„Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които искат да ги разделят, не могат да измислят поне една смислена причина, тази двойка да не остане заедно и вечно влюбена.“

Свети Трифон Зарезан (1 февруари или 14 февруари по стар стил) е български народен празник, посветен на лозарите, винарите и градинарите. Отбелязва се с ритуално зарязване на лозята за берекет и поливане с вино. Празникът, наричан още Трифоновден, символизира края на зимата и началото на пролетните земеделски работи, като често се чества паралелно с Деня на любовта. 

Народно читалище“Димчо Дебелянов-1960“ отвори широко врати за почитателите на  св.Трифон Зарезан-празника на плодородието, на  поезията, песните и хубавата музика, посветена на виното и любовта.

На празничната трапеза имаше топла питка, вино, менче със здравец и лозови пръчки от зарязани лозови насаждания.

В читалището дойдоха артисти, певци и музиканти, председателят на читалището Татяна Пандурска, членовете на настоятелството Таня Тамахкярова, Цвета Божинова, Николета Спасова и Марио Йоцов. Сред публиката бяха ученици, преподаватели,читалищни дейци,  представители на медии и съкварталци.

Разказ за празника на плодородието и традиционните чествания, за вечната любов, виното и поезията поднесе Миглена Иванова.

В началото на събитието преподавателят по пиано  Марио Йоцов представи  своите колеги и приятели, които бяха гост-изпълнители в читалището.

Публиката аплодира  сърцатата Елена Миайлова-автор на стихотворения и  изпълнителка на песни, както и  поета Иван Тарасов, който развълнува присъстващите с прочувствени авторски    любовни стихове.

Ученичката на Марио Йоцов Дарина Бончева изпълни няколко произведения на пиано, а артистите Милена Червенкова, Атанас Палюшев, Мариела Филева  представиха по един невероятен начин откъс от „Любовта е чудо“ .

Разнообразната  програма продължи с чудесното изпълнение на три песни на  Борис Жеков на три езика, посветени на красотата в любовта. Последваха талатливите изпълнения на Милена, Наско, Мери и Марио на песните  „Тиха въздишка“, „Вървят ли двама“ „Купидон“, на откъс от “Царицата на чардаша“.

Присъстващите са насладиха на творческите изпълнения, на атмосферата и топлия дух, който цареше в залата. Всички пробваха от питката и виното, направиха общи снимки за спомен. Пожелаха си здраве. Водещата горещо поздрави всички участници и гости и ги покани за нови празнични събития през март.

от Миглена Китанова Иванова

История и традиции

Трифон Зарезан – празник на плодородието

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. В православния календар свети Трифон се чества на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари), Свети Симеон (3 февруари).

Трифон Зарезан е един от най-големите празници и се смята за началото на земеделската или селскостопанската година. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница и се празнува на 14 февруари.

Това е изцяло мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклицата вино и тръгва към лозето, за да го подреже. Жената изпраща мъжа най-много до края на селото.

На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая зарязване.

Всеки мъж зарязва в своето лозе по няколко кютука („гижи“, „главини“), а от всеки кютук или всички пръчки, или по 2-3 броя. Мъжът се прекръства, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет.

След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза.

На земята, върху дълги пешкири, се нарежда храната. Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително – вино. По средата се слага голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека да поеме китката и бъде цар!“ Избира се цар на лозята, обикновено имотен човек и главата му се окичва с венец от лозови пръчки, а раменете му са с друг венец. Царят е теглен в колесаря от лозарите, на фона на гайдарски звуци, тъпан, гъдулки, след което се отправят към града или селото. Там спират пред всяка къща, където домакинята изнася в бял котел вино, първо дава на царя да пие, след това черпи цялата свита. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“.  Когато стигне до дома си, царят се преоблича с нови дрехи, но остава окичен с венците и сяда на дълга трапеза, за да посрещне хората от цяло село. 

Хорото има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро.

Вярва се, че на този ден никой не трябва да се прибере трезвен, защото това не е добра поличба.  

Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището каква ще е годината.

 
Произход и житие

Свети Трифон е родом от Фригия, от благороднически род на потомствени орфици, каквито са посветените от древния народ на фригите (прародителите на лозата и виното).^[1] Лечителските му способности, с които е бил популярен не само сред орфическите християни, но и из цялата Римска империя /даже императорския дом, където извършва чудесни божествени изцеления, като изцелява дъщерята на римския император Гордиан/, го нареждат до великите Свети мъже на Божествената София /Премъдрост Божия/, въпреки краткия му, но пълен с благодат живот. С идването на новия император – Деций Траян, настъпили гонения на всички християни. След като залавят Св. Трифон и той отказва да се отрече от своя Бог, е заповядано да бъде мъчен. Св. Трифон остава верен и въпреки всички мъки, на които бива подложен, не предава вярата си и загива млад като мъченик.

Честване на празника

Празникът в негова чест е продължение на някогашните пролетни тържества, посветени на Тракийския Дион, чиито тайнства намерили изпълнение в мистериите на църковната литургия и християнското разбиране за Дървото на Вечния Живот – Христопознанието. „Култивирането на „Питомната Лоза“ и използването на „Осветеното Вино“ в Тракийските Храмови Мистерии и общонародните Дионисиеви тържества е типично за траките и е записано от многобройни летописци от времето на класическия елински период. В ранната Християнска традиция „кръвта на Лозата“ става символ, идентичен с „кръвта на Христос“ и Неговата изкупителна жертва на кръста, който символ е засвидетелстван особено силно в заветните думи на самия Христос към Неговите последователи: „Аз съм Истинската Лоза и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да дава плод от само себе си, ако не остане на Лозата, така и Вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм Лозата, вие сте пръчките…“