На 4-ти май Културният институт „Дом Витгенщайн” във Виена отбелязва своята 40-годишнина с изложба в галерия „Средец” към Министерство на културата.
[dropcap style=”flat”]Т[/dropcap]я показва периодите, превърнали сградата в средище на българската духовност, разказва за българската култура в една от най-изтънчените европейски столици. В изложбата могат да се видят фотографии от посещенията на президенти, министри и видни политици; близо 300 снимки и документи от архива разказват за важните събития в културния институт. Само изложбите са около 1200, а в джаз-клуба към дома в продължение на 10 години гостуват най-добрите ни музиканти; графиките на Пикасо, подредени в „Дом Витгенщайн” през 1984 г. и още.
„Ние не сме от основателите, но сме от хранителите и продължителите на паметта и познанието. Затова нека не бъдат забравяни делата по дългия път дотук, а Дом Витгенщайн да остане напред във времето и да е място на човеколюбивото българо-австрийско духовно, културно и научно единение”.
С тези думи екипът на изложбата: Галина Пиндикова (автор и куратор), Михаил Танев (художник), Елиана Елдърова (преводач на немски) и др., изказва намеренията и целта си, за да се изработи този проект.
Галина Пиндикова, автор на изложбата:
„Българската общност в Австрия е стара и многобройна, много задружна и може би това е една от причините през 1977 година, именно във Виена да се открие този културен институт.”
Доц. д-р Румяна Конева, директор на Дом Витгенщайн:
„В него не само се твори любов, а в него се и показва любов – резултатът от творчеството на плеяда български творци.”
Българската публика ще може да види изложбата в галерия „Средец” до 12 май. А от 24 май 2017 г. експозицията ще бъде показана и в БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена.
Този бегъл поглед към историята на комикса за деца в България е съсредоточен главно върху визуалното разказваческо изкуство в част от периодичните издания през 20-те – 40-те години на ХХ век. Извън нашата тема остава важният период на 70-те – 80-те години, когато флагман на българската социалистическа комикс-класика беше списание Дъга . Според създателите му то трябваше да разказва в текст и картини за юначни битки на народни бранители; за подвизите на партизани и ятаци; за мъжественото единоборство на смели разузнавачи; за дръзновените покорители на космически пространства; за героизма в трудовото ежедневие на нашия народ .