Скъпи читатели,
Послучай 1 ноември, Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, ви срещаме с една слънчева жена – писател и поетеса, магистър по богословие от Университета в Уелс, Петя Зарева – редактор на Българска християнска медия.
Разговора води: Лъчезара Йосифова
Л. Йосифова:Петя, би ли припомнила на нашите читатели от кога се празнува Денят на народните будители и каква е целта му?
Петя Зарева: Вярвате или не, Денят на народните будители е въведен от български владетел, в който не тече и капка българска кръв, но пък за сметка на това сърцето му се пази на специално място в светата Рилска обител. Празникът е учреден на 3 февруари 1923 година с решение на цар Борис III и е честван с факелни шествия и тържества чак до 1945 година, когато комунистическият режим решава, че няма нужда да се сещаме за разни там „будни хора“. Сигурно е така, защото техните имена са олицетворение на саможертва, може би, защото предизвикват твърде много възхищение, а моделът им на подражание е твърде „висока летва“.
Така или иначе будителите са в забвение чак до 1992 година, когато празникът е възстановен и днес се чества отново в цялата страна. За протестантските църкви е интересно, че Денят на народните будители е непосредствено след празника на Реформацията, който се чества на 31 октомври. Дори при едно бегло сравнение се налага асоциацията, че и сред реформаторите на запад е имало строги пацифисти, които са искали промяна, свобода и независимост на религиозните си убеждения, каквито са били Лутер и Калвин, но и буйни глави като Цвингли, например, който е загинал с оръжие в ръка, в битка, защитавайки онова, в което е вярвал.
Л. Йосифова: Ти си редактор в Българска християнска медия повече от 6 години. Моля те, да споделиш акцентите на твоята работа и защо вашата платформа привлича хиляди читатели, според теб?
Петя Зарева: Интернет пространството изобилства с безброй новини и всякаква информация. Българска християнска медия цели да информира, вдъхновява, насърчава и подкрепя, като преди това проверява. Стараем се навреме да осведомяваме читателите за събития и новини и в трите клона на християнството в България – православни, католици и протестанти. Работата на редактора е изключително отговорна, тъй като той не само пресява информацията, но и се стреми да издигне и насърчи, но и да отрезви и предизвика. След падането на комунизма ние живеем в демократична страна със свобода на вероизповеданията, но световните новини ни напомнят, че в момента християнството е най-преследваната религия в света. Докато ние спокойно отиваме в храма на богослужение, християни в много страни в Африка, Индия или Северна Корея са жертва на брутално насилие. Няма ден без убийства, отвличания или опожаряване на християнски домове. Опитваме да се постигнем баланс по отношение на световни новини и събития, случващи се в България. Не на последно място, преди да публикуваме всяка новина, първо проверяваме нейната достоверност през няколко източника.
Вдъхновяващо е да бъдем свидетели на изявите на талантливи българи във всички сфери на изкуството, които смело и безкомпромисно споделят своите християнски ценности, но и живеят това, което изповядват.
Л. Йосифова:Автор си на книгата „Копнеж по вечността“, а често в твоя Фейсбук радваш приятели и много хора с твои стихотворения. Би ли поздравила нашите читатели с три твои стихотворения?
Петя Зарева: Трудно ми е да подбера само две, но въпреки това споделям едно върху любимата ми Исусова притча за Блудния син, другото е илюстрация на срещата на Христос с двама от Неговите ученици по пътя за Емаус след възкресението Му, а третото еразмисли върху кръста.Имах привилегията към всяка от творбите ми да разполагам с графики, нарисувани специално от талантливия художник, Теди Вангелов, който има оригинален стил.
ЗАВРЪЩАНЕ
Любов не ще откриеш в мрака,
макар да дириш час по час,
съмнение ще те причака
и ще останеш без компас.
Ще зъзне от тъга душата,
изгубила мира небесен.
и ще се лута без посока,
забравила и текст, и песен.
И надълбоко ще се взира,
да търси ново вдъхновение,
навред ще пита, без да спира,
копнееща за изцеление.
Тогаз’ ще се смили Бащата,
ТОЙ, Изворът на Любовта,
и от дома си ще излезе,
и при отворена врата
ще се затича, без да спира,
протегнал двете си ръце,
че всяко ТОЙ дете намира,
щом е с разчупено сърце.
Ще го прегърне с думи топли,
дошли оттам, от Вечността,
и ще престанат стон и вопли,
ще си припомни песента.
И любовта ще смъмри мрака,
до смърт сърцето вледенило,
и изгрева то ще дочака
безгрижно, истинно и мило.
Ще знае – има дом отворен
и много търпелив Баща
Ще бди над себе си покорен,
ще следва вярно Любовта…
ПО ПЪТЯ
Когато стоиш на живота в средата
и кръстът пред теб е изправен.
Вземи го, вдигни го или подмини,
Твой избор е, смело направен.
Когато обаче Христа избереш,
наясно си, пътят е стръмен.
Ти сееш, ти жънеш и лично береш,
бодили, цветя или тръни.
А кръстът боли и крещи самота,
позор, голота, унижен’е.
Оставен, отхвърлен, ранен си,
едва от болка дъха си поемаш.
Висиш между рая и ада самин,
продаден, предаден, оплюван,
и чакаш, досущ като Божия Син,
тълпата да спре да те хули.
Но кръстът си има посока една,
и тя е нагоре, в небето,
макар че оттук и от всяка страна,
те целят направо в сърцето.
Освен самотата, напада и мрак,
часът е направо съдбовен.
И пак си повтаряш, отново и пак
светът е безкрайно греховен.
На кръста обаче висиш драговолно,
не мож’ веч’ врагът те сломи.
Духът си предал и издъхваш ти волно,
очакват те слава и мир…
Л. Йосифова: С какво се занимава Християнско сдружение „Студио 865“, към което е вашата медия?
Петя Зарева:Студио 865,както бихте предположили от името му, е сдружение, чийто център гравитира около християнските ценности. За повече от 33 години от своето съществуване неговите дейности и проекти успяват давъздействат на българското общество и да оставят незабравима следа.Общо казано, Студио 865 подкрепя и насърчава творците – християни.
Проектите му включват мащабни европейски и световни християнски събития, излъчвани по сателит и предавани в зали у нас; мащабни събрания с говорители от чужбина; телевизионното предаване „Християнството“; над 20 уеб страници; подкаст съдържание; Ютюб канали.Радио 865, чиито предавания звучат всеки ден в ефира на Транссветовното радио, продължава да достига до стотици хиляди слушатели и в най-далечните краища на страната.Българска християнска медия,създадена през 1994 година, които до днес разпространява информационно съдържание от и за християните по света; Глобалната конференция за лидерство, чиито срещи са вдъхновение и насърчение за стотици водачи в страната. Сътрудничеството с Българско библейско дружество, довело до издаване на аудио Библия и драматизиран библейски аудио прочит; аудио и видео проекти, свързани с промотиране на млади български творци от различни сфери на изкуството,
Според управителя на студиото доц. Д-р Стойко Петков, никога не е било лесно да се работи за християнската просвета. Важно е да си припомняме миналото, да мечтаем за бъдещето, но като християни на първо място да благодарим на Бога за Неговите милости.
Л. Йосифова: В средата на ноември предстои Глобална лидерска конференция, която Студио 865 организира ежегодно от 17 години.Каква е нейната аудитория?
Петя Зарева: Глобалната конференция за лидерство или Global Leadership Summit e събитие, което на английски език се нарича „summit“ (т.е. „връх, апогей“).То има за цел да вдъхновява и подготвя водачи от всякакви духовни служения и бизнес среди. Тази година конференцията щесе проведе на 15-16 ноември, а домакин ще бъдестоличният конферентен център „Възраждане“.
Лидерската конференция е основно събитие в календара на много водачи, защото то отразява желанието на всеки един от тях, да подобрява своите качества, да бъде адекватен спрямо хода на времето и да се адаптира към промените в обществото, чиито темпове напоследък са плашещи предвид настъпването на AI.
Лидерската конференция е уникална с това, че предоставя възможност да съпоставим бизнес умения на едни от най-влиятелните християнски водачи в днешно време, с такива, които са успешни в корпоративния свят, но се опитват да бъдат хора, които използват християнската ценностна система. Дискусионните групи за самостоятелно обсъждане също провокират важни мисли и внушения, които трябва да бъдат доосмислени, а защо не и измолени в живота на мнозина от водачите.
Препоръчвам Лидерската конференция на всеки.Ако някой желае да се включи, би могъл да го направи, следвайки Фейсбук страницата на форума за допълнителна информация, както и на страницата на конференцията тук.
Нивото на конференцията е високо, говорителите са едни от най-добрите в световен мащаб и всеки участник има чудесна възможност да се възползва от опита и знанието на успели хора. Тази година темата на конференцията е: „Подготви се за утрешния ден!“
Л. Йосифова: Моля те, сподели някои твои опитности, християнски свидетелства в живота ти? Правиш го по неповторим начин по различни поводи…
Петя Зарева: Имах привилегията да израсна в християнско семейство, където четенето на Библията, молитвата и църквата бяха всекидневие. Не можех да си представя да свържа живота си с човек с различни убеждения. Според мен Господ има чувство за хумор, защото ме срещна и свърза с човек, чийто живот беше преобразил по чуден начин. Когато се запознахме той беше студент по стоматология в Медицинския университет в Пловдив. Животът му се беше преобърнал от атеистичен агитатор в младеж, който всеки ден чете Библията. Ако питате как е възможно, отговорът е „чудо“. Съпругът ми, Тодор Борисов Зарев е „забелязан“ от комунистическите функционери в училище още, когато е в прогимназията на 11-12 години. Будният му дух, ярък интелект и силен характер подбуждат комсомолските ръководители от края на 70-те години да му предложат кариера на „партиен кадър“. Летата му преминават в партийните комсомолски школи, а през учебната година има стриктен график, който включва изнасяне на лекции, пропагандиращи социалистическата идея, и разбира се, осмиване на християнството, със задължителното отричане на Божието съществуване. Обаче, какво се случва, след като излиза от казармата и трябва да започне своето обучение в университета, където е приет още след завършване на гимназията? Открива, че майка му е в Университетската болница в Пловдив и чезне от рак. Външният ѝ вид показва, че ѝ остават броени дни. След 6 неуспешни операции лекуващият професор казва на баща му, че е време да си я приберат, за да умре у дома, защото нищо повече не може да се направи. Междувременно една от медицинските сестри в отделението, на име Елисавета Стоицева, която е посветена християнка, споделя с безнадеждната Вера, че вярва в Бога и ѝ предлага да се молят за нея с няколко приятели. Вера Зарева с готовност приема предложението, а и тя самата започва да се моли. Преди да я изпишат, от болницата, правят рутинните изследвания. Какво е тяхното изумление, когато се оказва, че в организма ѝ няма ракови клетки. Пращат проби за нови изследвания и в университетска болница в София за потвърждение. Отговорът е същият. Сащисаният професор, който впрочем е техен братовчед, казва на Вера, че това не може да е друго, а „само Божий пръст“. Не след дълго е изписана, възстановява се изцяло и все още е жива, на достолепните 84 години. Животът ѝ преминава в това да разказва как Господ я е изцелил от рак след искрена молитва с вяра.
Синът ѝ Тодор е изпълнен със смесени чувства – страх от Бога и изумление. Онова, на което е вярвал толкова години, се сгромолясва. Изправен е пред нова реалност –очевидно Господ съществува и върши чудеса, връща живота. Има и дилема – ще продължи ли да ГО отхвърля и да чете атеистични лекции, вече на по-високо ниво, в Медицинския университет, или и неговият живот ще трябва да претърпи промяна? Минават месеци, в които тайно, при заключена врата и дръпнати пердета, чете Библията, дадена на майка му от вярващата медицинска сестра. Умът му буквално гори от нещата, които намира там. Изпитите в академията са тежки. Започва в курс със 150 студенти, които до края на обучението му оредяват до 30. Тодор започва да се моли Господ да му помага да не се проваля. Бог отговаря. Не е скъсан на нито един изпит.Има и повратен момент. По време на една сесия чете за изпити, но е измъчван при мисълта, че в Библията се казва, че вярващите имат душевен мир, а неговото сърце е изпълнено с притеснение. Тогава започва да чете Евангелието от началото. Вместо да коленичи за молитва, както е обичайно, усещането му за святото Божие присъствие е толкова силно, че се просва на пода в стаята си в студентското общежитие. Според думите му има чувството, че ако повдигне очи, ще види лицето на Христос, чието присъствие усеща. Без никой да му е казал, започва да се моли Бог да му прости греховете, защото усеща товара на нередните неща, които е вършил за изминалите 23 години. Очите му се спират на евангелието от Матей 11:28-29, където Господ Исус Христос казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и АЗ ще ви успокоя.“ След като прочита тези думи сърцето на Тодор е изпълнено със съвършен мир и страхът и притеснението изчезват. Той е нов човек, готов да разкаже на всеки, че Бог е реален.
Настъпва време за решение. Господ не го насилва да прави едно или друго. Знае, че има избор, но решава да престане с „предишния“ живот. Отива в ректората и оставя комсомолската си книжка, казвайки, че не може да продължава да чете атеистични лекции, заради чудото, което е наблюдавал в живота на майка му. Реакцията е разбираема. Гонят го и започват да валят призовки от полицията със заплахи за затвор, „Белене“ и провал в кариерата, съсипване живота на цялото му семейство. Господ му помага да остане непоколебим. Не се поддава на заплахите.
Следва друго чудо. Чуждестранните студенти, негови колеги от университета, го срещат и го питат защо не го виждат на лекциите. Когато им отговаря, че е изключен заради вяра в Христос, те са безкрайно възмутени, защото повечето от тях са християни. По тяхна инициатива пишат писмо до Ректората на Медицинския университет в Пловдив с петиция студентските права на Тодор Борисов Зарев да бъдат възстановени, иначе те ще се обърнат към своите посолства за разглеждане на случая. Причината е, че познават Тодор като отличен и безупречен студент, който не само им помага в практическата работа, но и в малкото свободни минути, тича до намиращия се наблизо „Майчин дом“, за да помага при хранене на изоставените там деца.
И така, „несъществуващият“ до скоро Бог върши чудо след чудо и Тодор успява да завърши стоматология, макар и не с отличен, а с много добър успех, защото след принудителното му връщане, тормозът придобива ново, по-фино измерение – започват да го ощетяват при оценяването на изпитите. И това не го спира да разказва на всички как Господ е излекувал майка му и че Бог съществува, независимо от това какво твърди комунистическата идеология.
Аз лично няма да спра да благодаря на Бога, задето ме е свързал с такъв силен мъж, който безкомпромисно сепридържа към християнските принципи. Бог ни благослови с дъщеря, на име Вера, а преди 2 години и с внучка, Теодора.
Л. Йосифова:Какво ще пожелаеш на читателите на списание „Черно и бяло“?
Петя Зарева: Преди всичко „черното и бялото“ са моя любима цветова комбинация заради контраста и защото никога не излиза от мода. В библейски план не зная дали сте се замисляли, че „за Бога тъмнината и светлината са безразлични“, защото Той е навсякъде, както заявява цар Давид в Псалм 139. И да, неслучайно първо е черното, защото в Битие 1:1 четем, че „земята беше пуста и неустроена, и мрак покриваше бездната“. Черното беше преди бялото, но „Божият дух се носеше над водите“ и първите думи на Бога бяха: „Да бъде светлина“.
Господ ни нарича „деца на светлината“ и добавя, че „трябва да работим, докато е ден.“ Нека да осветяваме всяка тъмнина с присъствието си, и да подбуждаме света около нас към добри дела, като с живота си отразяваме Слънцето на правдата, Господ Иисус Христос.
