На 24 февруари 2017 г., в зала „България“ симфоничният оркестър на БНР предложи на многобройните си почитатели изискана и разнообразна концертна програма. Почитателите на радио-оркестъра бяха заинтригувани от предстоящото участие на музиканти с европейска известност, като Радослав Шулц, един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, с заслужена амбиция за диригентска кариера и младия изкрящ талант на българската музикална култура, пианиста Евгени Божанов. Особено съм щастлив, да отбележа, че престижът и възходът на оркестъра е неоспорим факт и с всеки следващ концерт, отзивите и топлата оценка на софийската публика доказват това. С гордост споделям това, че цялия ми скромен оркестров живот на виолончелист е преминал в редиците на радио-оркестъра и претендирам да познавам духа на високия професионализъм, който цари всред този първокласен състав.
Евгени Божанов е роден през 1984 в Русе. Започва уроци по пиано на 6-годишна възраст. На 12 прави и своя дебют на сцена в родния си град.
Международната му кариера започва, след като той печели награди на едни от най-престижните международни конкурси, сред които са „Святослав Рихтер“ (Русия), „Кралица Елизабет“ (Белгия) и „Ван Клайбърн“ (Тексас, САЩ). Пианистът има зад гърба си четири турнета в Япония и редица самостоятелни рецитали и концерти с водещи световни оркестри, сред които BR Kammerorchester München, Orchestra Nazionale della RAI, Deutsches Symphonie – Orchester Berlin. Програмата с предстоящите му изяви през 2017 включва концерти с Лондоска филхармония, Симфоничния оркестър на Малмьо (Швеция), Ливърпулска филхармония, Камерния оркестър на Баварското радио и други
Радослав Шулц е известен като един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, който към настоящия момент гради име и като диригент. Артистичен директор е на Камерния оркестър на Баварското радио (Германия) и на Camerata Europeana оркестър в Щутгарт (Германия)
Започва да се занимава с музика от 8-годишен. Първоначално взима уроци по цигулка при майка си, а на 16 години печели международния конкурс „Виенявски“ в родната му Полша. В следващите години той печели редица престижни награди, една от които е конкурсът „Сибелиус“ (Финландия). Работи с диригенти като Волфганг Савалиш, Марис Янсонс и Рикардо Мути, от които се вдъхновява в собствената си диригентска кариера по-късно. През 2002 сър Колин Дейвис го препоръчва в престижната Виенска музикална академия, където учи в класа по дирижиране на Леополд Хагер. Две години по-късно прави своя диригентски дебют с Osaka Philharmonic Orchestra (Япония).
Шулц има зад гърба си турнета с Камерния оркестър на Баварското радио в Италия, Швейцария и Испания заедно със солистите Ланг Ланг, Миша Майски, Сабине Майер и други. Със същия оркестър през 2011 записва концертите за пиано на Моцарт за Дойче Грамофон със солист Елен Гримо. Дискът достига първа позиция в класацията за класическа музика на iTunes за САЩ.
[dropcap style=”flat”]К[/dropcap]онцертът започна със световната премиера на композицията „Приказка за дните от седмицата“ от Радослав Лазаров, странна музика с духовно, философска нагласа, вдъхновена от българска народна приказка и композирана с изразните средства на музикалния ни фолклор. Ето как авторът коментира творбата си: „Произведението се състои от четири части. Започва с Andante, Allegro molto – български танц. В шестте такта от встъплението медни духови инструменти представят в стъпаловидно секундово движение седемте дни на седмицата. Битоналният акорд в края символизира недоволството на героя от живота му.“ Във втората част, Moderato – „Жетварска песен“ героят среща старец, работещ на нивата и решава да му помогне и така обладан от християнското чувство за подкрепа към немощния, нуждаещия се, момъкът осъзнава мистичното присъствие на Господ. И както става в приказките, Бог възнаграждава нашия герой и го дари с имот и благоденствие, при условие никога да не изрича: „Всичко това е мое!“ В заключение възтържествува идеята за висшия христянски морал за милосърдие и отрицание на греховната алчност! Нека се върнем в концертната зала и да се опитам да пресъздам атмосферата, изпълнението на оркестър и диригент. На фона на неотменно отмервания ритъм 9/8 на голямия барабан , се редуват пасторални картини, изпъстрени с народни интонации и ритми, изненадващо последвани от „див българси танц“ и отново отнесени мистични хармонии. Приятно бяхме сюрпризирани от способността на диригента Радослав Шулц, да усети спецификата на неравнодените ни ритми и убедително да изгради произведението!Връх на емоционалните преживявания на публиката беше блестящото изпълнение на Концерт №3 в до-минор оп.37 от Лудвик ван Бетовен от пианиста Евгени Божанов. Това величественно произведение е написано по времето на прочутото Хайлигенщадско завещание, с което композиторът разкрива безмерното си страдание от обзелата го глухота! В свое писмо Бетовен споделя с болка: „Ако не бях така отдаден във вярата си към Тебе Господи, бих поставил край на живота си!“ Въпреки тази изпепеляваща душевна драма, на 5-и април 1803 г. се състои премиерата на Третия клавирен концерт в „Theater an der Wien”, като солист е композиторът. Твърди се, че Бетовен не бил фиксирал изцяло солистичната партия в партитурата, а каденцата в края на първа част импровизирал на сцената.
Още с излизането си на концертния подиум, с представителната си осанка и овладяното си държание пианистът Евгени Божанов развълнува притихналата в очакване многобройна публика.
След оркестровото въведение, солистът с внушителен замах изсвири встъпителните акорди на клавирната партия. Заредиха се брилянтно изпълнените пасажи на пианото, в съвършен синхрон със съпровождащата партия на оркестъра. Впечатляващи бяха изваяните завършъци на музикалните фрази, постигнати разбирасе с вещото партньорство на диригента Шулц. Звуковият баланс между солист и оркестър беше завиден. Слушайки с удивление този белязан от съдбата млад талантлив пианист, се върнах в спомените си за изпълнението на този концерт от великия руски пианист Емил Гилелс преди много години в София. Втората част Largo, започна със соло-пиано, като артистът с нежната си, лирична кантилена докосваше най-съкровенните струни на душата ни! В изпълнението на Финалното Rondo, Alegro, оркестърът демонстрира високата класа на щрайха и по специално на виолончелите, които перфектно, с красив, изразителен звук изсвириха солото си, с последвалата го фуга.
След възторжените аплодисменти, Евгени Божанов изпълни вдъхновено Chopin – Grand Valse op.42 и Liszt – Consolation №3.
В края на концерта, беше изпълнена Втора симфония в ми-минор оп.27 на Сергей Рахманинов.
Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода XIX–XX век. Композиторът се явява естествен преход към модернизма в класическата руска музика, най-яркият представител на който е Дмитрий Шостакович. За формирането на Сергей Рахманинов влияние оказва Пьотр Илич Чайковски, който приема голямо участие в съдбата на младия музикант. Той черпи вдъхновение от руския фолклор и дори от църковно-славянската музика. В творчеството на композитора заедно съществуват страстни, бурни пориви и упойващо поетическо съзерцание, волева решимост и трепетна чувствителност, мрачен трагизъм и възторжена патетичност! Така може да се синтезира същността на тази величествена музика.
Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения.
Връх в творчеството на композитора може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята динамичност и екпресивност. Премиерата на Втора симфония е на 8 февруари 1908 г. в Санкт Петербург под диригентството на Рахманинов. Успехът ѝ е следван от възторжени рецензии в пресата: „Той е новото лице в руското изкуство, артист с удивителен мелодичен дар, благородство на вкуса, с изтънчено въображение. Симфонията грабва вниманието от началото до края със своята поетичност и художествен блясък!“ Композиторът е награден със престижната Първа премия „Глинка“ за тази творба, посветена на Сергей Танеев, един от учителите му по композиция в Московската консерватория.
Дойде моментът, Радослав Шулц да разгърне диригентския си талант и на крилете на творческото си въображение да пресъздаде величието на тази безсмъртна творба. И наистина той успя посредством съвършения музикален инструмент – Симфоничния оркестър на БНР и неговите първокласни солисти. Въодушевен, диригентът градеше прочувственото, елегично звучене на щрайха, красиво изсвиреното соло на английския рог и внезапният мощен, емоционално зареден порив на цялия оркестър, който беше последван от диалози между щрайх и дървени духови инструменти.
На фона на щрайха, пеещите виолончели, обои, кларинети изразяваха нестихваща емоция и обагряха пъстрата музикална картина, будейки образни възприятия. Отново смяна на настроенията – в залата прозвучават поредица от мрачни дисонантни акорди, внушаващи безнадеждност, но неукротимия, търсещ дух на твореца възкръсва и финалното Presto, пропито с оптимизъм, ни отнесе във висините на гениалната музика на композитора Сергей Рахманинов…
Светослав Дерменджиев
