Когато митичния гръцки цар Пигмалион е изчуквал с длетото си Галатея, превръщайки я в очарователна статуя от кипърски мрамор, едва ли е очаквал колко пророческа е свръхмодерна ще се окаже историята му в наши дни. Статистическа прогнозата посочва, че дори към 2033 г. всеки десети полов контакт в света ще бъде между човек и андроид.
В гръцката античност помощ за превръщането на статуята в прелестна жена разбира се е оказала богинята на любовта Афродита. А в наши дни божествената роля е отредена на развитието на новите технологии и особено на роботиката.
Агалматофилията или влюбването в липсата на контрол, във филма „Дефектът Пигмалион“, намира новото си ампоа, като усещанията шеметно са получили ускорението си и поради добавянето на дигиталността, и нейния практически необятен свят.
„Дефектът Пигмалион“ е филм- пърформънс, в който сценичната реалност взаимодейства с виртуалната. Фабулата му е изградена като фантастична любовна драма между главния герой и андроидна секс кукла.
Историята, на танцовата драма с елементи на анимация „Дефектът Пигмалион”, е за паралелната реалност, която създава интернет зависимостта, и как тази втора реалност може да унищожава отношенията между хората. Не човешко въображение, което e креативно, а усещането за изкуствена свобода, която разрушава общуването. Там и любовта е безсилна. Представя се един от най- всепоглъщащите проблеми на нашия свят, а именно самотата, и то не самотата според Хайдегер.
„Дефектът Пигмалион” има задачата, чрез танца, музиката, звуковите и светлинните инсталации и скулптури, добавената реалност, анимацията, пантомимата, метафората, сюрреализма, да накара зрителя да изживее многократно екстатично удоволствие, съпричастност и емпатия. Но изживявайки тези усещания публиката се замисля върху настъпващите проблеми в социалната сфера, водещи до отчуждение, резигнация, самота, предизвикани от зависимостта от „ секс кукли“, заместваща истинските човешки отношения.
След поредното потъване във виртуалния свят скулпторът, усилил усещанията си за звук, цвят, потънал в неконролируеми халюцинации, загубва жента до себе си, която го изоставя. Въображаемата реалност, в която скулптура попада, се преживява директно от зрителя, в цялата ѝ безумна и унищожаваща красота.
Танцовата драма кореспондира с най-новите тенденции в областта на съвременния танц, които изследват човешкото поведение във взаимодействието му с роботи-кукли, интернет зависимостта, позната като „дигитален хероин“.
Развиването на драматургията е на принципа на активност и динамичност, като се следва теорията на Айзенщайн, че всяка картина и действие трябва да бъде надграждащ атракцион.
Фантастичната действителност е изобразена, чрез сценография, която ползва най- модерните средства: добавените реалности, 3D Mapping, инсталции от звук, светлина, лазери допълват усещането за халюциогенна иносказателност. Светлината и тъмнината, осветяването, излъчването, изпълняват много важна драматургична функция, която развива филмовото действие. Екзистенциалното понятие за светлината, е преоткрито в танца на принципа видимост, раждане на осветени движещи се тела, и тъмнината, като отказ от иносказателната реалност. Зрителят е поставен в позицията да научи преди героя какво се случва и в същото време, обратът го кара да осъзнае, че историята го изненадва.
Танцовото изпълнение на балет „Арабеск“, с хореограф Боряна Сечанова, е генератор на фантастичната втора реалност на филма. Драматургичните похвати ползват виртуалната, митологична и едновременно с това футуристична композиция на хореографско колективно въображение. Концептуално новият начин на творческо мислене, представя нови ракурси в отношението земя- въздух- митичност. Генералната драматургична идея на спектакъла е съвместното авторство, между сценариста Ефемия Фард и хореографа Боряна Сеченова, което чрез въображението сътворява нов свят. Развитието на сюжетната линия преминава през античността в бъдещето, през пространството и паралелните реалности. Хореографията, интерпретира фантастичната втора реалност и разработва взаимодействието между изпълнителите – танцьори и андроидните виртуални кукли. Хореографията, като драматургичен похват, ползва светлинната, митологична и футуристична композиция на сценографското решение.
Тези колективна еклектика във филма довежда до обогатяване изкуството на танца, с модерната логика на метафизичното в концептуалното изкуство. В психопатологията на 21 век се случват нови всепоглъщащи зависимости, но преоткрити през погледа на античната трансформация, зрителят открива старогръцките митове в един нов комплекс, комплексът „Дефектът Пигмалион“.
Жанрът е зададен още в началните сцени на филмовото действие, като единството на фабулата е изградено като фантастична любовна драма. Ексцентричните условия и ползването на скулптурата като метафора, позволява наличието на ирония, доведена дори до гротеска, върху чийто фон по-силно изпъква любовната история. Появата на нова психологическа категория- комплексът „Дефектът Пигмалион“, който е много опасен и може да означава своеобразен край на нормалните човешки отношения, е представен чрез синтеза на: танц, мюзикъл, драма, звук, пластика на светлинната сценография и скулптурни елементи.
Редуването на сцени от реалността и халюцинациите на скулптора, са представени чрез различна светлинна атмосфера – веднъж – блестяща и експлоадираща, друг път в опушени, сиви, тревожни нюанси.
Единството на сценичното действие е изразено чрез поставянето му в ексцентрична звуково-музикална сфера, която ползва еклектика от уникалното звучене на класическа музика, противопоставена и съчетана с различни звукови атмосфери и дръм ритми.
За да се постигне пълно внушение за усещанията, се ползва и цялата палитра от звуци, която може да бъде осигурена от средствата на звуковия аранжимент и класическия звук на Йохан Себастиан Бах. Магичното звучене на Сюита №5 в С минор на Бах, наелектрезиращо филмовата реалност, е изтръгнато от виолончелото на виртуозния Август- Александър Павлов, който е изпълнителят на музиката.
Функционалният аудиовизуален език на филма ползва еклектика от уникално звучене на класическа музика на фона Йохан Себастиан Бах, на дръм ритми и рок музика. Смесването на стилове,в които се ползва базата на класика, развита в нестандартната ритмика на ударните интструменти е музикалният фон и акцент на филма. Смесването на звуците на класическата Сюита №5 с елементи и атмосфери от ново поколение, са имплементирани от режисьорът по звука Александър Симеонов и Ефемия Фард. Звуковото оформление и фонографската среда са дело на Мариана Вълканова. Така е създадена звуковата картина на филма.
Единството на сценичното действие във филма е изразено чрез успешното използване на две от сферите на драматургията: -визуалната-елементите в сцените са смислово взаимосвързани, като всяка следваща развива и дава нова информация. И вторият елемент – много силно застъпен в „Дефектът Пигмалион” – звуково-музикалнита сфера, която определя и реакцията на съспенса в танцовата драма.
В създаването на филма са включени професионалисти изпълнители в областта на танца, драматичното изкуство, сценографията, както и са привлечени студенти и преподаватели от магистърска програма и департамент „Кино, реклама и шоу бизнес“ на Нов български университет. За студентите и учениците, които участват в този успешен филм се откриха нови професионални възможности. Така например ученикът от Национално училище за танцово изкуство София Светослав Серопян, вече е танцьор в Балет „Арабеск“. Младата студентка по балетно изкуство от Нов български университет Петра Недялкова, показа не само съвършено тяло във филма, но тя изигра и главната драматична роля и най- вероятно ще бъде поканена да се присъедини към Балет „Арабеск“.
Актьорът Алекс Жеков сътвори превъплащението на модерния човек в древногръцкия цар Пигмалион, като същевремнно показа невероятна двигателна и танцова култура.
Марина Хараламбева е другата студентка от Нов български университет, която допринесе за създаването на филма.
Изпълнителката на главната роля в „Дефектът Пигмалион” – Марина Попова, създаде дълбоко драматичен женски образ, усилен от съвършенството на танцовото и превъплащение.
Сътрудничеството между изтъкнати творци, студентите от НБУ, ученици, доброволци, както и между актьори и балетисти ще има своето по-нататъшно дългосрочно развитие, като част от по-широка образователна платформа, включваща защитаване на магистърска теза в НБУ.
Сред създателите на филма са освен такива изтъкнати имена като Боряна Сечанова, но и Венелин Шурелов, Николай Матев, както и участието на професора по операторско майсторство Цветан Недков, което обуслови създаването на един високо интердисциплинарен проект – филм от ново поколение.
Сценографията създаде художествената среда на филма чрез средствата на 3D Mapping, светлинни инсталации, лазери и анимация, които допълват усещането за халюциогенна иносказателност. А те са претворени от талантливия художник- аниматор Николай Матев. Той пренесе в българското кино опита си, натрупан от Германия.
Драматургията и сценарият са на Ефемия Фард.
В психопатологията на 21 век се случват нови всепоглъщащи зависимости, но преоткрити през погледа на античната трансформация, зрителят открива старогръцките митове по един ексцентрично актуален начин.
Историята на Пигмалион и Галатея се мултиплицира в различни форми на изкуството, препраща към различни асоциации, свързани с философия, еротика, сюрреализъм. Изследва се мита за Галатея и неговата рефлексия в отношенията Творец -Произведение в съвременния свят. Филмът се фокусира върху едни от най-значимите теми на съвременния свят в социалната сфера, водещи до отчуждение, в който реалността взаимодейства с виртуалното и въображението на зрителя се стимулира за необичайно кино преживяване .
Режисьорите Ефемия и М. Фард овладяват до съвършенство семантиката на филмовото преживяване и художественото пренасяне на посланията трансконтинентално, като публиката по целия свят разчита кино езика.
Този филм е не само художествено оригинален, иновативен и атрактивен, но поставя на преден план едни от най-важните въпроси на съвременното съществуване и културно взаимодействие – това между интелекта и робота, интровертния свят и творческото му проявление.
„Дефектът Пигмалион“ впечатлява с изключителната подготовка и творческа еклектична визия. Избраната тема е непреходна, социална, значима, а в условията на пандемичното затваряне става и свръх актуална.
При проследяване на историческата транскрипция на определени явления в културата, визуалните изкуства и киното, трансформацията на идеи през призмата на времето, насочват към изтъкването на следния извод – разработването на теми от античността в нови форми на изкуството днес имат изключително възпитателен ефект върху обществото.
Претворявайки идеите за релацията между реалното и виртуалното, живото и дигиталното, осезанието, което преминава в интерактивност, се разработват морални и етически категории, поставени от античността и развити в западноевропейската философска мисъл през Зигмунд Фройд и Карл Гюстав Юнг.
Фигурата на „затварянето“, така нова и необичайна за обществото ни доскоро, намира творческата си експликация във визуалните решения на филма. Интересното определение „дигитален хероин”, което може би ще започне да битува в съвременните констатации на философската и логическата концепция на 21 век е въведено от сценариста на филма. Европейската културна памет, заложена с гръцката митология и с нейните проявления, чрез Пигмалион, Галатея, Пропетидите открива естетичната си и морална рефлексия, като третира античността в конкретната проблематика на пандемичното ни общество и в безаналоговата ситуация „лок даун“. Проблемите на общуването при „затваряне“ доведоха до нови отношения между хората, но и отвориха и по-широко вратите на абстрактните връзки, което е провокирано от крайно необичайната ситуация. Промотирането на тази изключително важна тема представя и каква „социална епидемия“ в изкуството, отключва съществуващата пандемия.
Ползването на елементи на класическия и модерния танц, разработени от брилянтния хореограф, ползването на анимация, добавени реалности, а и наличието на два филмови финала прави филма свръх иновативен и привличащ огромен интерес, както на университетските среди, така и на чуждата публика.
Разширяване на аудиторията е провокирано от актуалността на темата: „Античната история в рефлексия на проблематиката в съвременното общество – интерактивно представяне чрез средствата на музикално- танцови инсталации в киното“, което е постигнато чрез екип от изтъкнати професионалисти.
Идеята е по един изключително атрактивен и нестандартен начин, чрез аудио – визуалния език на киното да се представят теми от античната европейска история. Екипът, воден от изключителната убеденост, че драматургията и филмовата история, хореографията, танците, 3 D анимацията, светлинния и лазерен дизайн на сценографията ще си взаимодействат, като инспирират създаване на художествено съдържание от ново поколение.
Усещането, което се постига и след разработването на фантазността в тематиката за хората и куклите и нагнетяването ѝ в тази среда въвежда рязко публиката в социалната проблематика на темата, но по начин, който ползва щадящата реторика на танца. Създадена е емоционална история със силна социална и хуманна и художествена измеримост, в която всеки един зрител по света може да припознае.
Предлага се оригинална форма на аудиовизуалните произведения: филм, трейлър и тийзър, в които еклектично са свързани балет, музика, 3 D анимация, лазарен дизайн, наличие на двоен финал.
Екипът е съставен от изтъкнати професионалисти, в областта на киното, които са получили и постоянно получават българско и международно признание от кинофестивали.
Филмът е сниман в екип: оператор -Цветан Недков, втора камера – Георги Илиев, режисьори по звука – Иван Андреев, Александър Симеонов, Светлозар Георгиев, режисьор по монтажа – Стефан Бояджиев, хореография- Боряна Сечанова, звуково оформление и фонографска среда – Мариана Вълканова, сценография -Венелин Шурелов, асистент сценограф – Валентина Михайлова, художник по костюмите – Адрияна Найденова, виртуален сценограф и добавени реалности, 3D mapping, светлинен и лазерен дизайн, 3D анимация – Николай Матев. Строител декори Пеньо Пирозов.
Музиката е в изпълнение на виртуозният цигулар- Петър Владимиров и виолончелистът – Август Александър Павлов.
Колористът и грейдинг- Николай Петров.
Танцьори -Балет „Арабеск”: Ервин Есен, Светлозар Тинев, Елизабет Якимова и Мона Христова, актьорът – Алекс Жеков и таньорите – Марина Попова, Марина Хараламбева, Петра Недялкова, Светослав Серопян.
Продуценти са „ЕМ.ДЖИ.И 3″ и „ДЖИ ЕНД ДЖИ 55″ д-р М. Ескандари Фард – Араш.
Филмът беше представен и в иновативно интернет пространство. Киното е много силен културен навик, защото предоставя на зрителя да преживее емоция. Потопен в истинска човешка история, филмът ще може да се гледа и от комфорта на дома. Киното е третата най-любима културна дейност, след пътуване и хранене навън. В условията на затваряне поради пандемията ковид -19, и отпадането на първите две от изброените удоволствия, гледането на кино се нарежда на първо място.
Еклектичната структура на музикално- танцовия филм дава възможността той да бъде представен интерактивно на многобройни български и международни фестивали, което и непрекъснато се случва.
На териториален и лингвистичен принцип на разпространение са търсени публики от България и българите, които живеят в чужбина, както и асоченост към англоезичните и нови публики. Филмът е сниман със съдействието на професор Людмил Христов – Нов български университет и с финансовата подкрепа на Министерство на културата на Р България.
Награди:
Номинацията на филма „Дефектът Пигмалион” за наградата „Златен Коперник” във Варшава на 12th Educational Film Festival EDUKINO 2021г.
Наградата на фестивала “Златен кукер” в София, 2021г.
Наградата на „Славянска приказка” МФФ 2021г.
„Дефектът Пигмалион” получи и Сертификат за наградата си от AWMIFF 2021
Наградата за най- добър сценарий на МФФ в Киев, Украйна – на 25- тото издание на „Золоте курча” 2021г.
Разпространение на световни кинофестивали:
Noble International Film Festival And Awards – Индия
MAGICA Advertising Festival – Великобритания
Animae Caribe International Animation & Digital Media Festival- Южна Америка- Тринидат и Тобаго
EATSA ARTLAB Индонезия
First-Time Filmmaker Online Sessions САЩ
Lift-Off Online Sessions Великобритания.
ANIMART FESTIVAL – Гърция
African Women Mobile International Film Festival – Аруба
Iranian Film Festival – San Francisco – САЩ
Internacional de Dança – Imagens em Movimento- Са̀о Па̀уло, Бралзилия
12th Educational Film Festival EDUKINO Варшава, Полша /ZACHETA – National Gallery of Art – Warsaw Poland/.
FESTIVAL ANGAELICA – САЩ
Paus Premieres Festival
„Златна роза” – Варна
4th Meihodo Festival в Ню Йорк, САЩ
The Fear Faire Film Festival в Лас Вегас, САЩ 2022г.
Основната идея на режисьорите и драматурга е чрез този филм по фантастично-емоционален начин да бъде разказана една история, която вече се случва навсякъде по света, защото интернет зависимостта обрича човечеството на самотност. В приказките винаги има поука, целта на този филм е структурно- иронично дидактиката да влезе по един атрактивен начин в съзнанието на зрителя, и особено в съзнанието на младата публика.
Но финалът на танцовата драмата произвежда това въздействие, което не успяват да внушат послания като: „Интернет зависимостта унищожава нормалните човешки отношения !“.
Или може би филмът ще завърши с надежда за нов живот ?
Финалът е отворен и всеки зрител ще решава сам за себе си…
Трейлър на филма
линк мейкинг на филма
Когато митичния гръцки цар Пигмалион е изчуквал с длетото си Галатея, превръщайки я в очарователна статуя от кипърски мрамор, едва ли е очаквал колко пророческа е свръхмодерна ще се окаже историята му в наши дни. Статистическа прогнозата посочва, че дори към 2033 г. всеки десети полов контакт в света ще бъде между човек и андроид.
В гръцката античност помощ за превръщането на статуята в прелестна жена разбира се е оказала богинята на любовта Афродита. А в наши дни божествената роля е отредена на развитието на новите технологии и особено на роботиката.
Агалматофилията или влюбването в липсата на контрол, във филма „Дефектът Пигмалион“, намира новото си ампоа, като усещанията шеметно са получили ускорението си и поради добавянето на дигиталността, и нейния практически необятен свят.
Ефемия Фард и д-р М. Ескандари Фард
