Жужат пчелите на Хатидже в „Медена земя“…
Документалният филм от Северна Македония дойде на 24-ия София филм фест и ме завладя със своята уникалност, емоционално въздействие и любов към природата. Спечелил е 32 награди и е имал 48 номинации. Истинската история е вдъхновила създателите, сниман е три години и е събрал над 400 часа филмов материал. Медена приказка за последната жена от род на пчелари, която обитава с болната си майка запустяло, обезлюдено село.
Хатидже живее в съгласие с природата и се грижи за обичните си пчелни кошери, сгушени на хълмовете в скалите. Без мрежа и без ръкавици, тя се разхожда край тях, пее им загадъчни мелодии , говори им .Съвършените медоносни пчели произвеждат мед по един и същ начин от 150 млн. години…Комуникират една друга чрез танцуване, имат 170 рецептора за мирис, зрението им е много добре развито. Пчелата е интелигентно насекомо, което се ориентира и „запаметява” обекти, образи и цветове. Нейният загадъчен свят, стаен в дълбините на природата се среща с „натуралната” грижовна и добросърдечна Хатидже Муратова. Тя сама поправя кошерите, оставя половината мед за пчелните семейства, а другата половина- продава в столицата, за да си помага в трудното оцеляване. Взаимно трудолюбие!
Заложен като документален, „Медена земя” предизвиква размисъл и вълнения с кинематографичните умения на игрален филм. Усещане за хуманност, простота и любов към великата природа. Но… хармонията е драстично нарушена. Неочаквано до къщата на двете жени се настанява странстващо семейство, тишината и спокойствието са смутени и оглушени от ревящи двигатели, 7 крещящи деца и 150 крави. Съжителството е немислимо, пчелите започват да умират. Присъствието на представителите на „ новото време” и безогледната им безотговорност се оказва пагубно. Налага се стопанката и находчивата й майка да се справят с натрапниците, за да си заминат!
И продължават да жужат и танцуват пчелите на неуморната Хатидже Муратова… И да се лее безценният сладък и вкусен мед от природата!
Според ревю във в. „Ню Йорк таймс“, цитирано от “Дневник”, той разказва „сюрреалистична, но трогателна история за човешката борба, постоянство, отношенията с другите хора и с Майката природа“. Гай Лодж в ревю за „Варайъти“ отбелязва: „Като се започне от меда, всичко в този филм е органично.“ Британският „Таймс“ пише: „Макар да започва като медитация върху трудностите и ритъма на селския живот, филмът се превръща в нещо по-интимно“. „Атлантик“ го нарича „…рядко срещан документален филм за природата, който е и дълбоко личен. Чувствителността както към човешките грижи, така и към удивителната красота на природата превръща „Медена земя“ в особено увлекателен документален филм.“
„Искам публиката да извлече само една поука от филма: както аз споделям със своите пчели, така искам и всички хора да споделят едни с други.“
Хатидже също написа послание:
P.S. Можете да намерите този сладък филм в Интернет и да гледате едно хубаво, умно и емоционално кино. „Медена земя” ви очаква.
Мариана Енева
