„Приятели, колеги на Николай Янакиев,
Ники беше от първия випуск, които изпитаха амбициозните ми преподавателски изпитания в Художествената академия. Време, в което взаимно се учехме – аз да преподавам, а те да усвояват усилията ми да постигнем нещо повече от обикновена учебна програма. Кой и какво е разбрал от общото ни сътрудничество и всички житейски превратности – най-добрата мярка остава това, което правим като художници. За щастие, често се налага да се връщаме към студентските си упражнения, търсейки в романтичното начало смисъла на трайната цена на пътя. Когато прочетох в поканата „Интериорът“ искрено се зарадвах. Не изобщо, а конкретно за Ники. Интериорът беше територията, на която имах чувството, че той се чувства най-сигурен. И досега помня интериорите му върху една проекция във Вършец, не знам дали беше стара мелница или нещо подобно, които сами по себе си бяха завършени композиции – ясни и прости като структура, плътни и солидни като живопис. И досега ме вълнува една малка студентска работа – Интериор от академичното ателие, в колекцията ми, подарък от Ники. През годините Ники мина през различни жанрове и превъплъщения: от голото тяло до портрета, през нефигуративната композиция, за да стигне днес отново до началото – интериорът, разбран и тълкуван така, както опитът и чувствителността му говорят днес. Но при всички случаи над цялото е цветът, като основа, водещ като емоционално внушение, по-близо до развитието не на изображението, а до структурата на музикалното пространство. Багрената материя е влажна, плътна и наситена, с ифункционален живот, независимо доколко е свързана с предметния свят. Като че ли с времето живописта на Ники все повече се отдалечава от фигуративната определеност, но изведнъж миналата година с цяла изложба с конкретни портрети напомни, че артистичните му интереси са много по-широки от обаятелната привлекателност само на живописната материя. И нещо повече. Тази изложба, строена по неписаните закони на емоционалния и пластическия живот, като че ли съдържа и две части от едно цяло, изваяно органично и хармонично тяло. Не знам дали някакви далечни инвенции от опитност и памет за пространство и внушения, или ново начало са довели Ники до тази изложба, но ние можем само да му бъдем много благодарни и за пластичната поетика и за въпросите, пред които е изправил и себе си и нас. На добър час!”
Водещата Мариела Табакова връчи поздравителен адрес до Николай Янакиев от г-жа Полина Карастоянова, председател на Комисията по култура и медии и поздравителен адрес от министъра на културата Вежди Рашидов, след което тя предостави микрофона Николай Янакиев:
„Искам да благодаря най-напред на Мариела Табакова за поканата а направя изложба в тази прекрасна галерия. Разбира се и на моя учител Светлин Русев за това, че в общи линии каза такива топли думи за мен, на съпругата ми, която е тук и която трябваше да понесе всичките тези несгоди, защото ме нямаше по цели дни и нощи. Благодаря и на всички вас, че сте тук тази вечер, защото без вас интериорът на галерия „Финес” нямаше да бъде същият. Да не пропусна министъра на културата и г-жа Поли Карастоянова за поздравителните писма. Благодаря ви! Заповядайте на чаша вино.”
Салоните на галерия „Финес” се оказаха тесни да поберат множеството ценители на изящното изкуство на Николай Янакиев. Подобно на брауново движение, отиващите си бяха замествани от чакащите пред вратата. В неформален разговор гостите – колеги, приятели, журналисти представители на неправителствени организации, артисти, депутати и др., споделяха впечатленията си от тази експлозия на-цветове и приповдигнато си настроение на чаша вино.
Красимир Пеков
снимки Мари Къналян
