Един от тримата титани, редом с Леонардо Да Винчи и Рафаело. Той е Микеланджело Буонароти – гениален скулптор, художник, поет, архитект, ярък представител на Флорентинската школа. Определят категорично, че творчеството му се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота.
На него световноизвестният режисьор Андрей Кончаловски е посветил последния си филм.. Присъствала съм с радост на всички срещи със скъпия гост през годините, пристигал да представя своите знаменити ленти. Спомням си с вълнение особено „Вътрешен кръг” с участието на американски актьори. Ставаше дума за срещите на Кончаловски в първите му години като кинематографист с личния прожекционист на Сталин, във филма Иван Санчин; за съдбата на неговата жена, за Берия и Сталин… Бяхме в Дома на киното и си позволих да му кажа „Те няма да ви разберат!(американците, естествено).” Той искрено се засмя и отговори:”Аз и не искам!”Такъв си е Андрей Сергеевич Кончаловски- родолюбец и аристократ. С дълбоките си, проникновени, философски и емоционално човешки филми- гражданин на света! Ето и споделени мисли за раждането на „Грехът на Микеланджело”:
„Не смятам, че това, което ще видят зрителите, е типичен биографичен филм. Преди 50 години заедно с режисьора Андрей Тарковски написахме сценария за филма “Андрей Рубльов”, който показва живота на средновековния художник, но въпреки това няма сцена как той изографисва икона. Това не е типичният биографичен филм. В него няма любовна история. Той просто загатва за това какъв е бил неговият живот. Едва в края на филма са показани творбите на Рубльов, които до известна степен биха могли да бъдат отражение и на нашето съвремие. След като написах сценария на “Грехът на Микеланджело” всъщност разбрах, че това е един вид продължение на Рубльов.”
„Исках да покажа не само какъв е Микеланджело, но и публиката да усети цветовете и ароматите от неговото време, които са често кървави и жестоки, но изпълнени с вдъхновение и красота”, допълва Кончаловски.
„Снимачният процес беше мъчителен. Всеки кадър следваше да бъде изграден като частица от общ пъзел.
Обичам Микеланджело заради слабостите му. Гениалният ренесансов творец е живял непретенциозно, спял със сандали, но бил таен голям богаташ.”
Филмът представя по достоверен начин епохата на Ренесанса, и по-конкретно живота във Флоренция в началото на XVI век. Въпреки че е всепризнат гений сред съвременниците си, Микеланджело Буонароти е докаран до бедност и изтощение от усилията си да завърши тавана на Сикстинската капела. Когато папа Юлий II – неговият поръчител и глава на дворянската фамилия Дела Ровере, умира, Микеланджело е обсебен от търсенето на най-добрия мрамор, за да завърши неговата гробница. Лоялността на твореца е подложена на изпитание, след като Лъв X от съперничещата фамилия Медичи, се възкачва на папския трон и му възлага примамлива нова поръчка – фасадата на базиликата Сан Лоренцо.Папата го варича „божествен негодник”. Принуден да лъже, за да има благоразположението и на двете фамилии, Микеланджело е все по-изтерзан от подозрения и халюцинации, което го води до безпощадна преоценка на собствените му морал и артистични провали.Геният често възкликва „Лишени сте от титанична мощ”…Великолепен и внушителен е кадърът с мъчителното пренасяне та огромния блок, къс бял мрамор, наречен „чудовището”…
„Грехът на Микеланджело” е завладяващ размисъл за агонията и екстаза на личното величие, както и за проникновената хуманност отвъд легендата на Ренесанса.
Ролята на Микеланджело Буонароти е изиграна от Алберто Тестоне, който освен с извайването на образа, впечатлява и с поразителната си прилика с италианския художник. Актьорът майсторски изнася посланието и въздействието на гения и филмът достига с мощната си сила до съзнанието и сърцата на зрителите.
Мариана Енева
