Медените гласове с игрив фолклорен синтез
[dropcap style=”flat”]С[/dropcap]ама Китка са готови да Ви запознаят с уникалната палитра от фолклорна музика, с която са отраснали, неразделна част от културата и бита на Североизточна България, събрана в албума им – Медените гласове. Песните представляват уникално съчетание на две култури, рядкост в така различните, но определени, фолклорни региони на страната, като резултатът е богата, пълна с живот и ритъм, но така лесна и приятна за слушане, музика. Включващ песни, пренесени през времето до настоящето, от Сама Китка, от 13 март, „Медените гласове“ ще бъде намерен за дигитално изтегляне http://apple.co/2lSkRcf Стрийм http://spoti.fi/2mRm9DO и за закупуване на компакт диск!

Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават, тези песни са достойни за похвала, като лесно пленяват публиката по време на фестивали и концерти, за което Сама Китка са спечелили множество награди и признания в различни национални и международни фестивали и са вземали участия в редица представяния в националния ефир.
Сега тези песни могат да забавляват и радват целия свят с помощта на Zvooka Рекърдс и изкусното дело на изпълнителите от Сама Китка: Божанка Узунова, Николина Иванова, Диляна Стефанова, Пенка Иванова, Велика Демирева, Румяна Балева, Георги Рачев Иванов.
Село Долно Абланово се е зародило през 18ти век, като към средата на следващия, е наброявало около 300 души, придошли предимно от балкана, със своя свободолюбив дух и борческо настроение. И затова се наричат балканджии. Преселниците, са заварили културата и творчеството на Дунава, като са създали един уникален синтез, представящ се в пеенето с отпяване на балкана, песните от равнината и балканджийските носии.
История на групата
Уменията в областта на автентичния фолклор в селото се прилагат от началото на 60-те години на 20ти век. Тогава ”Певческа група” и е изпълнявала песни от цяла България. От 1980 година, групата се преименува и започва да изпълнява песни и обичаи от местния фолклор. Черти, присъщи за традициите на двата региона са забележими в стила и в тематиките на песните и обредите, на които те са изпълнявани, като подобни мотиви са намерили място и в техните традиционни носии включващи тъмни елеци, зелени или кафяви кърпи, но и снежно бели, ръчно изработени ризи и ярки червени престилки, типични за Северна България.
Сама Китка – изворът на Долно Абланово
През 2004 г. под името „Сама Китка“, групата продължи да радва местната общност с абланъшките песни, доказвайки устойчивостта на традицията, наложила се в местната култура. Името произлиза от символа на българския фолклор и е свързано с техния богат автентичен репертоар, обогатен от опитните гласове на групата и традиционно звучащият акордеон, който ги придружава в техните разкази. Тези произведения на фолклора са ритмични, пълни с живот, весели и лесни за слушане. Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават.[/box]
Илиян Кацарски