Каза го едно дете. Откри истината, към която вървим цял живот. Някои не я разбират, други работят за нея. Художничката Мира Рахнева е от вторите. Творческият ѝ свят е такава кутия. Да надникнем в нея!
ПП: Мира, откога рисуваш, как стана художничка?
МР: Още от дете драсках всевъзможни образи по листове, стени и където ми падне. Родителите ми ме записаха на курсове по рисуване на 6 години в кварталното читалище, където ни даваха много интересни творчески задачи и още тогава се запалих. Помня, че рисувахме в една стая с по-големи деца, които се готвеха за кандидатстване в художествени училища и покрай тях ние, по-малките, научавахме специални термини и похвати в рисуването.
После, в основното училище (пети клас може би) спечелих конкурс с портрет на Рада Госпожина от „Под игото” на Иван Вазов, бях я нарисувала с цветни моливи. Тази награда бе първите ми пари, изкарани с рисуване.
След това се готвех за приемните изпити в училището за приложни изкуства в София, но конкурсът в Художествената гимназия ,,Илия Петров“ беше преди тях и се явих, за да видя какво е на изпит. Взеха, че ме приеха сред първите и реших да остана там. Имах прекрасни преподаватели, завързах страхотни приятелства, научих много, не само за рисуването, а и за живота. И колелото се завъртя…
След гимназията започнах да участвам в много общи изложби, пленери, събития, да правя самостоятелни изложби…, така е до ден днешен.
Съжаляваш ли за този избор?
Никога не съм съжалявала за избора си, въпреки трудностите. Обичам много това, което правя и се радвам, че картините ми се харесват от много хора. За мен взаимният обмен е много важен – творецът да събужда в зрителя чувства и мисли, да го вдъхновява, а не само да създава нещо, което единствено „да отива на нечий диван”.
Изразяваш ли се и в други художествени жанрове и форми?
От няколко години работя по оформлението на някои от книгите на проф. Рандал Бейкър. Рисувах илюстрациите в тях, може би вече са над 100, както и облика на някои от кориците. Това беше нова област за мен, но се оказа, че ми доставя голямо удоволствие.
Като хоби се занимавам и с фотография, като дете си бях направила даже „тъмна стаичка”, където проявявах снимките, струваше ми се вълшебно. Имам няколко награди от конкурси за фотография, но засега наистина ми е само хоби, изобщо нямам самочувствие на фотограф.
Какво мислиш за книгите, за бъдещето на печатаното слово?
Споменах книгите на проф. Бейкър. Той е автор, който пише с много чувство за хумор и притежава приключенски дух, усет към детайла, който е заразен и ми е помагал да усетя много добре историите, които съм пресъздавала.
Рисувала съм илюстрации и за други книги, но е много важно да ми допада това, което чета, да усетя нещо близко в книгата. Искам да работя с хора, с които ми е приятно да общувам, които уважавам на първо място като личности, като мироглед, иначе не се получава. Взаимно се избираме.
Книгите са много специални черни кутии на нечий ум, в които авторът подрежда себе си, като в куфар, готов за път. Или пък „книгата е като кутия за тайни и съкровища”, както ми каза едно дете наскоро. Като дете обичах да разлиствам новите книги и да усещам аромата на мастилото, шумоленето на страниците ме успокояваше.
Все повече млади хора четат, книжарниците често са пълни с народ, по парковете и превозните средства напоследък виждам младежи, които четат книги…
Минало, настояще и бъдеще са едно цяло според мен, така че писменото слово (под една или друга форма) е било, Е и ще бъде във времето, което и да е то.
Изучавала си семиотика на изобразителното изкуство в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“, може би затова творбите ти говорят с много знаци и символи?
Определено има влияние. Дипломирах се като магистър с текст за символите в българските народни шевици и носии, тайнствения език, закодиран в тях. По този повод създадох тогава и сериите с фолклорни мотиви – невести, моми, гайдари, като в картините вплитах и някои от тези символи, напр. елбетица, геометричните фигури, спирали, ябълката и др.
Преди години исках да уча „Плакат” в Художествената академия (така или иначе, пътят ми после се промени) и рисувах десетки, десетки плакати по зададени теми. Да създадеш креативен, изчистен знак, плакат, с малко да покажеш много, беше страшно интересно. Тук мога да вметна, че обожавам запазените знаци на Стефан Кънчев, които са познати почти на всички, но вероятно малко хора знаят кой ги е създал. Този период много ми повлия, накара ме да отворя съзнанието си по-широко, да променя погледа и отношението си към всичко заобикалящо.
Кои са любимите ти образи, какво търсиш, какво искаш да кажеш в твоя алегоричен свят?
Нямам любими. Образите и сюжетите в повечето от картините ми си идват сами, като „факсове”, не ги мисля като план дълго преди да започна да рисувам. Явно сами искат да разкажат нещо, да излязат на бял свят и аз се явявам като проводник, който спомага това да се случи. При много творци го има, не само в изобразителното изкуство, но и в музиката, театъра и т.н. Помагаш на енергията да излезе, да се завърти по определен начин, да достигне до други енергии, които започват да вибрират заедно.
През времето съм отваряла вратата на различни образи, зависи какво ме е вдъхновявало в момента. Музикалната тема например, която и досега е основна за картините ми, започна от мой приятел музикант, който ме запознаваше с различни джаз парчета, разказваше ми истории за определени музиканти, научи ме да чувам музикални пластове, на които преди не обръщах внимание… И ми се прииска да нарисувам това, което чувам, което виждам в главата си. В тези картини ритъмът на формите, цветовете и линиите отговарят на тези, които съм усещала, докато слушам. Обменът между отделните изкуства е много красив, вдъхновяваме се взаимно за създаване. Често изкуствата преливат едно в друго.
Ръководиш ли се от любима мисъл?
Една от любимите ми мисли е част от т.нар. „вселенски закони” и гласи следното: ,,Мисъл + Време = Реалност“. Тоест, мислите стават реални и се материализират в определено време. Затова внимавайте какво си мислите!
Адресираш ли своя приказен свят и към деца, работиш ли с деца, илюстрираш ли книги за деца (мисля, че си учила и педагогика) или отправяш внушенията си само към възрастните?
Внушенията са за всеки, който вибрира на същата честота и може да ги усети, без значение от възрастта. Работила съм с деца за кратък период, но не почувствах това да е моето призвание. Да си добър учител, както и да пишеш/рисуваш детски книги не е за всеки. Досега не съм илюстрирала детски книги, въпреки че са ми предлагали, но не изключвам тази възможност за в бъдеще.
Как се зареждаш за творчество?
Като цяло предпочитам простичките, всекидневни радости и занимания. Природата, спокойствието, взирането във водата ми помагат да си събера мислите. Харесва ми да прекарвам много от времето си сама. Така се зареждам.
Лошото време ми действа много мотивиращо да рисувам и тогава предпочитам да бъда сама. Имала съм прекрасни моменти с приятели художници, с които рисуваме в една стая и всеки е потънал в своя свят, това е зареждащо и красиво, но иначе не обичам да има „публика”, докато творя, това е интимен процес.
Имам няколко добри приятели и с тях ми е най-приятно. Не обичам шумните тълпи и нощен живот, мина това време. Напоследък слушам музика на грамофона, чета книги, винаги има с какво да се занимавам, няма скука. Самото изкуство също ме мотивира. Изложба, която ме е впечатлила, театрална постановка, концерт или общуването с интересни, креативни хора. Такива неща ме вдъхновяват.
[box title=”За Мира Рахнева” style=”soft”]
Мира Рахнева е родена през 1981 г. в София.Има 9 самостоятелни изложби, участвала е в много общи експозиции, пленери и проекти в България и чужбина.
Илюстрирала е книгите на проф. Рандал Бейкър „Странни места. Интересни хора”, „До София и назад”, „Студената война на горещо място”, „Изгубените Балкани”; „Международни финанси” с автор Александрина Панчева; стихосбирката ,,Изпуснах си мислите“ на Петя Пейчева.
Нейни картини притежават ценители и колекционери от България, Англия, Канада, Полша, Зимбабве, ЮАР и др.[/box]
Петя Пейчева
