Ако все още не се разбрали за изложбата на Нерон в Националната галерия Двореца, може да го направите като я посетите до 18.09.2016г. Ето какво казват организаторите на проекта за самата изложба и нейния автор:
Експозицията представя 55 живописни творби на Димитър Казаков – Нерон, собственост на Националната галерия, СГХГ, ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев” – Плевен, галериите в Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Плевен и Ловеч, Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна.
Творчеството на Димитър Казаков е било обект на голям интерес от страна на публиката и колекционерите в България и чужбина още приживе. Негови изложби са представяни в Париж, Токио, Ню Йорк и др. И днес той е един от най-търсените и колекционирани автори. На творчеството му са посветени много изследвания и биографични книги – от чл. кор. Аксиния Джурова, Дора Валие, Георги Шапкаров, Руен Руенов и др. Филмът „Художници – чародейци от Франция и другаде” (1980) на Жан-Мари Дро и Аксиния Джурова представя таланта му във Франция (не е излъчван в България).
Целта на експозицията е да покаже събрани на едно място живописните произведения от държавните колекции – предимно широкоформатни представителни платна, откупени от самостоятелните му изложби, които да очертаят реалните измерения и мащаба на неговото изкуство. Тези картини рядко напускат регионалните галерии. В по-голямата си част те са създадени между 1978 и 1980 – най-силният период на художника, когато той показва редица самостоятелни изложби.
Димитър Казаков е колоритна личност. Нарича себе си „гладиатор с остра шпага”. Прякорът му „Нерон“ идва от следната случка: „…Беше купонната система и живеехме на тавана на Академията с Тодор Балтев. Самообразовах се непрекъснато в ателиетата на Академията. Бях също и огняр … Тогава ми излезе и прякорът Нерон. Като хвърляхме въглища в пещта, Тодор Балтев ми каза: „Имаш бретон като Нерон”. Така и остана…”. (Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).
През целия си живот художникът остава дълбоко свързан със земята и традиционната ни култура. Той създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации. Без да скрива афинитета си към православната иконописна традиция, той се вдъхновява от изкуството на етруските, Микена, Персия, Иран – „…Разстоянието от Казанлъшката гробница до образа на Десислава (в Боянската църква) не е голямо. Ето това разстояние, обсипано с хилядолетни археологически пластове е моят кумир и моето вдъхновение.” (Из писмо от 1979 до Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).
Всички тези компоненти се съчетават в абстрактно-фигуративна образност, в която условно конструирани фигури се реят в безтегловно сюрреално пространство, потопени в земни гами от златна охра, керемидено червено и топло кафяво. Димитър Казаков не се изкушава от триизмерното изграждане на формата. Всеки сантиметър от платното е населен с персонажи и символи – ябълки, моми, птици, змии, чешми в необичайни ракурси, погледнати от необичаен ъгъл, разположени в „обърнато пространство” според автора. В картината надничат разположени в сферична композиция женски лица, очудено гледащи към нас или към небето. Жената – майка, създателка, вдъхновителка, самодива е основен персонаж в картините. Централно място заемат темите за любовта, земята, природата и нейните чудеса. Според автора картината е една вселена, сложен свят и непрекъснат извор на живот.
Димитър Казаков създава живопис, графика, рисунки, керамика и пластика от дърво. Той е един от авторите, които изграждат облика на съвременната българска пластична култура и я представят извън пределите на България. Казаков осъзнава смисъла и стойността на дарителския жест. През 1985 заедно с брат си Никола Казаков даряват над 500 живописни творби, графика, акварел, дървопластика и керамика за реставрираното училище на П.Р. Славейков от 1836 в Трявна (Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство). Шестнайсет живописни платна от тях са включени в настоящата експозиция. През 1988 Димитър Казаков дарява 185 графики и рисунки и 95 керамични пана на архитектурно-историческия резерват „Вароша” в Ловеч. През 2008 тази керамична колекция е представена в Националната галерия.
