Йоанна Томова: „Пандемията ни научи да ценим повече времето, прекарано с близките ни хора и семействата ни, да се обичаме повече, научи ни колко голяма стойност имат малките жестове и как могат да променят човешки животи“
Здравейте, Йоанна. Бихте ли се представила на читателите ни, които страхотно обичат талантливите и артистични млади хора. Вие сте юрист, певица, какво още…
Здравейте! Казвам се Йоанна Томова, завършила съм Юридическия факултет към Софийския университет и работя като адвокат, част от Софийската адвокатска колегия (САК). Отделно от това съм човек на изкуството, пея, откакто се помня, музиката винаги е била неразделна част от живота ми, като във всеки свободен момент търся нови предизвикателства за себе си и в музикално отношение. Повечето хора не вярват, че е възможно съчетанието между правото и музиката, но аз сякаш на инат доказах, че няма невъзможни неща, стига човек да има силна мотивация и достатъчно упоритост. Постоянно се стремя да се развивам музикално, като опитвам нови и нови неща – освен пеенето, открих друга моя страст – народните и латино танците, с които от години в свободното време разпускам.
Ще е любопитно да научим кога започнахте да се занимавате с музика и пеене. Доколкото зная от детските си години…
Музиката винаги е била част от живота ми. Майка ми е вокален педагог и покрай нея като дете съм присъствала на репетиции, концерти и всякакви изяви на учениците й, като сред тях успях да създам много приятелства, някои от които продължават и до днес. Като малка хващах дистанционното на телевизора или дезодоранта и пеех и танцувах пред огледалото. Явно в един такъв момент майка ми е забелязала, че имам артистичен потенциал и постепенно започна да ме включва в уроците й, да ме води по концерти и музикални конкурси в страната и в чужбина. Събирах много опит, пеейки по сцените в и извън София, който дори сега ми е полезен, както на сцената, така и в съдебната зала.
В последно време хората са изправени пред новото предизвикателство на века – пандемията. Това промени обичайния ритъм на живот. Стоим си вкъщи, пазим лична хигиена, учим, работим от домовете си. Споделете вашият опит за работата ви онлайн?
Работата у дома е наистина голямо предизвикателство, има своите трудности, но смятам, че ни даде възможност да прекараме повече време с близките си. Адвокатската работа е пряко свързана с работата на институциите и съдебните органи, както и с постоянна комуникация с клиенти. Ограничаването на достъпа на адвокатите до институциите, както и усложненият режим на функциониране доведоха до затрудняване като цяло, но и намаляване на обема на работа за периода на извънредното положение. Въпреки това работата у дома може да има и доста предимства, като според някои работодатели трябва да се превърне в стандартна практика – не се губи време в път до офиса, спестява се от наем на офиси, вкъщи служителите разполагат с удобства и храна, което предразполага към по-добри резултати в работата им.
Дали подобна ситуация на зараза и изолация в бъдеще не би затруднила съдебната система, да забави важни дела?
Тази пандемия ни връхлетя изненадващо и не съм сигурна до каква степен бяхме подготвени за нея. Съдебната система към момента е изключително затруднена и затрупана, особено вземайки предвид количеството дела, които съдилищата бяха принудени да пренасрочат за възможно най-скорошни дати. Въпреки това системата реагира сравнително бързо, като се предприеха мерки за дистанционно провеждане на дела и електронно уведомяване на участниците в производствата. Една по-продължителна пандемия би могла да доведе до забавяне на дела с години. Да се надяваме все пак, че при една следваща пандемия вече ще бъдем малко по-подготвени, като бъдат развити електронните методи на работа и бъде улеснен онлайн достъпът до самите дела.
Идват летните месеци, а се надяваме да се върнем към нормалния си начин на живот. Какво първо ще направите? Предвиждате ли вече свои изяви?
По време на извънредното положение целият свят продължи да пее и да свири от балконите си. Това ни вдъхнови и ние да продължим да пеем онлайн, като с брат ми се включвахме на живо от къщи, той с китарата или на пианото, аз пеейки. Кръстихме го на шега „Лайв по чехли”. Хората, които бяха вкъщи и ни гледаха и слушаха, започнаха да поръчват любими песни, а ние се радвахме, че успяваме да внесем малко радост в деня им и да ги разнообразим, докато са под карантина. Заразихме страшно много хора с ентусиазма си и те все още питат ще има ли нови онлайн изпълнения на нашия „лайв по чехли”. Продължаваме да пеем и свирим, както онлайн, така и на открита сцена, когато това е възможно, за момента нямаме все още организирани външни изяви.
Променят ли се човешките взаимоотношения, без прекия контакт?
Всяка социална изолация променя хората, но нашата същност на „социални животни” ни подтиква винаги да търсим начин за комуникация, подтикна ни да станем по-изобретателни, за да не губим връзката помежду си. Научихме се да общуваме онлайн и дори да танцуваме онлайн на живо от домовете си, благодарение на бързата реакция на преподавателите ни по танци.
На какво учи пандемията всички нас?
Пандемията ни научи да ценим повече времето, прекарано с близките ни хора и семействата ни, да живеем по-пълноценно днес, а не в очакване на несигурното утре, научи ни да не отлагаме важните неща за по-късно, научи ни да се усмихваме повече, да се обичаме повече, научи ни колко голяма стойност имат малките жестове и как могат да променят човешки животи. Научихме се да оценяваме онова, което до момента приемахме за даденост – събиранията, празниците, концертите, театъра, споделянето.
От друга страна разбрахме, че сме достатъчно силни да се преборим с трудностите, пред които животът ни изправя и че можем да бъдем истински единни, когато сме мотивирани да се запазим един друг и да запазим себе си в условията на пандемия.
Какво ще кажете да завършим оптимистично за читателите на сп. „Черно и Бяло“…
На вас, скъпи читатели на списанието, искрено желая да сте здрави и да не спирате да мечтаете. Намерете време още днес да се усмихнете, да прегърнете любим човек, да кажете на някого, че го обичате, да покажете на приятелите си какво означават за вас, правете по една малка добрина на ден – подадена ръка към близък или просто към човек в нужда. И помнете – ако искаме да променим света, трябва да започнем от самите себе си.
От петгодишна започва да учи пиано и прави първите си стъпки в пеенето. Израснала е в музикално семейство- майка й Росица Йорданова е вокален педагог и продуцент, а брат й Константин Томов е мултиинструменталист и композитор. Двамата имат съвместни концерти и изпълняват дуетни песни.
Когато е на 12 години, Йоанна участва в телевизионни продукции като „Росалинда” и „Prisionera” от нашумяли латино сериали, а Иван Лечев прави за нея специални аранжименти.
Бъдещата юристка участва в различни конкурси и печели първо място в „Милион чудеса” Банкя (излъчен по БНТ), първо място в „The stars of the Abion”, Лондон, първо място в „Eurotalents” – Италия, Суперкупа в Прага, Португалия, Канарските острови, Испания, Русия, Франция.
Йоанна Томова е била вокалист на Маргарита Хранова на Евровизия 2007, като през същата година печели конкурс „Avon voices” и заедно с Михаела Филева заминават за следващият етап на състезанието в Париж.
До момента продължава да се занимава с музика и заедно с брат си подготвят нови музикални проекти върху популярни песни с нови аранжименти.
Интервюто взе Миглена Китанова