„Нишката на съдбата“ е изложба на Феникс Върбанов, представена едновременно с биографичната история и творби на родителите му художниците Марин Върбанов и Сун Хуайкуей, която може да бъде разгледана в Китайския културен център, София от 26 ноември до 20 декември 2019 г. Посветена е на 70-годишнината от установяване на китайско-българските дипломатически отношения.
В мека ноемврийска вечер в Китайския култерен център се откри изложбата на талантливото българо-китайско семейство. Откриването бе предшествано от пресконференция за журналисти с водеща Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти. Всъщност, колегите ако са имали въпроси, то те ги получиха от мутимедийният архив на Сун Хуайкуей, Марин Върбанов и Феникс Върбанов, монтиран прекрасно с богат снимков материал и предизвикващ чувство на гордост, затова как будни българи в синхрон с китайски партньори могат да сътворят чудеса. И така…
Червената нишка на съдбата – Сун и Марин Върбанов
1932
На 20 септември, в крайдунавския град Оряхово, се ражда Марин. Останал сирак, на 2 години е осиновен от семейството на ковача Иван Върбанов.
Истината за своя произход ще научи едва по време на следването си в Китай…
Като малък му викат „Китайчето” и той наистина получава свише пророчески сън с приказни видения от Южен Китай…
1937
На 7 декември в столицата на Поднебесната империя идва на белия свят Сун Хуайкуей – старшата дъщеря на писателя и журналист Сун Лицуен и учителката Ли Цинфанг, която произхожда от семейство на търговци от град Ухан, разположен на голямата китайска река Яндзъ. Името Хуайкуей означава благоуханно цвете Osmantus. Сун израства твърде висока за китайка.
1951
След гимназията Марин работи като библиотекар в Оряхово, а после следва в Художествената академия в София.
По това време са издадени първите китайски народни приказки „Жълтият щъркел и слънчевата планина” (1952), както и класическият китайски роман „Речни заливи” от Ши Найан (1956). Романът става истинска сензация и десетилетия е най-голямата библиографска рядкост в България, като хората вече знаят, че Китай е страната не само на вълшебни приказки, но и на някои от най-важните достижения на цивилизацията като коприната, барута, компаса, хартията и много други.
България е втората страна, установила дипломатически отношения с Китай.
1953
Дружеските отношения между България и Китай започват с културен обмен между двете страни.
Марин печели стипендия за следване в Китай и е един от чуждестранните студенти от първия випуск в Китайската народна република.
Започва да учи китайски в Пекинския университет, където получава китайското си име Ван Ман.
1954
Върбанов е приет в подготвителния курс на Централната академия за изящно изкуство в Пекин, където изучава китайска живопис и история на изкуството при Вей Цимей, Ай Джунсин, Тиен Шъгуан, Шън Цунвън и Хуан Юню.
Същата година Марин се запознава със своята съкурсничка Сун Хуайкуей, която има благородното поръчение да помага на Ван Ман.
1955
Във Факултета по приложни изкуства Марин Върбанов изучава обработка и проектиране на текстил под ръководството на проф. Чай Фей.
Неговата магическа любов от пръв поглед със Сун Хуайкуей и последвалата връзка привличат вниманието на китайското Министерство на външните работи и на Българското посолство, което го призовава да даде пояснение, на което Марин отговаря, че неговите намерения към съкурсничката му Сун са напълно почтени и той има сериозно намерение да я вземе за своя съпруга.
1956
През месец юни Сун Хуайкуей и Марин Върбанов пишат писмо-молба за разрешение за брак до Джоу Енлай, по това време Министър на външните работи и Председател на Държавния съвет на КНР. В края на ноември получават положителен отговор и официално разрешение, в което пише, че няма закон в Китай, който да забранява брак между китайци и чужди граждани, но от самите тях зависи дали ще съумеят да приемат другата култура и същевременно да запазят своята.
Марин Върбанов и Сун Хуайкуей сключват граждански брак на 8 декември 1956 г. Организирана е тържествена церемония в празничната зала на Академията, която е ръководена от нейния ректор Дзин Фън.
Това е първият официален смесен брак в историята на Новия Китай.
За да може да продължи да учи в Китай, Марин се записва като аспирант в Централния институт за приложни изкуства, под ръководството на Чай Фей.
1957
През месец май френският художник Жан Люрса (1892–1966) представя свои творби в галерията на Централната академия за изящни изкуствав Пекин.
Върбанов е дълбоко впечатлен от Люрса и решава да насочи творчеството си към художествения текстил.
На 1 юли 1957 година, в Пекинската столична болница, на младото семейство се ражда дъщеря – Боряна.
1958
През юли Марин прави самостоятелна изложба в галерията на Пекинската художествена академия, за да ознаменува края на своето следване. Изложени са ескизи, рисунки, проекти и картини в традиционен китайски стил.
През ноември, с транссибирския влак, Марин се завръща в България, придружен от съпругата си Сун и дъщеря им Боряна.
Настанен е да живее със семейството си на тавана на Художествената академия, София.
Сун се записва като студентка по живопис в ателието на академик Илия Петров.
1959
Назначен в текстилния завод в Княжево като художествен проектант, Марин Върбанов пише писмо до Художествената академия, с предложение да се създаде специалност „Художествен текстил”. Академията предпочита да го изпрати отново в Китай, за да учи там педагогика и да изготви учебна програма, с което да подпомогне в детайли новото предложение. Сун Хуайкуей и Боряна го придружават благодарение на финансовата подкрепа на известния художник професор Илия Петров.
Един месец по-късно Марин е върнат в България, за да отслужи запасна военна служба.
След това преподава в създадената нова специалност „Художествен текстил”.
С подкрепата на Комитета за култура прави първата си самостоятелна изложба с творби, създадени по време на следването му в Китай.
1961
Марин участва в Юбилейната изложба на приложните изкуства в България и специализира в Унгария.
1962
На 5 юли, в София, се ражда Феникс – второто дете на Марин и Сун.
На Националната изложба на приложните изкуства в България Марин представя творби, които се явяват изключително новаторство в сферата на художествения текстил.
Сун завършва Художествената академия.
Четиричленното семейство напуска тавана на Академията и се настанява на ул. „Оборище” 43 в София.
1964
Марин участва в Националната изложба на приложни изкуства в България и получава втора награда. Специализира няколко месеца в Чехословакия, като целта е посещение на Пражката художествена академия и изучаване на нейните методи на обучение в живописта и текстила.
1966
Марин е поканен на Международното биенале на художествения текстил в Лозана, Швейцария.
1967
Творбата „Композиция в розово” на Марин Върбанов взима първа награда на Общата изложба на приложните изкуства в България.
1968
Марин и Сун се запознават с Жорж Екли, президент на „Арт Диалог”.
Съвместната им творба „Контрасти” участва в Международното биенале за съвременен художествен текстил в Лозана.
Марин получава първа награда на Общата изложба на приложното изкуство в България.
Запознават се с Жан Болио – културен съветник на френското посолство в България.
1969
Съвместната творба на Марин и Сун – „Композиция 2001“, участва в Четвъртото биенале за съвременен художествен текстил в Лозана.
1970
Сун е назначена на постоянна работа като художествен дизайнер към Центъра за нови стоки и мода в София.
По покана на Жан Болио, Сун и Марин посещават Франция.
Върбанов, заедно с Венко Колев, участва в съвместна изложба в Прага, по покана на Министерство на културата на Чехословакия.
1971
Сун и Марин участват в Петото международно биенале на съвременен текстил в Лозана, Швейцария, с триизмерната си творба “Апория”.
1972
Сун и Марин са поканени от Министерството на културата на Франция да се присъединят към международния център за изкуства Сите дез Арт, Париж.
1973
През есента Марин Върбанов участва в Международната изложба на съвременен текстил в парижката галерия Ла Демьор.
1974
На 9 юни Марин Върбанов има самостоятелна изложба в галерията на ул. “Шипка“ 6, София.
Същата година е осъществена и съвместна изложба на Марин Върбанов, Лъчезар Ошавков и Никола Манев в галерия Етиен де Козан, Париж.
Сун получава покана от китайското правителство да се завърне в родината си след 15 годишно отсъствие. През есента Сун, Боряна и Феникс са за един месец в Пекин, където Феникс се среща за пръв път с китайските си роднини.
1975
Марин и Сун получават разрешение от Министерство на културата да пребивават 2 години в Международния център на изкуствата в Париж.
Марин Върбанов е поканен да представи кратък курс по тъкане и съвременни решения в текстилния гоблен в Ню Саут Уелс институт, Сидни, Австралия.
Края на декември 1975 началото на януари 1976 на връщане от Сидни за България минава през Пекин и посещава родителите на Сун.
1976
Марин участва в обща изложба, организирана от Дениз Мажорел и галерия Ла Демьор в музея Енгър в Монтобан, Франция.
Взима участие в Международна изложба на текстилни изкуства в галерия Барух, Чикаго, САЩ.
През юни Марин е официално поканен от френското Министерство на културата да работи в Ателието за съвременен гоблен, базирано в Сите дез Арт, Париж.
Същата 1976 година, Марин и Сун Върбанов даряват ателие на Художествената академия на Ханджоу в „Сите дез Арт“,Париж.
1977
Дора Валие (известна критичка, живуща във Франция) представя Марин Върбанов на галериста Ерве Одермат, който е очарован от творбите му.
1978
Октомври-декември Марин Върбанов прави самостоятелна изложба в галерия „Ерве Одермат”.
Същата година Марин участва и в изложба на съвременното френско текстилно изкуство, Гранд Пале, Париж, както и във Втората национална изложба на декоративни изкуства, Ямбол, България, където получава голямата награда на критиката.
1979
Марин получава официално писмо-разрешение от френското Министерство на културата да продължи престоя на семейство Върбанови в Сите дез Арт Монтмартър с още 5 години и да ръководи Ателието по текстилно изкуство.
1980
Марин Върбанов участва в изложбата „Магията на гоблена“ в Есенния салон , Гранд Пале, Париж.
Ерве Одермат поканва Върбанов да участва във FIAC (Международен панаир на съвременното изкуство), където Пиер Карден се запознава с Марин и кани семейство Върбанови да представят работите си от Гранд Пале в новооткрития център „Еспас Пиер Карден“ в Ню Йорк (изложбата се провежда декември 1980 – януари 1981).
Сун получава известие за смъртта на майка си.
1982
Сун подписва споразумение с китайското правителство за откриването на първия ресторант със смесен капитал Максимс в Пекин.
Сун Хуайкуей става президент, генерален директор и представител на Пиер Карден за Китай.
През ноември тя организира първото ревю на Пиер Карден в Небесния храм.
Марин Върбанов завършва поредицата си от творби-рамки в Париж.
Участва в Есенния салон, заедно с творби на Олга Де Амарал, Тапта, Грау Гарига. Същевременно Марин е представен в Музея на модерното изкуство в Париж.
1983
Семейство Върбанови пътува заедно за Китай за откриването на ресторант Максимс Пекин, който става център за културни срещи между китайски артисти и творци с останалия свят.
Същата година е и първото модно ревю в Китай с дрехи на Пиер Карден, китайско производство, и с китайски манекени.
Мадам Сун става сензация с този първи пробив за отварянето на Китай към света.
Боряна Върбанов работи като преводач и посредник при построяването, декорирането и рекламата на ресторант Максимс.
1984
Сун Хуайкуей организира в Париж модно ревю с дрехи на Пиер Карден, произведени в Китай, с участието на 12 китайски манекена. Така за пръв път китайско производство е показано на европейска сцена.
1985
Сун участва във филма Последния император на Бернардо Бертолучи, в ролята на Императрица Лонг Ю.
Боряна участва като артистичен координатор и художник в същия филм.
Марин Върбанов организира първата съвместна изложба на съвременен художествен текстил в Музея на изящното изкуство в Пекин, с участие на китайските си ученици.
За първи път китайската публика вижда триизмерни текстилни творби.
Този период влиза в съвременната история на китайското изкуство под името на „85’ Нова Вълна“.
1986
Учреден е Институт по художествен текстил „Върбанов“ в Ханджоу, Китай.
Сун Хуайкуей организира участието на първия китайски манекен на Международния конкурс за модели в Лос Анджелис, организиран от фондация Форд.
Боряна Върбанов взима участие в подготовката и осъществяването на музейната изложба „25 години от творчеството на Ив Сен Лоран“ в Музея на изящното изкуство в Пекин.
1987
През месец май в Шанхай е организирана изложба на Института по художествен текстил „Върбанов“. Участие взимат Марин Върбанов, Шъ Хуей, Лянг Шаодзи, Гу Венда, Джу Вей, Цай Лянг, Сю Дзин, Боряна Върбанов.
През юни 1987 е основана фондация „Върбанов“ в Международния център на изкуствата в Париж.
Същата година учениците на Марин Върбанов – Шъ Хуей, Джу Вей, Гу Вънда, Лянг Шаодзи, участват в 13-то Международно биенале на съвременен текстил в Лозана, Швейцария.
Марин Върбанов полага основите на проекта за Международен изследователски център за съвременни изкуства, които възнамерява да раздели на два клона – аудиовизуални и пластични изкуства.
Сун Хуайкуей подписва договор за лицензирано производство на модни облекла и аксесоари с марката „Пиер Карден“, съвмесно с S.A. Jin Da, текстилна фирма в Тиендзин.
Боряна взима участие като художник във филма „Д-р Норман Бетюн”.
Феникс Върбанов завършва Парижката художествена академия и участва в изложба в галерията на Академията.
1988
Изложба на Института по художествен текстил „Върбанов“ в Културния център на Хонконг.
Изложба на Феникс Върбанов в Ханджоу.
Боряна Върбанов взима участие като художник в копродукцията “Стомана и Коприна” на Шърли Суън.
1989
Марин Върбанов почива в Пекин на 10 юли 1989 година.
След 1989 година
Сун Хуайкуей продължава да работи като главен представител на Пиер Карден за Китай. Публикува албум със събрани творби на Марин Върбанов и продължава да изпълнява неговите проекти.
Същевременно създава уникалния сценичен спектакъл “Петте китайски династии“, който е претворяване на костюми и сцени от петте най-забележителни императорски династии в историята на Китай. Спектакълът е представен на сцените на Пекин, Шанхай, Макао, Сао Паоло, Банкок, Париж.
2006
На 21 март Сун Хуайкуей почива в Пекинската столична болница.
Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени у Феникс Върбанов, главният инициатор за тази изложба. От 1979 до 1987 г. учи в Licèe Pilote de Sèvres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts (ENSBA), Paris. През 1987-1988 г. специализира в Китайската академия по изкуствата, Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 г., когато е в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите първи творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава остава верен на хартията и туша.
Тази изложба бе осъществена с помощта на Китайския културен център в София, Софийска национална художествена галерия, „Върбанов Сун Арт Дом“, Красимир Илиев, Иван Янчев, Никола Казански, Венета Хаджийска, Вержиния и Асадур Маркарови.
Фотограф Ани Петрова, БНР
