С „Пепелни картини“ авторът отстоява качеството на разширен възглед за живопис, с автономен, пластично – концептуален код. Утвърждава, като търси развитието във времето на своя съдържателна територия – митопоетика, с изследване на трансграничното, Голямото митологично време, родовата памет и архетипни съдържания, вечното търсене на път и смисъл.
Повече от 20 години, художникът „живописва“ с неконвенционални материали – основно пепел и въглени, които освен формално – пластичните си характеристики разкриват своята психологическа активност и символно – семантична съдържателност. Действието и трансформациите в пластическият материал, търсят внушение за изначалното субстанциално единство, за вечното движение и промяна. Експресията на художествения израз, големият формат, изявената структура, аскетичната хроматичност, отворената композиция, с ритъма на повтарящи се елементи /методът може да се определи като интензивна монотонност/, атакуват сетивно – психически и ментално.
В показаните картини и рисунки се активира темата за трансформацията – преход – посвещение – онтологична промяна. Поставянето в гранична, прагова ситуация раздвижва дълбинни психически конструкти и духовното любопитство към задграничното. Ритмично повтарящия се фигурален мотив в отделните части на картините се променя, като следва фази на развитие, на духовна сублимация и трансформация. Енергиите на разпад и на ново пораждане, търсят символично, посвещенско оживяване в друго онтологично състояние.
Авторът се вглежда в човека „…това странно същество, потиснато и вдъхновено, раздвоено между крайно и безкрайно, телесно и духовно, тленно и вечно.“/Н.Бердяев/. „Пепелни картини“ са усилието да се постигне пластическа материално – субстанциална сплав – символизация на вътрешната свързаност в дихотомиите телесно – духовно, гранично – безгранично.
Заявената артистична теза се съпротивлява на развлекателните и крайно комерсиализирани модели в масовата култура, и утвърждава разбирането за изкуство като самопознание и себеразкриване.
Откриване – 9 октомври (сряда), 18:00 часа Галерия „Академия“ Ул. „Шипка“ 1
Завършил Национална художествена академия, София, специалност „Стенопис“ 1979г., при проф. Димо Заимов.
Професор в НХА, София.
Реализирал е над 40 самостоятелни изложби в България, Австрия, Франция, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, САЩ.
Участник в редица колективни, български и международни изложби, селекции на съвременно българско изкуство: Музей „Лудвиг“, Аахен, Кобленц, Германия, 2008г.; Donumenta, Регенсбург, Германия, 2005г.; Биенале за съвременно изкуство, Национална галерия, Прага, 2005г.; Триенале, Делхи, Индия, 2005г.; Музей за съвременно изкуство, Каракас, Венецуела, 2004г.; ААF Лондон, 2002г.; Европалия, Брюксел, Белгия, 2002г.; Център EFA за съвременно изкуство, Ню Йорк, 2001г.; Участие във фестивали на изкуството: ART Zurich; ART Fair,Стокхолм; ART Fest, Стразбург; Lineart, Gent; MIART, Милано; ART Junction Кан; ART Fest Bazil;
Има десет национални и международни награди, между които: „Захари Зограф“, 2004г. и Голямата награда на Международното триенале за живопис, София, 1996г.;
Негови произведения са собственост на: Национална галерия, София; СГХГ; Национална галерия, Прага; Европейски парламент, Брюксел; Колекция “Петер Лудвиг”, Аахен, Германия; Фондация ART Dialogue, Париж; Колекция ”Вутен”, Белгия; частни колекции в България, Австрия, Белгия, Холандия, Германия, САЩ, Франция, Швейцария, Италия, Канада, Гърция[/tab][/tabs]
