… в „Една секунда”. За първи път видях филм на режисьора Джан Имоу на Кинопанорамата през 1987 г. Знаменателният „Червено сорго” получи на следващата година „Златна мечка” в Берлинале. Запомнихме „Моите деца”, кунгфу екшъните „Герой”, „Летящи кинжали”, както и впоследствие „Цветя на войната”.За мен най-съкровеният,филм шедьовър си остава „Пътят към дома”, окичен със „Сребърна мечка”2000 г. в Берлинале. Осланям се на думите на великия китайски режисьор: „Винаги ще има филм, който ще помните цял живот. Вероятно не заради самия филм, а заради познатото очакване и копнеж към нещо недостижимо и забележително.” Така е, достолепни маестро, не мога да забравя никога как учениците носят любимия си учител- да бъде пренесен на ръце, за да може да запомни пътя към дома… Епизодът ме просълзява! Народопсихология със затрогващо усещане!
Умението да разказваш филмови истории се придобива, но с таланта за това призвание се раждаш! Творческият размах на Джан Имоу, който пристъпва към всеки нов проект, извиква безспорно възхищение и неоспоримо признание.
Синелибри поднесе подарък на многобройните си зрители с „Една секунда”, а големият Джан Имоу посвещава тази лента на всички, които обичат киното и в открито писмо споделя: „ Винаги ще помня как гледахме филми, когато бях дете. Неописуемото вълнение и радост бяха като мечта. Израснахме с киното. Живеем живота си с мечти.” Тази голяма любов напомня ли ви едно вълнуващо преживяване- с „Ново кино Парадизо” на невероятния Джузепе Торнаторе. Обичам тези двама колоси, посветили се на истинското творчество в седмото изкуство!
Филмите на именития режисьор носят житейска мъдрост, порив на духа, извисяване на душата. Все едно дали са кунгфу екшъни, драми, носталгични елегии. Такава е „Една секунда”. Действието се развива в средата на 70-те години в Северозападен Китай- лентата отдава почит на родното кино от онова време. Непоколебим баща, избягал от трудов лагер, върви ли върви през пустинни пейзажи и търси изгубената си дъщеря. На всяка цена трябва да намери Кинохрониката, където дъщерята се появява за една секунда… Съдбата го среща със сирачето Лю от Втори отряд. Момичето пък иска да направи абажур от филмовата лента за лампа на малкия си брат. Бащата бие момичето и дърпа чантата й с ролката; след дълги перипетии двамата попадат в примитивния салон. Прожекционистът г-н Кино е угрижен, стотици събрани хора чакат филма „Героични синове и дъщери”. При пренасянето лентата е повредена- негодна, усукана и увъртяна. И ето, в следващите кадри е една от кулминациите: всички я носят като светиня, мият я дълго и търпеливо, веят внимателно с ветрила като „нежен бриз”да изсъхне…Това е любовта на автора и персонажите към Киното, носталгична и голяма! Свещеното дело е завършено, филмът е прожектиран. Г-н Кино майстори специална система, за да може бащата да гледа безспир дъщеря си- тя е студентка и работи в магазин „В служба на народа”. А сирачето Лю успява да направи абажур за братчето си, да избере два кадъра и лист хартия с дъщерята от Кинохрониката. Тя не успява да ги подари на упорития баща- пустинният вятър ги отвява…На финала, сред нагънатите като вълни пясъчни дюни, те търсят скъпоценните кадри. Двама души, успели да станат близки, са малки- сред огромната величествена пустиня. Национално и космополитно внушение!
Мариана Енева
