Когато една страна е богата на таланти и култура, но бедна на презентирането им, ние медиите трябва да сме упорити и дейни в работата си – да представяме и възпитаваме морал, култура и естетика у зрителя. За никого не е тайна колко плодородна е земята ни и колко висок е процентър на талантливите деца в България. Държавата няма устойчива политика за насърчаване и популяризиране на културата и изкуството, но независимо от това младите се развиват и творят. Днес сме се спряли на една девойка родена през 2005 г., за да рисува!
[dropcap style=”flat”]О[/dropcap]ще на крехката двегодишна възраст Дженифер Артемис Фард започва да рисува в школа „Точица” към Народно читалище „Цанко Церковски 1946”, като първата ѝ изложба е в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През 2010 г. получава сребърен медал от посланика на Канада в България за картината, която рисува на тема „Зимни спортове“ и посветена на Двадесет и първите зимни олимпийски игри, които се провеждат във Ванкувър през 2010 г.
През 2015 г. картината ѝ „С очите си видях бедата“ е на първо място от проведения конкурс на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Британският съвет в София, поставя нейна картина в календари си за 2017г.
Дженифер Артемис от 2012 г. работи върху илюстрирането на книга с детски приказки, базирани върху националната поема на един от най-именитите и велики поети на Персия – Фирдуоси – „Шах-наме“. Интересът и към древната персийска култура е породен, от това че баща и е иранец и приказките му за „лека нощ“ винаги са били от старо-персийските епоси.
Тя се проявява като млад художник и във филма „Бесарабски мечти“ от 2012 г. (27 мин.), където нейна картина образува творческия финал на документалната лента.
Малката художничка е жизнерадостно дете, което пее и танцува народни и бални танци и е възпитаничка в пети клас на Националният учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура, асоцииран в ЮНЕСКО.
Целия екип на списанието ѝ желае покоряване на много бъдещи творчески върхове.
Как обаче нейната рисунката от листа хартия оживя във филма „Бесарабски мечти“, финализира го и хилядна публика го гледа от малкия и от големия екран?
Темата за „Родовата памет“, насочваща към традициите и историята ни, е отговорът на този въпрос.
Защото училищата и изобщо цялата ни образователна образователната система може да използва този филм, за да разкаже на учениците, да предизвика младите хора към ответна обич, към бесарабските българи: за топлите чувства на хората с български произход от Украйна и Молдова. Топло звучи разказа на младия бесарабски българин от филма, който разказва, че когато в тяхното село в Украйна, достигне българска цигара, всички мъже се събират и си я споделят, като всеки си дръпва по- малко и по този начин усещат старата си родина.
Показателно за значението на киното са и модерните социологически изследвания, които съдържат информация, че след училището, филмите се нареждат на челно място като източници на информация за родова памет.
Често се анализира симбиозата на киното, разгледана като социокултурно и творческо сливане и създаване на културната идентичност и във връзка с универсализацията на филмовите послания. Документалната лента „Бесарабски мечти“ е, като че ли е един от най-ярките изразители на тези творчески търсения.
Проблеми при финансирането:
Филмът „Бесарабски мечти“ беше финансиран изцяло с частно финансиране – от продуцентски компании „Джи енд Джи 55“ и „ЕМ.ДЖИ.И.3“.
И така възниква въпросът: не трябва ли държавата чрез центровете и организациите си за финансиране да обръща концентрирано внимание на филмови проекти като реализирания документален филм „Бесарабски мечти“?
Или държавното финансиране е съсредоточено към определени продуцентски компании?
Защото документалния филм получи признание у нас и на други континенти!
НАГРАДИ И СЕЛЕКЦИИ
Документалният филм „Бесарабски мечти“ е в официалната селекция на Фестивала на червенокръстките и здравни филми на шестнадесетото му издание във Варна.
В програмата на 20-и ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО ДОКУМЕНТАЛНО И АНИМАЦИОННО КИНО “ЗЛАТЕН РИТОН” 16 – 22 ДЕКЕМВРИ 2013 г., ПЛОВДИВ.
Филмът е и в официалната селекция на Международният филмов фестивал на фондация „Йордан Детев“ -„Фестивални дни на наследството“ в София.
Филмът беше излъчен по Българска национална телевизия на Националния празник – 3- ти март през 2013г.
Диплом от фестивала „На източния бряг на Европа“.М
Филмът получи специалната награда на Втория Международен фестивал за кино – „СЛАВЯНСКА ПРИКАЗКА“ 2014 за „художествено – документалния филм „Бесарабски мечти” /България/, на автора Ефемия Фард – за яркото пресъздаване на традициите и фолклора, сьхранени от бесарабските българи“.
Българският документален филм „Бесарабски мечти“ беше показан на международния форум „Мястото на китайските ТВ филми и ТВ сериали на световния ТВ и КИНОПАЗАР” през 2014 година от 15 до 17 декември в град Шенжен-Южен Китай, провинция Макао, на 60 км от Хон Конг на Международния форум Драмa, Кино и Телевизия с участието на българската делегация в състав: академик професор Димитър Димитров, президент на телекинофестивала „Славянска Приказка”и тележурналист, генерален директор на телекинофестивала „Славянска Приказка” Елена Табанова-Димитрова. От академик Димитров беше представен доклад за мястото на китайската култура и екранно изкуство в югоизточна Европа. На форума бяха допуснати за участие няколко филма на автора -режисьора Ефемия Фард ( док.филми”Бесарабски мечти” и „Пожарната Команда”). Показаните филми предизвикаха интерес и бяха взети за изльчване от страна на г-н Игор Прокопенко, изпълнителен директор на руската тв компания „РeнТВ” и на г-н Ю Сяоган, продуцент и режисьор- председател на Академията на предпринимателите за производство на ТВ филми и ТВ сериали в Китай, собственник на телекомпания ’’Sтpia”. Информацията е подготвена от Елена Табанова-Димитрова 2015 г.
В документалната лента се споделят виждания за любовта към България и българските традиции, за живота на хората с българско самосъзнание зад граница, говори се за имиграция и за ролята на семейството.
Документалният филм „БЕСАРАБСКИ МЕЧТИ“ е сниман в екип:
Сценарист и режисьор – Ефемия Фард
Оператор – Веселин Христов, един от най-талантливите и обещаващи млади оператори
Режисьор по монтажа – Бойка Попова
Звукорежисьори- Иван Андреев и Александър Симеонов
Продуцент – „ДЖИ ЕНД ДЖИ 55” ООД и – „ЕМ.ДЖИ.И.3 ” ЕООД
дължина: 28‘ минути
произведен: 2012 г.
Филмът започва със сценографската метафора на въртележка и катерушка -“земно кълбо” с деца, които си играят. Кадърът преминава към затъмняване и се изписва текст от Георги Марков: ”ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД”, чува се тихо пеене-плач с мотиви от народната песен “Притури се планината”. Дете от катерушката приближава към пейка, където е седнало младо момиче, което пее-въвеждаме Юстина Люелинова. Историята й започва с това, че е българка от бесарабски произход. Пристигнала е в България, когато била на 18 години, като първенец на българското училище в Кишинев, с право да си избере университет и специалност, които да завърши тук, в България. Юстина е завършила в класа на Янка Рупкина по народно пеене в Софийски университет “Климент Охридски”. Тя има много приятели в ”новата си-стара родина”, но семейството и́ и липсва, то се е противопоставило на оставането и́ тук. Въпреки самобитният си глас, Юстина не е намерила в пълнота своята артистична изява, мечтата й е да пее в съпровод с Теодоси Спасов и така да бъде чута от цяла България. Алберт Обручков е в процес на миграция от Русия към България. Четиридесет и четири годишен, съхранил архаичен български език, на който го е научила баба му /бесарабска българка/, докато й е гостувал в Одеса. Оказва се, че език, който не е използвал повече от тридесет години, се възкресява като родова памет в процеса на адаптацията му в България. Алберт е художник и финансист. Създал е своя собствена теория издадена като книга в Русия -”Азбука на личните финанси”. Една от тайните за своя успех споделена в книгата, е принципа на позитивното мислене, както във финансирането, така и във всеки един аспект на човешкия живот. Успешното си начало още от пристигането си в България, той свързва с молитвата, която е направил в храм “Св. Серафим” в София и молбата, която е написал в криптата на Св. Серафим. Светлана Филипова е създател на фондация ”Бесарабски българи-98”. Нейната история е историята на една институция. Нуждата от културно-информационен център, който да помага за интеграцията на бесарабските българи от Молдова или Украйна, които имигрират в България е принудила Светлана да работи сама като цяла институция. Тя е бесарабски българка преминала през бежански лагер в България по време на военните действия в Молдова. Със стария си компютър и един тефтер тя осъществява и културно-просветна дейност, като организира концерти и празнични чествания на деня на бесарабските българи – 29 октомври. Празникът 29 октомври се отбелязва от 1838 г. В българската родова памет се приема, че бесарабските българи са и навеки остават неделима част от българската кръв, от българската духовна и културна общност. Датата се свързва с освещаването на храм-паметника “Свето Преображение Господне” в Болград в този ден, след около пет годишно строителство. В изграждането му е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.
Болград се приема като неофициална столица на бесарабските българи. Градът се намира в историческата област Буджак, (Южна Бесарабия) – между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър. Организират се и български събори. За първи път това се случва през 1998 г, когато се организира събор на българите в Украйна. В наши дни той вече се е превърнал в главното социално-културно събитие на 300-хилядната българска общност в страната. Целта му е запазване на традициите, историческите и културните достижения на българите в съвременните украински земи. Провежда се в Белградска крепост, известна още като Акерманска, разположена до днешния гр. Белгород Днестровски в Одеска област. Крепостта е исторически и културен паметник от XIII – XV век. Мащабът є е поразителен, а мощните є каменни стени са свидетели на многобройни битки.
Светлана споделя своята лична история на човек, пресякъл граници за да намери своя дом в отново в България.
Светлана живее в България вече 17 години. Нейният път в България започва от бежански лагер, независимо че е с български произход. От лагера тя подготвя и подава документите си за българско гражданство. Очите и́ се насълзяват, когато говори колко силно е искала да пристигне в България, когато е слушала разказите на баба си за старата родина. За нея това е сбъдната мечта и се чувства горда, с произхода си на бесарабска българка.
Алексей Поглубко. Млад мъж на около 28 години. Той е едно от доказателствата, че най-бързото вписване в едно общество е смесения брак. Разбира се Алексей по гражданско-правен статут е български гражданин, но именно женитбата му с българка прави живота му много по-лесен, защото тук той вече има истински родниниродителите на съпругата му. Алексей е завършил висшето си образование в университет в Благоевград. Пътува и до Съединените щати, за да пробва от “американската мечта”, но се връща в България, за да реализира своите български мечти. Разказът му за родното село в Молдова е пълен със спомени не само за липсващите му тук родители и близки, но и за любовта на българите, извън България, към нея. Руслан Мъйнов е символ за успелия бесарабски българин в цялото бесарабско общество в Молдова и Украйна. Събираме пете човешките истории в група заедно на една маса. Народните представители Красимир Чукарски и Тодор Великов считат, че интеграцията на бесарабски българи може да реши демографските проблеми и обезлюдяването на селата. Психологът Захарина Савова-доцент във факултета по обществено здраве към Медицински университет София. Мнението й на специалист относно проблемите на обществата при миграция, на отделния човек, на семейството и на групата затвърждава идеята за създаване на информационен център, в който тя обещава професионална помощ като психолог. Становище и на председателя на БЧК Христо Григоров. Зам. министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова – в същото министерство е един от най-успешните примери за добра кариера е на българка от бесарабски произход.
Отбелязването на Деня на бесарабските българи е свързан с отдаването на дължимото им уважение за запазване на българския език, традиции, фолклор в Молдова и Украйна, и за активното им участие в развитието на България – от Освобождението на България през 1878 г. до днес.
През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов от предишната година, съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на Съветския съюз. Бесарабските българи преживяват колективизацията, Втората световна война, румънската окупация 1941-1944 и последвалия войната небивал глад и масова смъртност.
Въпреки че са признати официално, в Съветския съюз част от бесарабските българи се борят да не загубят характерните си черти, формиращи културна им идентичност – език и фолклор и други.
В началото на 90 – те години сред бесарабските българи се заражда специфичен Ренесанс, с който те отявлено се обръщат към българската култура, език и родова принадлежност. Това Възраждане се изразява в списване на български вестници, създаване на български дружества за култура и фолклор. Най- важният елемент, с който се пази българския дух е започването да се изучава българския език, в началото като факултативен, а в последствие и като задължителен предмет от учебната програма.
Разбира се, разпадът на Съветския съюз спомага да се направи тази акция на българска култура от 1991г. Показателно е, че в училища и гимназии в Бесарабия / напр. в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в село Чийшия и в други училища, българският език става основен, на който се изучават повечето учебни предмети. В Украйна се създава и Асоциацията на българите в Украйна, председателят на която- Антон Киссе е и депутат в парламента на Украйна. В Кишинев през 1995г. отваря врати Българският теоретичен лицей “Васил Левски”. В Одеса е създадена организацията Конгрес на българите в Украйна с председател Юрий Граматик през 2007г. По този начин се съхранява българското самосъзнание и култура, за което разказват и героите във филма „БЕСАРАБСКИ МЕЧТИ“.
Откриването на Тараклийският държавен университет през 2004 г. в град Тараклия, в който официален език на обучение е българският, заедно с молдовски. Този университет се съфинансира от българската държава. През 2005 г. влиза в сила междуправителствено споразумение за подпомагане на университета от България.
Езикът на бесарабските българи е съхранил за поколенията, като в културно – лингвистична капсула, старобългарски и диалектни думи. Има и други разлики със съвременния български език.
Въпреки стотиците години разделение от старата родина -България, бесарабските българи пазят романтичния спомен за родината на своите предци, както и нестихващата си любов към всичко българско.
След Освобождението през 1878 година, много бесарабските българи са се върнали и са инвестирали знания, опит, политическа и военна култура за изграждането на модерна България. Сред имената им са: български премиери – Александър Малинов, Димитър Греков, учени – Димитър Агура, както и генерали: ген. Георги Агура, който е и първият български офицер с юридическо образование, ген. Данаил Николаев, ген. Иван Колев, майор Олимпий Панов.
Книгата “Съвременната поезия на бесарабските българи” (автор Светлозар Василев, редактор Елена Налбантова, изд. Хера – гр. Ямбол 1999 г.) се смята за първото научно изследване на литературата на бесарабските българи, периодизация, очертава въпросите, които стоят пред бъдещите изследователи, проследява творчеството им до съвременността, предлага модел за четене на поезията на бесарабските българи.
За бесарабските българи родината е блян, а всяко докосване до нашата култура, традиции и обичаи е сбъдната мечта, която им се явява нощем. Те са пазителите на българската култура, пропътувала през вековете до Украйна и Молдова / Бесарабия – по онова време/. Любовта им към България струи от всеки кадър на документалния филм „Бесарабски мечти“. А някои от тях никога не са я виждали.
Автори:
Ефемия Фард – публицист, режисьор, адвокат
Образование:
Магистър по „Здравен мениджмънт“, 2010г. Медицински университет София.
Магистър по право с квалификационна степен – юрист, УНСС.
Организатор в културни институти – Национално средно училище по култура, сега Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура.
КВАЛИФИКАЦИЯ
Професионална квалификация по режисура на телевизионен сериал НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, 2012г.
Адвокат към Софийска адвокатска колегия
Доктор М. Ескандари Фард – Араш – публицист, лекар
Магистър по „Здравен мениджмънт“, 2010г. Медицински университет София
Магистър лекар, 2000г. Медицински университет София
