Понякога най-близките дестинации са и най-далечните. Малцина, освен професионалните литератори и изкушени от словото, знаят, че в днешната Република Северна Македония се провеждат едни от най-престижните поетични фестивали не само на Балканите, но и с международна известност и авторитет.
Най-старият и с непрекъсната традиция форум безспорно е Стружките вечери на поезията, който води своето съществуване от 1961 г. Списъкът на участниците е дълъг – Уистън Хю Одън, Махмуд Дарвиш, Алън Гинсбърг, Булат Окуджава, Еудженио Монтале, Пабло Неруда, Леопол Седар Сенгор, Артур Лундквист, Янис Рицос, Ханс Магнус Енценсбергер, Йехуда Амихай, Шеймъс Хийни, Любомир Левчев, Блаже Конески, Маргарет Атууд и др., сред които и Нобелови лауреати като Йосиф Бродски, Вилислава Шимборска, Тумас Транстрьомер. Единственият български носител на голямата награда „Златният венец“ от България е Любомир Левчев. Годината е 2010 г. През годините има и други български поети, които представят страната ни като Георги Господинов, Антон Баев, Димитър Христов, Владимир Левчев, Роман Кисьов, Кирил Кадийски, Роза Боянова, Александър Шурбанов, Поли Муканова и др.
В контекста на тази поетична традиция може да бъде откроен и друг фестивал, който тази година отбеляза своята 37-ма годишнина, а именно – „Поетична нощ във Велестово“ (Поетска ноќ во Велестово). Велестово е село, разположено в планината Галичица с най-прекрасния изглед към Охрид. Намира се на 4 км от града. Там на площада пред чешмата традиционно се открива фестивала с музикални изпълнения и поетични четения на местни и международни поети. Аудиторията се запознава и с литературен портрет на поет, който е във фокуса на фестивала – младият и талантлив Андрей Ал-Асади за 2025 г.
Проф. Владимир Мартиновски /декан на Филологическия факултет „Блаже Коневски“, Скопски университет и Поли Муканова, с. Велестово, 2013 г.
Един от основателите на фестивала е съвременният македонски поет Славе Гьоргьо Димоски, който два мандата е бил и председател на Стружките вечери на поезията. В последните години директор и основна движеща сила на поетичния форум е Юлияна Величковска. Поетеса, преводач и издател (основател на издателска къща ПНВ публикации). Нейният роман „Годишни времена“ е преведен на български и издаден от ЕРГО през 2017 г. През 2025 г. получава престижната награда „Братя Миладинови“ за стихосбирката си „Raisferschluss”.
По традиция в село Велестово, Охрид на 15-ти август бе открито 37-ото издание на „Поетична нощ във Велестово“. Основните действащи лица бяха шестнадесет поети, музиканти и художници от България, Хърватия, Румъния, Ирландия, Азербайджан и Северна Македония. Официално приветствие направи кметът на Охрид д-р Кирил Пецаков: „В днешния свят на бързи думи и мисли, доминирани от технологии, виртуална реалност и изкуствен интелект, поезията е малка искра, която свети ярко в тишината на нашите емоции. Светлината ѝ е кратка, но има силата да събуди любов и надежда в сърцата ни. Тя е призив да почувстваме всичко, което сме забравили. Поетична нощ във Велестово е не само културно събитие, тя е фар на македонската поезия, но и на културния живот на Охридския край и отвъд него“.
Тридневният фестивал (15-17 август) бе съпроводен с богата културна програма, която включва три международни четения под надслов „Мозайка“ с участието на Мирослав Кирин и Рената Ямбрешич Кирин (Хърватия), Поли Муканова (България), Рошне Кели (Ирландия), Фарид Хюсеин (Азербайджан), Анисия Ангел (Румъния), Павлина Атанасова, Мария Ангеловска и Стефан Костоски Лулзим Хазири, Емануела Ковачевска Китановска, Ивана Йовановска, Мая Мойсова, Андрей Ал-Асади (РСМ) и др.
В рамките на фестивала се представиха и две стихосбирки, преведени на македонски от хърватския поет Мирослав Кирин „Зебрано“, чиято премиера се състоя в църквата „Успение Богородично“, Велестово, а втората стихосбирка на азербайджанския поет Фарид Хюсеин „Като сън“ бе в кафе-бар „Шила“ в Охрид, гостоприемен домакин на литературни събития. Хюсеин бе официален участник на Стружките вечери на поезията през 2024 г.
И двете книги са издадени от скопската издателска къща „ПНВ публикации“. Друга линия на оставащата книжна следа бе луксозният каталог от фестивала, в който освен биографии и стихотворение от всеки участник, имаше и фотографии от изложбата на Стефан Младеновски, разположена в мистичната атмосфера на храма „Успение Богородично“.
Списанието „Глаголи“ и неговият трети брой бе посветен на Фестивала с публикации освен на македонски, родния език на всеки от поетите и с английски превод на Юлияна Величковска на техните стихотворения.
Постерът на тазгодишният фестивал бе дело на Андрей Павлов, посветен на пеперудите в Националния парк Галичица, тъй като от над 200 вида в цялата страна, цели 166 вида живеят там.
Официален плакат на Поетична нощ във Велестово, 2025. Художник: Андрей Павлов
Последният ден от поетичния форум бе посветен на обиколка с екскурзовод в Охрид – църквите, амфитеатъра, иконната галерия, водена от дипломирания в областта на туризма писател Йордан Коцевски (с наскоро излезлия роман „Буркани“ в превод на български в каталога на издателство „Персей“ на г-н Пламен Тотев).
Приятелствата и литературните контакти са най-ценното, което остава като следа от литературните фестивали. Тези невидими културни дипломати, които градят мостове над разрушени бентове и надмогват границите с думи, а не с огради. Мисията на поетите е с общочовешки послания да балансират разместените пластове на този горящ свят.
Поли Муканова
