Дъжд, утро, капки, чадър, темпо, пулс, задъхване, усмивка, ведрост, посока, импулс, ритъм….
Тя е момиче като всяко друго. Не всеки си има куче, но тя си има… Прекрасно куче! Харесва ѝ да се облича в дънки, да се разхожда под дъжда без чадър, да посещава театри, понякога да яде вредни храни, да съзерцава изгрева и залеза, пърхането на пчелите и разпъпването на цветята. Въобще, все нормални неща, които понякога ни убягват заради припряността или може би монотонността в ежедневието ни… А тя – да, успява да забележи усмивки, жестове, знаци…
SoClassic Ballet classes е във Facebook. Запишете се при нас.
Да кажа, че е различна ще бъде вярно. Но няма да е достатъчно. Тук е момента да спомена за едно нейно любимо занимание, носещо както самата тя се изразява многопластови ползи. Става дума за специалното ѝ отношение към стиловете на изразяване, като форма и начин на поведение. Да, става дума за балет.
Срещал съм я забързана и замислена. Срещал съм я невиждаща и нечуваща никого и нищо да тича разсеяно.
Виждал съм я няколко пъти да танцува, а после яхнала велосипед да се надбягва с времето. Коя е тя? Ами една от всички нас, която или по-скоро, от името, на която ще продължа писането си.
И така, да танцуваш е наистина приятно…
За пораснали начинаещи – 19:00–20:00
За пораснали напреднали – 18:00–19:00
Цена за еднократно посещение: 12 лв.
Месечна карта за 4 посещения: 44 лв.
Месечна карта за 8 посещения: 80 лв.
Всичко, което се случва в курса по класически балет в SOHO, може да се определи с тази дума – откровение. Защото, когато човек танцува той е най-близо до „себе си”. И ако не постигне хармония с вътрешното си „Аз”, думата няма да е същата. Ето защо танцуването не е просто движение, а е единение с безбрежието в самия човек. Затова твърдим,че емоцията не означава непременно адреналин. Най-общо казано е състояние, вдъхновено и изразено по определен начин, при което отключваме целия потенциал от възможности.
И още нещо!
Да се изразяваш в стила на класиката, изживявайки пълноценно модерните дни на 21 век е истинско предизвикателство! Динамиката на новото време изисква подчертана деловитост, а маниерът на изящност е истински анахронизъм… В курса ще преодолеете натиска на външното съпротивление с вашите намерения и ще изградите собствения си стил на поведение.
Правилното чуване на музиката, синхронизирането с ритъма, вдишването на ауфтак-та, издишването на дългото време, улавянето на пластичните акценти, стигането до етапа на овладяност.
После долавяш свободата да се изразяваш импровизирайки. Състоянието е наистина магично! Чрез него или в него мисълта ти напълно изчезва, а тялото ти се превръща в абсолютен транслатор чрез движение в движение. И още по-точно, усещането е за подчертана липса на действителност вън от пространството на физическото ти присъствие.
Разбира се, това са изводи, до които се стига само след продължителни опити, в които една от основните цели е да се придържаш към собствения си индивидуален център, запазвайки усещането си за пространственост.
Да, опитвам се да обясня, че изучаването на пластични изкуства е възможно и в по-зряла възраст, когато човек съвсем съзнателно пристъпва към подобни ангажименти. Нещо повече, отношението му към движенческата култура се е превърнало в целенасочен интерес, а да се стигне до методологията на движението е неотложна необходимост. Разбира се, че съществува въпросът какъв по стил да е танца и кои да са смисловите етапи в процеса на обучението. Да, безусловно става дума за смисъл.
– Смисълът е в самото танцуване! – казва моята героиня, но погледнал от страни, аз откривам много повече значения, както и ползи от тези изискващи физическо усилие дейности. Нека уточня, ако стилът е класически, иде реч за поведение, което в днешно време е истински анахронизъм, а докосването до него е носталгиране по отдавна забравени времена. Неусетно стигаме до въпроса в каква степен се поддаваме на внушенията и дали тази нова пластичност ни прави по-изразителни. Всъщност, един зрял човек е наясно от ползите на така наречената класическа изразност в ежедневието. Нещо повече, той подчертаващо борави с придобитите си знания, за да покаже виталност, т.е. да се изрази по-убедително.
– Не разбрах, къде да се изрази по-еди как си?
Ами в проектантското ателие, в съда, в мениджърския офис, на снимачната площадка, в редакцията, въобще на местата, към които е социално ангажиран и ги нарича „свое работно пространство”.
– А не е ли това опит за маниерничане или още по-зле, откровен снобизъм?
Опасност от такива влияния не се очертават, а да се осмисли причината не е никак трудно. Вгледай се в неподправеното си „Аз“, така ще се подложиш на точна самопреценка и мотивиран от собствените си намерения ще отключиш постепенно потенциала си. Целта е да постигнеш единение с безбрежието на собствените си възможности, а това без съмнение не е маловажна цел. И понеже в целия този процес смисълът на понятията „състезание”, „конкуренция”, „съревнование“ изцяло липсва, затова е толкова важно да се работи в група.
– Чували сме да казват, че споменът за движението се съхранява под формата на математическа формула, а тялото възприема и помни всеки жест. Задачата ни е да разберем на какво ниво разумът ни кодира информацията и я складира, за да бъде отново възпроизведена. Ето защо е необходимо да обмисляме всяка фраза в нейната динамична завършеност, а после и като мисловен извод.
В този момент моята героиня погледна към прозореца. На перваза беше кацнало врабче, което може би се чудеше на къде да продължи. После трепна с криле и се изгуби от погледа ни.
– Безбрежие! – каза тя и направи плавно движение с ръката си в посока към излитащата птица. До нас достигаше едва доловим звук на китара. Момичето ми даде знак, че е по-добре да не казваме нищо и внезапно се завъртя в кръг около себе си, показвайки липса на всякакво съпротивление.
Времето като че ли беше спряло.
Имаше я само хармонията от движенията и музиката.
Разделихме се безмълвно. Когато погледнах към двора, видях, че колелото ѝ го няма. Представих си как пори с тялото си мокрия въздух, а косите є се развяват от бързината, с която се отдалечаваше.
Щяхме да се срещнем отново след седмица.
Погледнах към морето. Няколко птици кръжаха над вълните. Те също танцуваха.
Даниела Владимирова Христова
снимки: Кирил Кръстев, Иван Пейков
