Първите ми осъзнати спомени са от родната ми къща в квартал „Красна поляна“ в София. Мъничка, спретната, тя се белееше в градинка пълна с разнобагрени цветя. Тези цветя бяха като частица от цялото семейство и всички ние се грижехме за тях.
Беше през февруари 1943 г. В училището вече няколко дни любимата учителка ни разказваше за живота и делото на Васил Левски и за предстоящата 60 годишнина от обесването му. Патриотичният дух беше достигнал неочаквана висота.
През неделния ден баща ни изведе мен и сестра ми на разходка и заяви, че ще ни направи голям подарък. И тъй като тогава нямаше транспорт, вървяхме дълго задъхани из заснежените софийски улици. Пред централната баня играхме със снежни топки. Стигнахме до едно голямо дърво, където баща ми обяви място за почивка и че това е днешният ни подарък.
Това е черницата на Васил Левски, разказваше той. Когато е обхождал страната, да организира революционни комитети, той често е идвал и в София. На това място е имало хан на прочутия Хаджи Мано. Тук Левски се е срещал със съмишленици. (От хана тогава се виждаха само остатъци от чардаците му.) А тази черница, която е растяла на входа на двора, днес е единственият жив свидетел, посрещал гостите. На нейните клони апостолът е завързвал юздите на коня си, затова народът я нарича „черницата на Левски”.
Изненадана гледах дървото, което извисяваше голите си клони високо в небето. До стъблото, върху снега имаше сложени няколко цветчета. И ние оставихме стръкчета мушкато, които мама беше приготвила. В детските ми очи дървото изглеждаше огромно. Благодарях на баща ми, за странният подарък и си мислех, че по-голям, никога не ще получа. Така и стана. През целия си живот всяка година се радвам, когато клоните се разлистят а под короната през лятото се стеле живителна свежест. Радвам се че верността на легендата е подкрепена от записките на самия Левски, в които той споменава за пребиваването си в „Мановът хан”.
Изпълва ме гордост, когато тук виждам хора, дошли да положат цвете. За съжаление, в наши дни не само децата а и някои от възрастните софиянци дори не са чували за тази наша светиня. Оцеляла е по чудо. Всеки може да открие историческата черница на сотина крачки на изток от централната софийска баня. Възправя гордият си ръст на улица „Искър” номер 2, до входа на паркинг. А на стъблото й – няколко табели. На една от тях пише, че тази черница е включена в регистъра на защитените вековни дървета. На друга е обявена за най-старото дърво в София, при това свързано с дейността на един от великите българи.
Черницата на Левски е изключителна рядкост. Тя е жива частица от нашата история, символ от славно минало и за съществуващата вяра в бъдещето на страната ни!
Ани Дончева
