Пътя към успеха е сътрудничеството

1
[pullquote]“Всяка практическа дейност почива на теорията даже и тогава, когато самите практици не осъзнават това.”[/pullquote]Какво е пътя към успеха? Човек в постигането на своите цели и осъществяването на своите намерения и желания е в система от междуличностни и групови взаимоотношения, свързани с неговите интереси, семейство, професия, работа и свободно време. От една страна, участници в различни процеси, конкурси и екипи се конкурират и надпреварват в конкуренция[1] за спечелване на водеща позиция и първо място за ограничен брой капитали, награди или само престиж. От друга страна, участниците се обединяват в усилията си за решаване на проблеми от общ интерес и за постигане заедно на целите и резулатите със сътрудничество[2].

Успехът при съперниците трябва да се докаже, че те са по – добри от другите в своите способности, умения, постигнатите резултати и възможностите за изпълнение на дадена дейност или удовлетворяване на определени потребности. Успехът при сътрудничещите се е със своят специфичен и значим личен принос обединен във различните форми на сътрудничество е постигането на краен резултат от който печелят всички. И в двата случая победителите пеят и тържествуват, но конкуренцията задълбочава противопоставянето и различията, а сътрудничеството гради съдействието и изисква интеграцията. Така общото върви винаги със сътрудничество и конкуренция[3], а личното повече със сътрудничество.

Сътрудничеството предполага да спечели най – добрият от който да има по – голяма полза и интерес. Печеленото на всички допринася за създаването на функционална и естетически благоприятна среда в отношенията между хората.[4] Конкуренцията предполага нездравословна среда. Правилата на честната игра понякога се изменя в нездрава конкуренция, грешките на растежа и индивидуалното постижение не става колективно достояние, както и не може да допринесе за развитието на общото. Тук теорията е обвързана с практиката, че човешките същества са взаимосвързани и двата аспекта – конкуренция и сътрудничество предоставят взаимна зависимост и всеобща свързаност. Нагласата за сътрудничество предпоставя пред човека равнопоставеност и на двете страни и е ориентирана към онова състояние на нещата, при което потребностите на всички са удовлетворени. Предпоставка са и отношенията на доброжелателност и добронамереност, откритост и честност към другия в активност за постигане на личните цели при взаимодействие с другите, стремящи се към постигане на своите цели хора. Нагласата за конкуренция предпоставя сблъсъка на интереси в ситуации “или – или”. Предпоставка са и отношенията на съперничество и заплаха, противопоставяне и враждебност към другия с подхранване на черно – бялата представа за света, в която печалбата е ограничена и за да я получи човек трябва, да се докаже като най-добър, за да бъде добре.

В играта на организираното състезание и конкурсите имаме начало и край, където победителят и общата печалба е равна на общата загуба и победените – загубилите.

Успехът на сътрудничеството е убеждаването и взаимодействието позволяващ и на двете страни, да имат добри резултати. Общата печалба така, е предпоставка за продължаване на играта и за формиране на нови взаимно печеливши отношения и връзки. Сътрудничеството е по – ефикасно от конкуренцията и определя три правила:

1 . Прави това, което са ти направили предишният път;

2 . Протегни ръка за сътрудничество и “да печелим заедно”;

3 . “Забрави” за стореното ти “зло”, като избереш стратегията на сътрудничество;

Ако способността да се “помни” е толкова силна, резултатите от предишни взаимодействия се отчитат и при вземането на всяко следващо решение. Свързаността на живота не е единична или еднократна възможност за печалба, а множество от възможности да спечелиш и да получиш удовлетворение  за своите потребности и желания. Печалбата също така не е еднократна, а многократна с натрупване. При сложните взаимодействия с много различни участници, животът предоставя успех на нас, като предпоставка и за другите, т.е. не сме изолирани от общите ни цели, намерения и успехи. Индивидуалната печалба или загуба зависят не само от стратегията на действие, избрана от индивида, но и от поведението на другите участници. Направим ли така, да ги убедим в общата голяма печалба или нищожната минимална загуба, то сме постигнали стратегията “да печелим заедно”, а тя е възможна само със сътрудничество.

Успехът идва от това не да биеш и победиш другите, а да ги убедиш да се държат по начин, който ще позволи и на двете страни да имат добри резултати. Така играта продължава и се формират нови взаимно – печеливши отношения и връзки, които се възприемат спрямо “обществото” и вътре в него като едно цяло.

Йордан Христов


[1] Конкуренция – лат. concurro – надбягвам се. Съперничество, съревнование и надпреварване между две отделни лица или страни за постигане на по – големи печалби.
[2] Сътрудничество – обединяване в едно цяло на някои или всички части или елементи на дейности за постигане на обща цел. Висша форма на организирана интеграция между две отделни лица или страни за постигане на по – големи печалби.
[3] Напр. споразумение между стачкуващи работници – синдикати – работодатели.
[4] Напр. при съвместна работа, поради злоупотреба или липса на интерес – индивидуалният принос на хората не кореспондира с общата цел, то и крайният резултат също е неудовлетворителен.

1 коментар

  1. Много хубава журналистическа статия, поучителна е за всички българи, разделяни във времето и за много години на автора и на всички!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here