Представяме ви новия игралния филм „Смешният съд“ с участието на актьорите Николай Урумов и Стефан Додуров.
Чрез популяризирането на посланията, залегнали в игралния филм, със заглавие „Смешният съд“ ще станат видими нови тенденции, интерпретирани чрез такива важни теми като: социалната проблематика и търсенето на справедливост, световните промени в пандемичното затваряне – Ковид-19.
Актуалността на „вирусната“ интерпретация в кино творчество със сигурност ще привлече нови зрители, защото е глобална тема и все-още филмовите индустрии не са имали време да произведат филми с такава поанта.
Ще се насърчи междукултурния диалог по болезнени въпроси на съвременния свят в социалната сфера, водещи до стрес, бедност и отчуждение.
Екипът, съставен от изтъкнати професионалисти и подкрепен от доброволци, си е поставил амбициозната задача да осъществи интерактивно пренасяне на художествено съдържание, което би обогатило и разнообразило аудиторията в интернет пространството, и усилило вниманието на световната публика – чрез представяне на филма „Смешният съд“ и по световни фестивали, които задължително търсят темата за Ковид-19, като условие за излъчване на филма от техни платформи.
Проектът ще добави и други форми на популяризиране – създаване на трейлър и тийзър, чрез които ще се представи. Модерното жанрово съдържание, допълнително ще ангажира вниманието на публиката.
Сценарият е написан от сценаристката и режисьорка Ефемия Фард. По саркастичен начин е разказана историята на грешник, изправен пред страшния съд, в едно бъдеще неопределено време. Включени са фентъзи елементи, водещи до научнофантастични и хорър светове. За българското кино това е жанр, който никак не е развит, и чрез филма ще бъде обогатено кинематографичното ни изкуство. Оператори са Георги Илиев и професор Цветан Недков. Звукорежисьор е Александър Симеонов. Режисьор по монтажа е Стафан Бояджиев.
Реализацията на дейностите по проекта ще подпомогнат участниците, за създадат и разпространят нов български филм, трейлър и тийзър, като по този начин поддържат творческия си потенциал на индивидуалните артисти.
Руси Чанев е консултант по сценария, художник по костюмите и сценограф е Ефемия Фард, кастинг актьори са Дженифер Артемис Фард, Дете – Бенджамин Фард. Музиката е на Йохан Себастиан Бах „Сарабанда“ в изпълнение на цигуларя Петър Владимиров. Преводът на субтитрите на английски език е на Дейвид Мосъп и Джоузеф Фард. Филмът е създаден със съдействието на НБУ.
АНОТАЦИЯ
„Смешният съд“ по саркастичен начин разказва историята на грешник, изправен пред Бог, в едно бъдеще неопределено време. В тази фракция, възмездието в много стеснен диапазон показва лицето си. Включени са фентъзи елементи, водещи до хорър светове. Експлицирани са значимите теми на съвремието – социалната справедливост, затварянето на обществото след КОВИД-19 и рефлектирането върху насилието над жените.
СЦЕНАРИЯТ НА „СМЕШНИЯТ СЪД“
ОТТЪМНЕНИЕ
1. ЕКСТ. ПЪТЕКА В ПЛАНИНАТА- ДЕН
Пътека със стръмен наклон в планината. Оголели дървета, по които тук -там са се задържали последните ръждиви листа. По пътеката с висока скорост се спуска ВЕЛОСИПЕДИСТ – / 24г./. Вятър развява косата му, докато скоростта, с която кара колелото си се увеличава. Гумите на колелото подскачат по големите, камъни. На завой, колелото прави дрифт, задната гума изригва и изхвърля пясък. Гумата се пука с оглушителен трясък и колелото, заедно с ВЕЛОСИПЕДИСТА изчезват в пропаст до завоя.
2. ЕКСТ. ПЛОЩАДКА ПРЕД ЛИФТ СТАНЦИЯ.
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ върви и приближава лифт станцията. Разминава се с – / МЪЖ-57г./. МЪЖЪТ е увит с шал, потрива ръцете си, които са премръзнали.
МЪЖ
/ към Велосипедиста/
Лифтът няма да работи днес…
Системата е блокирала.
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Ми, ходи я оправи тая система.
Казаха ми, че на този лифт
трябва да се кача…
МЪЖ
/ подсмихва се/
Щом така са ти казали…
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ и МЪЖЪТ вървят заедно към станцията на лифта.
МЪЖ
Кой ти каза? Тия от
администрацията ли?
Ами ако се повреди
и ти
виснеш по средата – между
двете станции…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/с досада/
Ей, дядка! Я млъквай
И да си свършиш работата!
МЪЖ
/примирено/
Да не кажеш, че не съм те
предупредил….
И вземи да се облечеш…
/МЪЖЪТ подава на ВЕЛОСИПЕДИСТА яке и грейка/
ВЕЛОСИПЕДИСТ
На ми е студено!
МЪЖ
/настоятелно към ВЕЛОСИПЕДИСТА/
Облечи ги …,
Защото на мен може
да ми стане студено…
3. ИНТ. НАЧАЛНА СТАНЦИЯ НА ЛИФТА–ДЕН
МЪЖЪТ бута седалка след седалка, в опит да стартира движението на лифта. Безуспешно. МЪЖЪТ включва и изключва шалтерът на електрическото захранване, но лифтовата инсталация и седалките не помръдват. Чува се глух шум от съоръжението, което сякаш се включва, но което продължава да не задвижва седалките.
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/ недоволно към МЪЖЪТ/
Не си гледаш добре работата…
Лифтът ти повреден, а ти
си почиваш и си ловиш мишки
…
МЪЖЪТ се засмива и шеговито за втори път казва на ВЕЛОСИПЕДИСТА
МЪЖ
Много си се разбързал…
Нашият лифт е по- специален…
Екологичен, с характер…
Не всеки издържа на характера му…
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ поглежда МЪЖЪТ с пренебрежение и не го удостоява с отговор.
МЪЖ
Да не ме молиш после да те свалям!
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Да ме сваляш?
/ ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ се разтриса от неконтрулируеми изблици смях/
Аз не съм от тоя вид,
Пък и да бях, точно тебе
нямаше да те избера!
МЪЖ
И аз не бих те избрал точно теб…
Ама знае ли човек!? Всичко се случва…
Седалките, прикачени за стоманеното въже започват да се въртят и ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, скача на една от тях и завърта към себе си стъпенката.
4. ЕКСТ. СЕДАЛКА ОТ ЛИФТА – ДЕН
/ Паралелен монтаж на движещия се ВЕЛОСИПЕДИСТ, върху седалката на лифта и МЪЖЪТ в станцията на лифта/
В станацията на лифта влиза МЪЖЪТ, който е началник на лифта / преоблечен/.
МЪЖ
Седалките, да спрат!
Без МЪЖЪТ да докосва съоръженията в станцията на лифта въртящите седалки спират движението си.
ВЕЛИСИПЕДИСТЪТ с досада се разлюлява на седалката си и се обръща към станцията, за да разбере какво се случва.
Чува се гласът на МЪЖЪТ, променен от усилвател с ехо.
МЪЖ
Подготви ретините му
за сканиране!
Процедурата да започне сега!
Обвиняемият е на седалка номер №1!
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ се заглежда с учудване от люлеещата се седалка.
МЪЖ
История на заболяването:…
Хмм, … , обичайните симптоми…
Година на смъртта 2021. По
времето на голямата ковид
пандемия. Начин на придвижване:
с колело. ….Причина:
Експлоадирала гума на
велосипед по време на движение, докато
Обвиняемият се е спускал по
стръмен наклон.
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Пусни лифта,бе!…
Какво се обясняваш?..
МЪЖ
/прекъсва безцеремонно Велосипедиста/
Обвиняемият, не се обаждайте,
без да ви е дадена думата!
Добавени обстоятелства по делото:
усложнени метеорологични
условия на средата – вятър 50 възела
в минута, духащ откъм гърба и свръх
усложнено емоционално състояние на
колоездача. Поради гореописаното –
излетял към пропастта. Счупени шийнни прешлени.
Не се откриват
всички парчета от висококачествения
материал, наситен с естествен каучук.
МЪЖ
/властно движение с глава към Велосипедиста/
Сега можете да говорите.
Единственият ви шанс да
напуснете управляваното от мен
съоръжение- седалков лифт е
да разсмеете главния съдия.
Тоест, мен…
Започнете да давате показания.
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/ нервно се върти на седалката и се обръща към МЪЖА/
Ти ебаваш ли се!
МЪЖ
Започнете да давате показания.
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Какви показания!?
Нищо лошо не съм правил…
Чува се шум от скъсана метална нишка.
МЪЖ
О, забравих да препупредя, за
казването на истината.
При всяка изречена
лъжа ще се скъсва нова метална
нишка от многослойното метално
въже, което задържа
лифтовата седалка…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/притеснено поглежда нагоре към въжето, което задържа седалката му/
Аз винаги съм казвал
истината …
Думите му се прекъсват от раздрусване на седалката
Нова метална нишка се прокъсва със свистене от металното въже, придържащо седалката му.
МЪЖ
И на онзи съд ли, казваше истината?
Когато те разпитваше съдийката?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/по- притеснено и с поглед в металното въже/
Не я казвах… напълно…
И, какво от това?
/металното въже се разлюлява, но остава стабилно, без да се скъсва метална нишка/
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/ успокоен. Тонът на надменност в думите му е заменен със уплаха/
А, видяхте ли?
Само две скъсани нишки!
Даже ако ме бяхте казали по- рано,
, веднага щях да започна
С истината…
МЪЖ
Погледни, към последната станция!
Коя е?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/ изтегля главата си напред и прави усилие да види женската фигура, която е на крайната станция –МОМИЧЕ /20г./. По погледа му си личи, че я разпознава.
А, това е една …, една
позната…
Тя какво прави тук?…
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ вади мобилния си телефон, сваля със зъби ръкавицата си и започва да пише съобщение.
5. ЕКСТ. ПОСЛЕДНА СТАНЦИЯ НА ЛИФТА – ДЕН
МОМИЧЕТО е застанало неподвижно.
Чува се шум от получено съобщение.МОМИЧЕТО вади мобилния си телефон и на дисплея му се изписва:
Извинявай за вчера
Бях стресиран
Няма да ти посягам повече
и емотикон на колоездач.
МОМИЧЕТО не показва емоция и прибира телефона си в джоба.
6. ИНТ. ХОЛ В АПАРТАМЕНТ НА ПЪРВИ ЕТАЖ – НОЩ
Флашбек
Коледа
Вижда се как Велосипедистът размахва колана си и бие някого в стая с боядисани в червено стени.
7.ЕКСТ. СТАНЦИЯ НА ЛИФТ И ЛИФТОВА СЕДАЛКА- ДЕН
Паралелен монтаж на Мъжа в станцията и Велосипедиста, върху лифтовата седалка.
МЪЖ
/ към Велисипедиста/
Ти, какво си и направил?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Еми, какво…
Нищо…
Чува се пронизващ шум от скъсване на няколко метални нишки.От друсането на седалката ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ изпуска мобилния си телефон и той полита надолу към пропастта. Ударът в земята стартира видеофайл. От пропаста се чуват женски писъци.
МЪЖ
/стреснато към Велосипедиста/
А, нищо! Нали не искаш
да полетиш след телефона?!…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Тебе какво ти пука, бе!?
Това си е моя работа!
МЪЖ
От доста време твоята работа
стана моя работа.
Знаеш ли коя година е сега?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Да, знам коя година е!
Двайсет, двайсет и едно.
И аз преди малко се качих на тъпия ти
лифт!
МЪЖ
Всъщност е 3031 година.
Трийсет трийсет и едно, както
се изразяваш ти …
Знаеш ли откога си тук?
Хиляда и десет години,
Хиляда и десет години
всеки ден ти задавам един
и същ въпрос …
Писнало ми е от лъжливата ти история!
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Ти бе, ти нещо си се бъгнал!
Аз те виждам за първи път!
МЪЖ
Ти си се бъгнал,а аз се
опитвам да те рестартирам…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Ами значи, ти си бъгнат!
Щом не можеш хиляда години
да ме оправиш!
МЪЖ
Виж,очаквам да ме разсмееш,
не да ме обвиняваш!
Да не ти скъсам
въжето!
ВЕЛОСИПЕДИСТ
И какво, какво? И да го скъсаш
нали не мога да умра
за втори път?
МЪЖ
Кой ти каза?
Бе, знам ли?!
Можеш ли, не можеш ли?!
Кажи, за какво пищи там горе
и да приключваме,
че застудя…
Седалката с ВЕЛОСИПЕДИСТА, се разклаща и въжената линия я задвижва напред.
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/ отчаяно и нервно/
Майната ти, тая игра
няма да я играя и ти напускам
тъпото съоръжение!
Велосипедистът вижда, че отминава пропастта и се опитва да се смъкне от седалката на лифта и да избяга. Хваща се за седалката и опитва да скочи. Лифтът задвижва седалката в обратна посока и ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ увисва над пропастта отново. Ужас се изписва върху лицето му, като поглежда надолу.
МЪЖ
Не се изтощавай…
„Съоражението“, както му казваш
не можем да го напуснем.
Нито ти,… нито аз…
Давай да продължаваме с истината…
Вярвай ми, това е единственият
начин…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/ ръцете му започват да изпускат дръжката на седалката, докато виси над пропастта/
Ти, какво, бе?
За господ ли се мислиш?
МЪЖ
Ти го каза…
Аз, всъщност само пускам лифта…
От теб зависи дали ще стигнеш
до другата станция…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Сигурно си умрял от скука,
сам на тоя лифт…
И сега се забавляваш като ме
разпитваш!…
МЪЖ
Мога да престана да те разпитвам
и да те оставя да замръзнеш…
На кубчета…
И после ще си охлаждат
питиетата с теб в някой бар…
Ти, беше келнер, нали?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
А, ти садист ли си, бе?!
МЪЖ
Да!
8. ИНТ. ХОЛ В АПАРТАМЕНТ – НОЩ
Коледа
През прозореца се вижда как Велосипедистът и Момичето си говорят. Момичето е притеснено. Спорът става все-по разгорещен.Велосипедистът бие Момичето.
9. ИНТ. СЪДЕБНА ЗАЛА – ДЕН ФЛАШБЕК
Велосипедистът е зад банката за даване на показания.
Задкадров глас на жена
Обещавате ли да казвате истината?
Нанасял ли сте многократно
тежки телестни повреди на
жалбоподателката?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Нищо такова не си спомням…
Тя си въобразява…
Задкадров глас на жена
Съдът се оттегля на съвещание…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Барът е мой…
Ние там се запознахме с нея…
Задкадров глас на жена
Поради липса на свидетели,
считам, че делото трябва да
се прекрати…
10.ЕКСТ. СТАНЦИЯ НА ЛИФТ. – ДЕН
МЪЖ
/Мълчание. МЪЖЪТ въздъхва и поклаща глава/
„Липса на свидетели“?
А, аз!?
Е добре, беше един шамар!
Чува се пронизващият шум от нови скъсани метални нишки. ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ поглежда с стреснато нагоре към въжето.
МЪЖ
Един?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/започва да говори бързо, сякаш иска да се оправдава/
Заради ковида затворих бара!
Останах без работа…
Бях изнервен!
Бих я!
МЪЖ
/прекъсва ВЕЛОСИПЕДИСТА/
Само това ли беше?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Май беше и бременна!…
Изкуфял дъртак!
Стига си ме изтезавал!
Късай го това въже
и да падам в пропастта!
МЪЖ
Не те разбрах?..
В пропастта?
Ти вече беше в нея!?
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Искам да падна пак!
Не издържам да си спомням,
какво и правих…
Съдията възприема това като тъп виц и след миг вече се смее. Ехото поема звука.
11.ЕКСТ. ПОСЛЕДНА СТАНЦИЯ НА ЛИФТА- ДЕН
МОМИЧЕТО се усмихва и дига нагоре палеца си.
12. ЕКСТ. ПЪРВА СТАНЦИЯ НА ЛИФТА И ДВИЖЕЩАТА СЕ СЕДАЛКА С ВЕЛОСИПЕДИСТА- ДЕН
МЪЖ
Нищо не си разбрал!
Или най- после си схванал всичко!
Втори път не е планирано да падаш
в пропастта.
Но успя да ме усмихнеш
… почти на последната пряка.
МЪЖ
/задвижва лифта обратно към себе си и седалкта с увисналия на нея ВЕЛОСИПЕДИСТ, се връща обратно към станцията/
Време е да приключваме.
Преди да си тръгнеш, трябва да
направиш само още едно нещо…
ВЕЛОСИПЕДИСТ
Брой го за свършено.
Какво?
МЪЖ
Аз трябва да стигна
до следващата станция.
Като се кача на твоята седалката,
ти само включи съоръжението…
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, изтощен, пролазва към станцията, когато седалката се е приближила дотолкова, че може да стъпва по снега. Заема мястото на МЪЖА. МЪЖЪТ се качва на неговата седалка и ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, включва съоръжението на лифта. Опитва се да отдели ръката си от шалтера, който стартира лифтовото съоръжение, но не може. Ръката му е залепнала.
МЪЖ
Забравих да ти кажа, че
ще останеш на тази станция
да пускаш лифта,
докато тя реши да те пусне…
/ кимва с глава към МОМИЧЕТО на последната станция/
ВЕЛОСИПЕДИСТ
/ спира лифта, докато седалката на МЪЖА се люлее над пропастта/
Ами ако никога не ме пусне?
МЪЖЪТ се отдалечава, върху седалката на лифта и преди да изчезне в облаците се обръща, към ВЕЛОСИПЕДИСТА, в станцията. Провиква се.
МЪЖ
Знаеш ли? Уредих те!
тя вече те пусна…
Станцията на лифта е празна. Само механизмите продължават да се въртят и да шумят. ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ е изчезнал.
РЕЖИСЬОРСКА ЕКСПЛИКАЦИЯ
„СМЕШНИЯТ СЪД“
Историята, която филмът „Смешниат съд“ разказва, е за възмездието и за двама мъже. Единият, който е млад и самоуверен , и другият, който е възрастен и мъдър. Взаимодействието между тях се превръща в метафизичен съдебен процес. Своеобразното „съдебно производство“ се случва, и реално и фантазно, водейки към хорър светове – … Случва се и с хумор – релефен, черен, дори истеричен.
Светът е глобализиран, проблемите на човечеството –също. Отдавна са надхвърлени националните измерения за нетърпимостта към социалното заболяване „насилие над жени“. В изграждането на сценарната структура, за да се получи максимална степен на идентификация на главните герои със зрителя, те не са заложени като “черни или бели”, а са търсени всички отсенки на човешките слабости, преодоляването, на които дава най-големите доказателства за търсената индивидуализация на зрителя с тях.
При написването на сценария умишлено бе създаден един хорър свят, с гъсто концентрирана атмосфера от полярни герои и характери, на чиито фон по-силно да изпъкне възмездието. Създадено е триизмерното усещане за характерите в сценария, като се дозира точно, съотношението между социологическото, психологическо и метафизическо измерение на героите.
Усещането за единна цялост в изграждането на убедителни образи се очаква да се постигне чрез използването на трансформацията на героите. Това е една своеобразна рецепта за правото на изкупление, която филмовият проект предлага, и която е насочена срещу европейския цинизъм и български песимизъм. Финалът няма да е в код „черно“ поради непроменяемост на персонажите.
В настоящия век съществува болезнен морален проблем, изразяващ се в нарастващото безразличие към страданието на другите. Губенето на тази човешка уникалност – способността за състрадание, в психо-социален аспект се изразява във високия процент на инвалидизирани хора, в следствие на пропуснатия момент, в който някой е можел да им помогне. Емоционалните разстройства ще са втората причина за заболяванията в близкото бъдеще. Сценарият развива и още една важна тема – за увреждането на децата – тийнейджърите-от условията на семейната среда. От счупени семейства излизат счупени деца, което е един от огромните проблеми на бъдещето ни.
Актуалността на „вирусната“ интерпретация със сигурност ще привлече интереса на аудиторията, защото е актуална и ще определи един нов виртуален код на взаимодействие филм – зрител.
Функционално понятието за „лифтът“ е специфична метафора за възмездието и справедливостта, до степен на кореспондиране с библейски понятия. Ако извлечем смисъла от етическия кодекс, заложен във филма „Смешният съд“, определящ кое е „добро“ и „зло“, ще се наложи да си поставим абсурдният въпрос дали законът и моралът винаги водят битката с порока от една и съща страна?
Ексцентричните условия и ползването на хорър света като метафора, са предпоставка за висока доза сарказъм, доведен дори до гротеска. Жанрът ще бъде зададен още в началните сцени, като провокация към болезнени и важни проблеми в духа на черния хумор. Фабулата се развива в условността – комбинират се актуални теми от реалния свят и от фантастиката. Под въздействието на анестезията на иронията зрителят ще разсъждава върху важни теми и проблеми. Жанрът черна комедия се постига, чрез парадокса между очакванията и резултата и смешния обрат на събитията.
Сблъсъкът на екзистенциалния свят на персонажите ще бъде представен чрез редуване на сцени с различна светлинна атмосфера. Филмът започва с реалистични цветове, които се променят в контрастни и тревожни, до достигане на монотонна визия. Финалът ще възвърне цветовата експлозия на началните кадри.
Функционалният аудиовизуален език на филма ще ползва изключителното и уникално звучене на Йохан Себастиан Бах. По отношение на единството на екстериор, музикалните теми ще обосноват постоянните скокове във времето на сценарийното действие.
Основната идея на кинорежисьора д-р М. Ескандари Фард е чрез този филм по емоционален начин да разкаже една история, която се случва в България, но която е надраснала националната проблематика и би била разпознаваема от зрителите навсякъде по света. Вътрешното убеждение на режисьора винаги е било, че една човешка история, разказана чрез средствата на кинематографичното изкуство, има за основна задача да проведе вид “терапия” за зрителите. Усещането, което трябва да се поражда у тях е вярата, че създаденият позитивен модел на мислене е успяващ и че интимното им преживяване с филма ще провокира тяхната чувствителност и ще ги доведе до емоционална съпричастност и катарзис.
СИНОПСИС на филма „Смешният съд“
Велосипедист /24г./ кара колело по шосе. В далечината зад него се виждат къщи и дворове на малък град. Велосипедистът навлиза с колелото по пътека със стръмен наклон в планината. Оголели дървета, по които тук -там са се задържали последните ръждиви листа. По пътеката с висока скорост се спуска ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ. Вятър развява косата му, докато скоростта, с която кара колелото си се увеличава. Гумите на колелото подскачат по големите камъни. На завой, колелото прави дрифт, задната гума изригва и изхвърля пясък. Гумата се пука с оглушителен трясък и колелото, заедно с ВЕЛОСИПЕДИСТА изчезват в пропаст до завоя.
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ върви и приближава лифт станция. Разминава се с – / МЪЖ-57г./. МЪЖЪТ е увит с шал, потрива ръцете си, които са премръзнали.
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ разговаря с МЪЖА, като го уговаря да го качи на лифтовото съоръжение. МЪЖЪТ подава на ВЕЛОСИПЕДИСТА яке и грейка, за да ги облече преди да се качи на лифтовата седалка.
МЪЖЪТ бута седалка след седалка, в опит да стартира движението на лифта. Безуспешно. МЪЖЪТ включва и изключва шалтерът на електрическото захранване, но лифтовата инсталация и седалките не помръдват. Чува се глух шум от съоръжението, което сякаш се включва, но което продължава да не задвижва седалките.
След много опити седалките, прикачени за стоманеното въже започват да се въртят и ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, скача на една от тях и завърта към себе си дръжката. ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ се издига все по- високо в планината седнал на лифтовата седалка. Климатичното време се променя- става снежно и ветровито.
Без МЪЖЪТ да докосва съоръженията в станцията на лифта въртящите седалки спират движението си.
ВЕЛИСИПЕДИСТЪТ с досада се разлюлява на седалката си и се обръща към станцията, за да разбере какво се случва.
Чува се гласът на МЪЖЪТ, променен от усилвател с ехо.
МЪЖЪТ започва да разпитва ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ и от разговора им се разбира, че ВИЛОСИПЕДИСТЪТ е умрял след падането с колелото в планината и това, което му се случва на лифта е 1 010 години по- късно. Всеки път, когато ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ отговори с лъжа на въпросите на МЪЖА се къса по една метална нишка, от въжето, което задържа лифтовата седалка.
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ изтегля главата си напред и прави усилие да види женска фигура, която е на крайната станция –МОМИЧЕ /20г./. По погледа на ВЕЛОСИПЕДИСТА си личи, че я разпознава.
Вижда се как Велосипедистът размахва колана си и бие МОМИЧЕТО в стая с боядисани в червено стени.
Велосипедистът е зад банката за даване на показания. Той отрича, че е нанасял побой над МОМИЧЕТО.
ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, изтощен, пролазва към лифт -станцията. Когато седалката се е приближила дотолкова, че може да стъпва по снега ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ скача от съоръжението и заема мястото на МЪЖА. МЪЖЪТ се качва на неговата седалка и ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ, включва съоръжението на лифта. Опитва се да отдели ръката си от шалтера, който стартира лифтовото съоръжение.
МЪЖЪТ изчезва в облаците, качен на лифтовата седалка.
Станцията на лифта е празна. Само механизмите продължават да се въртят и да шумят.
Ефемия Фард и д-р М. Ескандари Фард- Араш
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програмата „Творчески инициативи“.
