Талантът трябва да се тренира и усъвършенства, ярък показателен пример е брилянтната Изабел Юпер – избраница на съдбата и господарка на екрана. Удивителната актриса със зряла маниерност вае образ след образ – от омайната „плетачка на дантели” до загадъчната и опасна жена „Кръстницата”.
Нека си припомним възходящия път на нейното самородно дарование:
- Филмовата кариера на Изабел Юпер стартира през 1972 г., с второстепенни роли в три филма с режисьори Нина Компане, Ален Льован и Клод Соте. През 1974 г. Юпер е в ролята на тийнейджърката-бунтарка Жаклин в култовата продукция на режисьора Бертран Блие „Les Valseuses“, която привлича близо шест милиона зрители в кино залите във Франция. Две години по-късно идва и първият от поредицата звездни моменти в кариерата на актрисата, когато тя е избрана да изпълни главната роля във филма „Плетачката на дантели“ на Клод Горета, който ѝ носи международна слава и награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство в категория „най-обещаващ дебют в главна роля“, както и статуетката за „най-добра актриса“ на италианските национални награди „Давид Ди Донатело“ Награда на „БАФТА“ за „най-обещаващ дебют в главна роля“ през 1978 г. за филма „Плетачката на дантели“.
- И престижните големи отличия:
- Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 1978 г. за филма „Виолет Нозиер“.
- Награда „Купа Волпи“ за „най-добра актриса“ на фестивала във Венеция през 1989 г. за филма „Историята на една жена“.
- Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 1996 г. за филма „Церемонията“.
- Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 2001 г. за филма „Пианистката“.
- Награда „Златен глобус“ за „най-добра актриса – категория драма“ през 2017 г. за филма „Тя“.
- Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 2017 г. за филма „Тя“.
Наблюдатели и свидетели на магията бяха всички зрители на „Кръстницата”, ценящи оригиналната френска комедия.За кой ли път полицията е на прицел… Пасианс Фонтебльо е преводачка в полицейско управление и благодарение на перфектния си арабски узнава за огромна пратка наркотици. Ежедневието й е почти скучно и еднообразно, въпреки ухажванията на шефа й Филип. Докато дъщеря един ден не я подтиква към опасното приключение с думите: „Опитай се да се наслаждаваш на живота си сега!” Майката сякаш осъзнава съвета и тръгва по пътя на наркотрафика. Пасианс все пак е полицай, надянала кожата на наркодилър. Изабел Юпер владее до съвършенство сложната метаморфоза и причудливите контрасти. Неповторима и магнетична в редица превъплъщения. Е, накрая решава и спира рисковото надхитряване. Всъщност, тази изпълнена с иронично намигане и мек хумор комедия, е създадена точно за нея- многолика и силна, пълна с енергия, изобретателна и неуловима „Кръстницата” на изумителната Изабел Юпер.
И споделено в интервю:
Къде е повратната точка, в която от актриса се превърнахте в звезда с международна известност?
Това наистина не са думите, в които се разпознавам! Това е натрупването на онова, което съм правила, сред което и много филми, които хората не са гледали! Това е фактът, че снимах с толкова различни кинорежисьори, като Мендоса, Жако, Шаброл, Верховен, Годар, Ферери, Хон Сан Су или Чимино и големи театрални режисьори, с които съм пътувала по четирите краища на света. Всичко това не ме прави популярна актриса! Чувствам се едновременно в центъра и в периферията и толкова по-добре, защото това място винаги ме е карало да вървя към неизвестното и към пътешествията.
Мариана Енева
