Заглавието може да ви се стори емоционално и приповдигнато.Пиша от първо лице- това се случи с мен.Пролетта се залежах, не можех да ходя, а към комплекта ми болести се прибави още една. Ще я спестя. Добра съседка ми пазаруваше и вземаше лекарствта от аптеката. Едва отивах до близкия магазин и от скамейка на скамейка, на почивки се добирах до моето панелно чекмдже, осми етаж, югозапад- – сауната е просто блаженство. Рекох си, хайде при твоите изцелители-реномирана болница извън София.Набавих всички документи и ето ме при медицинския екип- опитни професионалисти, внимателни и грижовни. Пристига лекарят да ме приеме- гледам насреща ми, сякаш слязъп от големия екран. Може пък да ме излекува „киноартистът“?Краят на месец юни стана паметен за мен! Хвърлих бастуна и започнах да ходя,е, не като манекен: просто проходих! Закрепих се и отново отидох при „вълшебната“ физиотерапия август. От медицинско семейство съм, кривнала от професията; баща ми и брат ми- известни физиотерапевти, лекуват на небето( мир и свобода на духа им ).Думата „благодаря“ преди всичко днес се изразява във финикийски знаци, бонбони и питета не се броят…Тъй като навремето „се венчах“за работата ми, която силно обичах( сега няма журналистика, има наколенковци и яко платени некадърници), исках да покажа, че все още светлее някъде професията, на която са ме училипи проф. Веселин Димитров , проф. Михаил Минков и моят пряк ръководител Чавдар Киселинчев.Високо да ви е небето… Надявам се, да съм показала моята благодарност.
Винаги съм харесвала интервюто, разтовора, анкетата. Ако успееш да вдъхнеш доверие на събеседника, той ще се „отвори“и ще започне да говори. Журналистиката не се учи, вярно, практиката помага. Разковничето е да умееш да питаш, да изчакваш човека до теб, да го прекъснеш неочаквано, ала не неуместно , „ ни в клин, ни в ръкав“. И да бъде интресно на драгия читател, слушател, зрител, съответно според спецификата на жанра. Надявам се, да сме постигнали това разковниче в разговора със специалиста невролог д-р Валентин Кирилов:
Енева- Доколкото зная Вие не сте от семейство на медици. Как избрахте да бъдете лекар?Какво ви накара, подтикна?
Кирилов-Това беше доста отдавна, но с категоричност не мога да кажа, това е бил вътрешнният стремеж.
Енева– Специалности различни, навремето бях приета медицина, това е друг разговор. Аз бих езбрала очни болести. Защо Ви привлече неврологията?
Кирилов-Може би най-малко знаех тогава неврология и това ме привлече.
Енева– И резултатът,какво се получи?
Кирилов-Нека говорим за нещо по- съществено, например, за силните и слабите страни в медицината?
Енева– Но преди това, да се спрем на един доста болен въпрос. Човечеството за мен е съвсем „полудяло“. Българинът е стресиран, уплашен, а страхът поражда всичко, болестите. Мнението Ви?
Кирилов-Доста хора имат психо-емоционални проблеми, някои от тях могат да бъдат обособени в нозологични- психиатрични единици.Хората са в тежко състояние, най-вече психично. Всичко това покрай короната, с актуалните събития..
Енева…битовизмът си действа! А неврозата?
Кирилов-Не знам дали е точно невроза, такава квалификация вече не се използва. Това е стресова състояние- когато имаш някакъв дразнител, има два компонента: единият е правилото на силата на дразнението, а вторият- продължителността. И двата са съществени, трябва да се знае, че те са строго индивидуални. Дозата стрес, който може един човек да понесе като сила е една, друг човек- друга. Съответно и продължителността. Ефектите в крайна сметка са- основният ефект е нервен срив с всички последващи болестни прояви, най- разнообразни. За съжаление, добри- в травматичтните състояния, оперативно въздействие, образи, нанотехнологии. Но в тези състояния, които са все още хронични, сме все още значително назад.
Енева-И не достига…
Кирилов-Когато гловорим за регулации,системи- да се да саморегулират, например, ние не учим такива инженерни науки, които са изключително важни да управляват по- специални състяния, тоест не на биологичните процеси. В медицината не работим нито с диференциални, нито с интегрални регулатори, а те са водещи, за да можеш процеса да го насочиш в една или друга посока.Освен това тялото е саморегулираща се и мислеща система.А клетките са също мислеща система.
Енева-( смее се )- Да, много добре чух, за тялото…
Кирилов-Говоря за тялото, а не за хората като личности. Мислещи, но не в правилната насока.Освен това тялото е сложна нелинейна система, което означава, че прогностиката никога не може да бъде сто процента. Сложните нелинейни системи минавт през по-спецални състояния,т.е.,състояние, през което лесно може да бъде отклонена в една или друга посока; самата система сама прави избор накъде да поеме. Така че, нашето тяло е точно такава система. За да ни бъде въздействано, трябва да познаваме някои закони, които, за съжаление, не ги учим.
Енева- Кои, все пак?
Кирилов-Технически закони, които се занимават с управление на системите.С такива неща, ние не работим
Енева- Нека сега да поговорим за остров Бали, много пъти сте ходил там. Да поясним какви са тези огледални неврони?
Кирилов-Санди мурти е по-друга история с огледалните неврони. Две и седма и осма, или пък и шеста, събрахме група приятели, преди това други наши приятели бяха ходили. А относно санди мурти знам отпреди 30-тина години.Имаше един видеоклип в Интернет- от чисто любопитство отидохме да видим и да проверим дали нещата са такива, каквито са .Мога да ви кажа, че една от фундаменталните концепции там, която е свързана- те са основно хиндуисти, примесено с местни вярвания там ,е доста по-различна психология от нашата.За Бали трябва да се знае, че той е много особен остров. Усещането е магическо, каквото и да се каже, ако не се изживее- само голи приказки. Това е преживяване- всеки човек сам да мине през него. Така че, дали ще го видиш на филм,дали някой ще ти говори- все тая.Доста приятни моменти, доста изпитания, и трудности имаше от всякакво естество в продължение на тези години. Това беше част от един етап, през който моите приятели и аз минахме заедно. Иначе от гледна точка на това, което успях да разбера за тяхната концепция е, че те са монотеисти, въпреки че имат много подбожества, които са конкретни изражения на честоти, енергии, цветове, образи. Имат серозни дихателни практики, които да ги свързват със съответните проявления божествени.Това е работа, която изисква много труд. Няма някакви мистики, дори и да се мистифицира, дадено нещо- в него се крие един по-друг вид, една наука,по-различна от тая, с която ние сме свикнали да се занимаваме; която изисква доста практически тренировки.
Енева– Най-много Ви впечатли, от първо виждане?Магията на..
Кирилов-Миризмата- на Бали…
Енева– На море?
Кирилов-Не, не е точно на море. Комплексно други миризми, които са много специфични. Мирисът ,обонянието, те са фундаментални изобщо.
Енева-След второто лечение събрах смелост и в един ден отидох до моите обични духовни храмове- В БНР, не бях стъпвала една година, и в Дома на киното, за да гледам сръбския филм, нали съм точно такъв специалист- „Как се научих да летя“. А аз- да проходя! Почерпих колегите си за прощъпалник! Сърцето не забравя…
Мариана Енева
