнение по засегнатите в него нравствени проблеми. Интерес към руската литература, самостоятелно изучаване на руски език, формиране на нравствени качества – ето перспективните задачи, които си поставя учителят.

Елена Александровна Омелченко, заместник-декан на факултета по международно образование, доцент на катедрата на ЮНЕСКО, кандидат на историческите науки, проведе беседа с учениците на тема: „Русия и руснаците във възприятията на съвременната младеж зад граница“.
По време на беседата учениците изразиха своето мнение за ролята на Русия в съвременния свят, показаха как си представят Русия и руснаците, обсъдиха ролята на руската култура в историята и развитието на многонационалната руска държава. Отговаряйки на въпросите на водещия, младежите проведоха дискусия за ролята на стереотипите във формирането на представи за народите и страните в света, а също така ролята на съвременните информационни технологии, в т.ч. интернет, в разпространението на информация за историята и културата на Русия сред младежта зад граница. Средношколците изказваха интересни мнения за начините, по които може сред учениците на България и други страни да се повиши интереса към изучаването на руски език, културното наследство, историята и съвременността на Русия.

Като продължение на беседата с учениците беше проведения от к.и.н. Елена Омелченко майсторски клас с педагозите на тема: „Толкова различната Русия: митове и факти. Търсим ключ към формирането у учениците на интерес към Русия, нейния език и култура“.

По време на занятието бяха обсъждани следните въпроси: „Какви интересни исторически факти и събития могат да пробудят интереса към Русия у учениците задграница?“; „Многонационалността на Русия като ключ към познаването на нейната култура и история“; „Епохата на великите географски открития: руското измерение“; „Руското и съветско музикално наследство като източник на знания и впечатления за руснаците и живеещите в Русия други народи“; „Постиженията на науката и техниката, водещи своето начало на руска земя“ и други. Водещата на майсторския клас показа, какви теми и по какъв начин могат да бъдат поставени в основата не само на уроците, но и в извънкласните, извънучебни инициативи, а също така да се използват в проектните дейности на учениците. Майсторският клас беше съпроводен от презентации, видео- и аудиофрагменти, илюстриращи основните обсъждани теми.
Общинското предучилищно образователно заведение № 8 „Таврия“ – гр. София приема своите първи възпитаници през 1973г. Днес то е посещавано от повече от 400 деца. В детската градина работят 14 дневни групи /3 групи за деца от 1 до 3 години и 11 групи за деца от 3 до 7 години/.
Детската градина е оборудвана със съвременна материално-техническа база: градина с редки видове дървета, самостоятелна площадка за игри за всяка група, просторни помещения за групите, всяко от които е снабдено с мултимедийно оборудване, актова зала, спортна зала, кабинет на педагог-психолог, кабинет на учител-логопед, кабинет за изучаване на чужди езици.
ОДЗ „Таврия“ вече много години е място за провеждане на педагогическа практика на студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, активно участва в международни и европейски проекти. През 2013-2015г. в рамките на европейския проект „Приятели на танца“ децата разучиха народни танци, песни, игри и използват национални костюми на различните региони на България.
Педагогическият колектив на детска градина „Таврия“ работи в съответствие с утвърдена от Министерството на образованието и науката програма и по държавния образователен стандарт за предучилищно образование на Република България. Осигурява познавателно-речево, социално-личностно, художествено-естетическо и физическо развитие на децата, придържайки се към принципите за демократичност, хуманизъм, децентрализация на управлението на системата на образованието. В неговия състав влизат 23 педагози-специалисти с висше образование по специалността „Предучилищна педагогика“, музикален ръководител, педагогически съветник – психолог, логопед, 11 медицински сестри, 30 специалисти с различен профил и служители. Сред основните цели на педагогическия колектив на ОДЗ „Таврия“ са създаване на благоприятни условия за пълноценен живот на децата и усвояване от тях на общочовешки и национални духовно-нравствени и културни ценности. Приоритет в дейността на педагогическия колектив е организацията на възпитателно-образователния процес на основата на особено внимание към индивидуалните особености на всяко дете. Психологът, логопедът и учителят съвместно проследяват динамиката на развитието на всяко дете, създават индивидуална програма с цел откриване и развитие на неговия творчески и познавателен потенциал по време на игра, режимните видове дейност по време на заниманията по математика, родна реч, заобикалящ свят, изобразително изкуство, физическа култура, по формирането на знания за социалния свят. Оказват се допълнителни образователни услуги: обучение по руски, английски и немски езици, фолклорни танци, уроци по пиано, участие във футболни секции. Обучението по чужди езици приобщава децата към социокултурните норми на общуване с представители на други култури.
Обучението по руски език и култура дава на децата база за сравнение на общите славянски традиции и е насочено към формиране у децата на устойчив интерес към руската култура. В детска градина „Таврия“ обучението по руски език се провежда по програма, която позволява да се обучават децата на произношение, лексика, умения да се говори и слуша в приятна за тях атмосфера. Възпитаниците на детската градина с удоволствие посещават заниманията и вече рецитират стихове на руски детски поети, драматизират приказки, с удоволствие пеят песни, танцуват руски танци.
Децата посрещнаха участниците в майсторския клас с концерт, по време на който изпълниха руски танци, песни и стихотворения.
Майсторският клас за преподаватели-възпитатели на тема: „Използването на руски народни приказки при работа с децата по руски език в детските градини“ проведоха Татяна Корепанова – кандидат на педагогическите науки, доцент, заместник-началник на Центъра за повишаване на квалификацията и професионалната преподготовка при ДИРЕ „А.С.Пушкин“, Лилия Вохмина – ст.н.с., професор на катедрата по методика на преподаването на руски език като чужд и Анна Атанасова – ст.учител в 133 СОУ „А.С.Пушкин“ и ръководител на Школата за повишаване на квалификацията на учителите по руски език в детските градини на Руския център при ОКИ „Столична библиотека“. Целта на майсторския клас беше да запознае слушателите с принципите на избора на руски народни приказки като един от възможно най-оправдания методически учебен материал за работа с деца.

По време на работата на майсторския клас аудиторията се запозна с историята на възникването на методиката на обучение по руски език като чужд на деца-младша възраст в Русия, с литературата, издавана от руските издателства за работа с деца в детските градини и начален курс в училище.
Аудиторията прояви особена активност при обсъждането на техниките и методите на работа с материала от руските народни приказки.
По времето на откриването на конференцията и семинарите в гр. Сандански, за всички гости и участници на Международния форум беше проведен празничен концерт, подготвен от Регионалния инспекторат по образованието на гр. Благоевград с участници от гимназията „Яне Сандански“. На входа на Дома на културата на гр. Сандански участниците на Форума бяха посрещнати топло и гостоприемно от заместник-кмета на гр. Сандански и от директора на училището.
Гимназия „Яне Сандански“ е най-старото средно училище в града – училище с традиции, но отворено за нови идеи, които провокират индивидуалност и креативност, дисциплина и култура, висши интелектуални способности, образование, което отговаря на предизвикателствата на живота и съвременността.
През тази учебна година в гимназията се обучават 646 ученика в профилирани класове с интензивно изучаване на английски език като първи чужд език. Основните профили в обучението са природно-математически, технологичен и чужди езици. Като втори чужд език учениците избират руски или френски език, немски, испански.

Руският език в гимназията се изучава още с въвеждането му като учебен предмет и в последно време се наблюдава тенденция на повишен интерес към руския език като към втори чужд език и все повече ученици избират именно него. Традиция в гимназията е провеждането на вечери на чуждите езици, на които учениците показват своите езикови умения и компетенции на всички изучавани езици, а също така своите музикални, певчески и артистични таланти.
В Гимназия „Яне Сандански“ преподават висококвалифицирани учители, трудът на които се възнаграждава с високи резултати и постижения на учениците в състезания, олимпиади, конкурси по различни предмети. Много са учениците на гимназията, които всяка година завоюват призови места в различни видове съревнования. Нейни възпитаници се учат в най-авторитетните висши учебни заведения не само в България, но и в чужбина. По думите на директора, за гимназията е голяма чест да бъде домакин на международния форум по руски език в техния град.

Работата на конференцията на тема: „Руският език чрез руската литература и руското изкуство в системата на непрекъснатото образование: практика и перспективи“ беше организирана в четири направления: детска градина, училище, университет и библиотечно дело. В рамките на пленарното заседание се състоя продуктивен обмен на опит между специалисти от различни страни по актуалните проблеми на преподаването на руски език и култура на ученици от различна възраст. Участниците във форума обърнаха специално внимание на ролята на културните институции, библиотеките за развитието на интеркултурната комуникация и споделиха опита на своите страни в тази насока. При обсъждането те акцентираха върху необходимостта да се обогатява процеса на обучение по руски език с нови форми на работа чрез руската литература и руското изкуство.

В рамките на първите три направления: руският език чрез руската литература и изкуство в детската градина, в училището и в университета, изказващите се засегнаха практически аспекти на обучението по руски език. Особено внимание беше обърнато на възможностите за прилагане на съвременните технологии в обучението по руски език като чужд език в детската градина, в училището и в университета, на възможността за съчетаване на традиционните методи, съответстващи на учебните планове и програми, със съвременните технологии от иновативен характер. Широко обсъждане получи използването на елементи на руската култура в преподаването на руски език, необходимостта от интегриран подход в обучението и неговото значение за повишаване на качеството на образованието в детската градина, училището и вуза, необходимостта от провеждането на интегрирани занятия. Особен интерес предизвикаха изказванията, в които се обсъждаха техниките за използване на изобразителни технологии, лингвистично-културологичния аспект в обучението по руски език като чужд и значението на руската литература за развитието на творческите способности у учениците. Изказващите се споделиха свой практически опит и обсъдиха такива актуални въпроси, като:

  • Дидактическият потенциал на проектите по краезнание, на извънкласната и извънаудиторна работа и игровите технологии в обучението по руски език;
  • Практиката на използване на текстове от различни жанрове на руската литература и драматургия при формирането на речевите умения.

Аудиторията се запозна с мултимедийния курс „Ретур“ и с методиката на използването на руската литература в програмата „Бизнес комуникации“.
По време на форума бяха организирани четири семинара, посветени на интеркултурната комуникация в галериите, музеите и библиотеките, а също така на деловото общуване, на особеностите на работа с деловата документация и обучението на възрастните на професионално общуване на руски език.
Методическият семинар „Делово общуване. Особености на работата с делова документация. Обучение на възрастните на професионално общуване на руски език“ беше посветен на практически въпроси на обучението по делова комуникация в основни ситуации на общуването /при срещи в офиса, на преговори, по време на събеседване/, водене на кореспонденция и съставяне на официална документация /официални запитвания, оферти, договори/ в зависимост от целите, етапа и конкретните условия на работа. Методическият семинар по проблемите на деловото общуване е разработен от Александър Коротишев, директор на секретариата на МАПРЯЛ, които има опит в преподаването на руски език като чужд език в Санкт-Петербургския държавен университет.
Основната задача на методическия семинар „Основи на деловия етикет и протокол при подготовката и провеждането на международни мероприятия“
стана обобщаването и систематизацията на наличните у участниците знания за реда на подготовката и провеждането на крупни международни мероприятия, а също така на основните общоприети норми на деловия етикет и протокол. Слушателите на семинара обсъдиха как правилно да се определи формата на дадено мероприятие и да му се даде коректното наименование, как да се планира основната програма и подробната такава, какви правила да се спазват при взаимодействието с чуждестранни партньори и представители на международни организации, включени в подготовката и поканени за участие в мероприятието. Участниците в семинара научиха за особеностите на процеса за съпровождане на делегации, някои секрети на професионалната организация на превода на чужди езици и формите за общуване с гостите в зависимост от страната/региона на произход. „Гвоздеят“ на семинара стана проведеният със съдействието на слушателите разбор на конкретни ситуации (case-study от международната практика. Семинарът беше подготвен и проведен от Елена Омелченко – к.и.н., зам.- декан на факултета по международно образование на Московския институт за открито образование.

На Методическия семинар „Интеркултурно общуване в галерии, музеи и библиотеки“ се говореше за мултикултурното комуникативно-информационно пространство на галериите, музеите и библиотеките. Обсъждани бяха въпроси, свързани с ролята на тези институции: а/ в социализацията и енкултурацията / процес, при който човек научава изискванията на култура, с която той е заобиколен, и придобива ценности и поведения, които са подходящи или необходими за тази култура/ на четящия, гледащия, слушащия и играещия човек, б/ в развитието на интеркултурната чувствителност и преодоляването на мултикултурните бариери; в/ в развитието на умения за разбиране на руската лингвистична култура. Семинарът беше подготвен и проведен от Наталия Брагина – д.ф.н., професор от катедрата по руска словесност и мултикултурна комуникация на ДИРЕ „А.С.Пушкин“.

Методически семинар „Езиковото тестване – състояние, проблеми, перспективи“. В рамките на семинара Татяна Корепанова – к.фил.н., заместник-директор на Центъра на езиково тестване и съдействие на миграционната политика разказа за актуалните вопроси на езиковото тестване и сертифициране по руски език за различните целеви аудитории / в.т.ч. с използването на дистанционни технологии/, а също така направи обзор на съвременните мултимедийни ресурси за обучение и тестване на двуезични деца, разработени от водещи специалисти на Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“.

Участниците във Форума многократно отбелязваха важността на въпросите, обсъждани по време на кръглата маса, на майсторските класове, на конференцията и семинарите, тяхното голямо значение за формирането на подкрепата за изучаването на руския език и руската култура в различните страни и региони на света. Всички участници акцентираха на приложния характер на тематиките на Форума, на полезността на майсторските класове, проведени в реално работещите детска градина № 8 „Таврия“, 73 СОУ „Владимир Граматик“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Бяха внесени конкретни предложения по разширяване на взаимодействието на българските училища с образователните учреждения на Русия, Германия, Холандия и други страни.
Участващите във Форума изразиха удовлетворение от резултатите от неговата работа, отбелязаха високото организационно-методическо и научно ниво на провеждане на всички планирани в рамките му мероприятия и подчертаха целесъобразността и продуктивността на редовното провеждане на подобни срещи в София.

При направената равносметка за работата на форума, участниците в него изразиха искрена признателност на основните организатори – Руския център при ОКИ „Столична библиотека“ и непосредствено на фонд „Руский мир“, високо оценявайки неговия принос в развитието на международното сътрудничество в сферата на обучението по руски език, на укрепването на позициите на руския език и култура в съвременния свят.

Мариета Георгиева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here