Медът и пчелните продукти като елексир и храна за дълголетници

Математичка и конструктор влагат дух и любов в пчеларството близо 20 години

[pullquote]Даниела Челебиева: „Бих искала да се докосна до живота на пчелите, те са организирани, няма завист и злоба между тях, работят всеотдайно”– Тя е математик, общественик, обича туристически и руски песни, но и успешен пчелар[/pullquote]

Нужни са финансови инвестиции и защита на пчеларските организации
Винаги съм си мислила,че математиците са интересни и неслучайни хора. Съдбата ме сближи с Даниела Челебиева , чиято доброта и искреност личат от пръв поглед. Разбирам,че тя е производител на мед, общественик, ангажиран семеен човек. И какво беше моето приятно учудване,след като научавам, че дамата е активна самодейка, хористка, участничка в танцови трупи, печелили много награди.

Даниела е сред певците на групата за руски народни песни „Рябинушка” при Руски клуб „Славяне 2000”, на ВГ „Медени гласове” към НЧ „Напредък 1869” и на туристически хор „Планинско ехо” в Шумен.

Като ученичка Даниела прекарва ваканциите при роднините си в с. Осен, Силистренско, където нейните чичо и стринка гледали пчели и събирали билки. Надали тогава си е мислила,че именно пчеларството ще бъде част от живота ѝ. По стечение на обстоятелствата през 1996г заедно със съпруга си, който е шесто поколение потомствен пчелар, поемат грижата за 30 пчелни семейства, след като свекър ѝ се разболява. Дотогава мъжът до нея е работил като конструктор и главен компановчик на първия военен камион в Технологичния институт за автомобили и трактори в Шумен, където работели 400 научи работници – всички съкратени по време на демокрацията.

И така математичка и конструктор, след поредните уволнения, се заемат професионално с пчеларство. Днес кошерите са 180, преди 2 години са били 300, през зимата на 2012г са умрели половината, работата е много, но за това и децата на Челебиеви са неотлъчно до пчелина.

„Аз отговарям за боядисване на пчелните кошери, за сковаване на пчелните рамки, поставяне на восъчни основи, за стопяване на пчелния восък, за вадене и реализиране на пчелния мед, прополиса, восъка, както и за  хигиената на пчелина”, разказва Даниела. И допълва,че съпругът ѝ се грижи за отглеждане и размножаване на пчелните семейства, за направа на нови кошери и рамки, за ремонт на старите, за поддържане на техниката в изправност, за косене на тревата и пръскане на дървета с препарати за растителна защита. Той е конструктор на комбинираните на слънце и ток восъкотопилки, на количките за пренасяне на сандъчета с рамки за центрофугиране, както и на самите сандъчета. „Работата на професионалния  пчелар е целогодишна, тежка физическа, която често се извършва при неблагоприятни атмосферни условия, както и при многократни ежедневни пчелоужилвания”, откровеничи Даниела.

И така стигаме до пчелите, които са медоносители и техният живот не е никак обикновен. Повече подробности за семействата на пчелите,техните навици, представителите на пчелните семейства и тяхното разпределение за извършване на отделни функции в кошера… Има ли любовна игра, кога се размножават?

МИ: Какви са тайните и къде е магията?

ДЧ: Магнетична и сърцата, типично за човек, свързан с живата природа, Даниела ненадейно ме прави част от пчелния свят. И така любопитните наши читатели трябва да знаят,че пчелите от едно пчелно семейство представляват един организъм, при тях има строга йерархия, семейство без пчелна майка не е семейство. Пчелната майка е два пъти по-голяма от пчелите-работнички, по-голяма е и от мъжките индивиди – търтеите. Пчелите-работнички изпълняват различни функции през своя кратък живот, първо са кърмачки, после нектаро и прашецо събирачки, водоноски и накрая чистачки, предусещайки смъртта си, те сами напускат кошера. Сред хората думата търтеи е синоним на мързелив и ленив човек. Но при пчелите, ролята на търтеите е да поддържат постоянна и оптимална температура в кошера, в летните жеги вентилират на прелката, за да охлаждат гнездото. Наричат се „свирачи” или „гайдари” в семейството, защото произвеждат характерна мелодия със своето жужене при такова вентилиране. Търтеите съпровождат пчелната майка за оплождането ѝ, което се извършва на специално търтеево сборище. Майката се опложда от чужди търтеи, като всеки от тях умира след половия акт.

Роенето е естествено размножаване на пчелното семейство, то се наблюдава през месец юни, ако на пчелите им стане тясно, тогава те залагат маточници, от които се люпят млади пчелни майки. Старата майка, заедно с активни пчели-работнички напуска кошера и търси ново място за живеене, а в кошера остава да работи млада майка. Така се оформят две и повече пчелни семейства.

Даниела е увлекателен разказвач и разговорите с нея могат да продължат с часове. Тя споделя,че събирането на пчелен мед започва с цъфтежа на овошките около 25 март и тогава пчеларите за първи път през годината пускат пчелите да събират сладък мед. Стоков мед се добива през месеците юли и август, т.е. тогава остава мед и за пчеларя. Едно пчелно семейство добива по 120кг пчелен мед на година, като само 20кг са за пчеларя, останалият е за негова храна, събира по 30кг пчелен прашец, повечето за собствена консумация. Питам дали пчелите са нападателни и опасни за някои хора с алергии? Челебиева казва,че пчелите не са агресивни насекоми и жилят само когато има заплаха за кошера или заплаха за храната им. Плашели се от силен шум или от интензивни движения като ръкомахане например. Пчелното семейство брани кошера си в радиус от 2 метра. Пчела, която ужили, умира, затова казваме, че пчелите са жертвоготовни за семейството си. Пчелите стават агресивни от токсичните за тях препарати за растителна защита.

МИ: Какви опасности са изложени пчелите и защо са толкова важни за живота на планетата? Как решаваме този проблем у нас?

ДЧ: Пряка опасност за пчелите са промените в климата и отравянията. Косвените идват от намаляване броя на пчеларите, поради невъзможност да се препитават от пчеларство. Пчелите са необходими за живота на планетата, заради опрашването, на което се дължи всяка трета хапка от нашата храна и то най-здравословната – плодове, зеленчуци, семена, ядки и билки, даже тютюнът се опрашва от пчелите, за съжаление грижите на нашата държава са 10 кратно по-големи за тютюнопроизводството, отколкото за пчеларството. Проблемът се задълбочава. С националния пчеларски протест „Да спасим пчелите”, организиран от СБП и проведен  преди една година на 22 април, Деня на Земята, ние накарахме българския представител в ЕК да гласува „за” забрана на неоникотиноидите за три години в целия ЕС, което беше прието. За съжаление, националният пчеларски протест „Да спасим пчеларството”, проведен от СБП на 23 октомври миналата година, нямаше същия отзвук. По Програмата за обща селско-стопанска политика на ЕС за 2014-2020 година няма предвидени средства за директни субсидии на всяко регистрирано пчелно семейство, което обрича отрасъла на агония и гибел. Пчеларството е единственият отрасъл, за който няма директни субсидии, а икономиката ни не е пазарна и производството на пчелен мед се нуждае от дотации, за да съществува. Факт е, че българският пчелен мед се изнася от търговците почти изцяло за Германия на цена от 5,30 лв., а Германия го изнася за страни извън ЕС на цена от 5 евро. Същевременно МЗХ разрешава внасяне на некачествен китайски мед за раздаване на социално слаби български граждани, като го купува на по-висока цена, отколкото се изкупува българският пчелен мед.

МИ: Как да опазим пчелите, какви да са нашите съвременни грижи?

ДЧ: Необходимо е спазване на нормативната уредба за предпазване на пчелите от отравяния при растително-защитни мероприятия, трайни забрани: за употреба на неоникоиноидите, за отглеждането на ГМО култури  и за добива на шистов газ. Вече година и половина се бави приемане на Закона за растителна защита, който въвежда в сила Националния план за устойчива употреба на пестициди, съдържащ клауза за забрана на пръскане със самолети.  Искаме държавната помощ за съфинансиране на застраховането на пчелни семейства в размер на 1 млн.лева, да се дава за покриване на щети, причинени на хора и животни от пчелоужилвания, така както гражданската отговорност покрива щети, причинени със застрахован автомобил.

Грижата за пчеларите е грижа и за пчелите и обратно.

МИ: Какви видове мед приготвяте? Кой е най-предпочитан и търсен?

ДЧ: Имаме два пчелина, единият е в регион с горска и полска растителност, другият – с ливадна и полска растителност. От първия пчелин добиваме акациев, липово-слънчогледов и августовски билков букет с магарешки бодил, а от втория – еньовски билков букет, слънчогледов и от магарешки бодил. Най-предпочитан е акациевият, защото остава течен 2 години, докато останалите до 3 месеца кристализират. Всеки пчелен  мед има  лечебните качества на билките, от които е добит. Имам клиент, който е алергичен към повечето видове пчелен мед, но към липово-слънчогледовия не е. Правили сме изпитвания в Институтите по ботаника и микробиология на БАН на различните видове мед, който пчелите ни произвеждат. Оказа се, че съдържат по 50 вида билки, с ярко изразени антибактерийни и антивирусни свойства.

МИ: В днешно време пчелните продукти не са ли най-ценните и важни за нашето здраве и не изместват ли понякога таблетките?

ДЧ: В днешно време за полезността на пчелните продукти най-много говори и пише проф. Христо Мермерски, заедно със сина си д-р Йонко Мермерски. Аз участвах в четири негови предавания, които той посвети последователно на пчелния мед, прашеца, млечицето, прополиса и пчелния восък. Медът е храна, но и лек, добавка естествена е, който го ползва – до век здрав ще живее, да знае!

Прашецът е белтъчната храна на пчелите, той е единственият натурален продукт, който съдържа всичките 24 аминокиселини, необходими на човека, заменими и незаменими. Прашецът се препоръчва да се ползва пролет и есен по 3 месеца за повишаване на имунитета и укрепване на организма, ефективен при проблеми с простатата.

Млечицето е храната, която пчелните майки консумират през целия си живот, на което дължат дълголетието си, докато пчелите-работнички живеят от 35 дни (летните пчели)  до 6 месеца (зимните пчели), то пчелните майки могат да живеят до 8 години. Препоръчва се, да се приема пролет и есен по 2 месеца, наричат го еликсир на здравето и дълголетието.

Интересен факт е, че трите продукта, смесени заедно, в съотношение: 1кг пчелен мед, 100 грама пчелен прашец и 10 грама пчелно млечице, имат по-силно действие, те съдържат всички витамини, макро и микро елементи, необходими за здравето на човека. Сместа се консумира след като престои 7 дни, за да се разтвори прашеца от ензимите в пчелния мед, за възрастни – по 1 супена лъжица, за деца – по 1 чаена лъжичка, на гладно три пъти дневно.

Прополисът е природен антибиотик, към който бактериите не стават резистентни, защото природата непрекъснато го променя. Проф. Мермерски препоръчва, прополисът (по 30-40 капки от 30% клеева тинктура) ежедневно да присъства в здравословната закуска, приготвяна от чаша кисело мляко с овесени ядки и по лъжичка  пектин, канела и пчелен мед.

Восъкът се използва за приготвяне на мехлеми и пластири, а медената пита е ефикасна при заболявания на щитовидната жлеза.

Пчелните продукти са сред лекарствените средства на съвременната медицина, те са алтернатива на фармацевтичните такива. Искам да отбележа приноса на големия български лекар д-р Стоймир Младенов за поставяне лечението на хронични болести с пчелни продукти на научна основа, той е световно признат за „баща на апитерапията”, дял на медицината, занимаваща се профилактика и лечение с пчелен мед, прашец, млечице, прополис, восък и др.

Даниела Челебиева казва, че е многолика, може да бъде весела и сериозна, мечтател и борец. Определя се като принципен и честен човек, за нея „казаната дума е хвърлен камък”. Всеотдайна е към семейството, съседите, приятелите и колегите,  граждански активна, пише жалби и предложения до компетентните органи за промяна на нещата, които я дразнят, не се примирява…

Дани има влечение към пеенето, пише стихове и песни, организира пчеларски празници. Среща се с приятели и пътува с художествени състави из страната за участия в концерти. Обожава децата и внуците си.

Питам я дали иска да бъде поне за миг на мястото на пчелите, да живее техния живот? И тя ми отговаря,че би искала да живее техния организиран живот, всяка пчеличка си знае мястото, няма завист, злоба, алчност, работят всеотдайно на принципа: „един за всички, всички за един”.

Вълнува се от факта, че пчеларите в България произвеждат най-качествения мед, а изнемогват, че пчелите и природата ни дарява с уникални пчелни дарове, които са еликсир на здравето и дълголетието, а народът ни мре от инфаркти и инсулти (70% от всички смъртни случаи), от рак (17%), докато пчелният мед и другите пчелни продукти предпазват от тези болести. Формулата за успех на Челебиева е да има програма „Училищен пчелен мед”, чрез която българските ученици да получават по лъжичка натурален мед на закуска заедно с „училищното мляко”, да се предоставя на социално-слаби и на пенсионери поне по 1кг пчелен мед годишно. Така медът ще се пласира в България, децата ни ще растат здрави, а възрастните по-малко ще боледуват,прогнозира Даниела. Нека станем отново „страна на розите”, вместо „страна на склерозите”!

Бившата математичка, смята,че не е трябвало да се закриват домовете за сираци, защото децата в неравностойно социално положение остават неприбрани и безпросветни. Тя предлага още да се прибират деца, чиито родители нямат пари да ги пращат на училище, да се възпитават и образоват, децата са бъдещето на нашето общество. Грижим се за бездомни животни, а не се грижим за бездомни или гладни деца, гневи се Челебиева. Възмутена е от безкрайното увеличаване на възрастта за пенсиониране, а в същото време има младежка безработица. Да ни пенсионират на 60 години, независимо от стажа, ако трябва да имам 40 години за пълна пенсия, то, ако имам 20 години, да ми плащат половин пенсия. Така всеки ще е заинтересован да си плаща осигуровки и ще има работа за младите, а сега те напускат България, за да търсят препитание в чужбина, тогава откъде ще има пари за бъдещите пенсионери?

Биографични бележки
Даниела Челебиева и съпругът ѝ Йордан са известни пчелари от Шумен. Тя е родена в с. Главиница, обл. Силистра, но детството си прекарва при родителите на майка си в с. Пордим, Плевенско, завършва Математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе, по-късно Висшия педагогически институт в Шумен, специалност „Математика”. Омъжена е, има три деца и двама внуци. Била е библиотекар, технолог, програмист и преподавател по информатика в Шуменския университет, а от 2005г двамата със съпруга ѝ са регистрирани като земеделски производители-пчелари. Областен председател е на Сдружение „Съюз на българските пчелари” в Шумен и областен координатор за Разград и Търговище, трети мандат е член на УС на СБП. Председател е на Туристическия хор.

Даниела Челебиева има две грамоти от Съюза на българските пчелари (СБП), както и грамота  за популяризиране на туристическата и патриотична българска песен от ТД „Мадарски конник” по случай 110 години от създаването му.

Животът на пчеларите, инвестиции, бюрократични пречки, приемственост и бъдеще на професията
Необходими са сериозни финансови инвестиции: земя за настаняване на пчелина, помещения за съхранение на пчеларския инвентар, за центрофугиране на пчелния мед, за почивка на пчеларя. Големи са разходите за транспорт, пчеларите живеят в града, а пчелините са по селата, големи са разходите и за лекарства на пчелите, повече от 6 лв. на пчелно семейство. Едно пчелно семейство струва около 250 лева заедно с кошера, един пчелар-любител трябва да се грижи за 70 пчелни семейства, за да си осигури месечно възнаграждение от 240 лв., докато за пчеларя-професионалист са необходими поне 120 пчелни семейства. Но това е непосилно физически, и за едните, и за другите, затова при вадене на меда се включват децата, роднини и приятели. Проблемите на пчеларите от 2004 година насам са: ниските изкупни цени на едро на пчелния мед; липса на стокова борса за изкупуване на пчелния мед; бюрократични пречки за директни продажби на пчелните продукти; въвеждане на 10% данък върху добитата продукция; висока смъртност при пчелите, както поради климатичните особености, така и поради отравяния с пестициди, заради неспазване на нормативната уредба; невъзможност за застраховане на пчелните семейства срещу кражби и отравяния, т.е. липса на адекватна политика на българските правителства за подпомагане на пчеларите след демократичните промени и др. Това отблъсква младите хора от тази професия и я обрича на изчезване. Остават най-вече пенсионери, които се занимават любителски с пчеларство. Двамата със съпруга ми получавахме субсидии за периода от 2008 до 2011 година по агроекология, това е мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, за съжаление не бяхме в състояние да следим многобройните  промени на съответната наредба и въпреки, че спазвахме всички изисквания за биологично стопанисване на пчелните семейства през 2009 и 2010 година получихме половината от полагащите ни се средства, поради грешки при подаване на документите, а през 2012 не получихме нищо, този път, поради недостатъци на Регистъра на пчелините на БАБХ. Куриозът беше, че имах подпомагане на всички пчелни семейства по Националната програма по пчеларство за 2012 година,  по мярка В за закупуване на лекарствени препарати, а също  и по схема „de minimis”, като за отпускането на тези средства дори ми беше извършена проверка на пчелините от ДФЗ, а не ми се платиха средствата по мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, защото имало несъответствие в броя на пчелните семейства, т.е. за два от отделите на ДФЗ няма грешка в този брой, за третия има. Тези пречки  и  загубата на 50% от пчелните ни семейства през пролетта на 2012 година ме огорчиха и унищожиха оптимизма ми, че от пчеларство може да се живее. Тази смъртност се  дължеше, както  на тежката зима, така и на последващото действие от неоникотиноидните инсектициди, с които се обработват семената на рапицата преди сеитба, но не беше компенсирана, така както се компенсират останалите земеделски стопани, например при измръзване на култури през зимата.

Общинска пчеларска организация, песни за меда, проекти и програми
Удовлетворение от живота изпитвам при популяризиране на пчелните продукти, от 2006 година към НЧ „Напредък 1869” в Шумен сформирахме Вокална група „Меден глас”, която включва в своя репертоар песни за пчелите и техните пчелни дарове. От 2007 година се записах да пея в Туристически хор „Планинско ехо” при ТД „Мадарски конник”. Богата е дейността на нашата общинска пчеларска организация за популяризиране на пчелния мед и пчелните продукти. Три години работихме по проект „Без мед не сядай на софрата” съвместно с: Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, 5 шуменски читалища, две училища, една детска градина и два пенсионерски клуба. От края на миналата година стартирахме нов тригодишен проект „Шумен жужи”, по който се отбелязват български традиционни празници, свързани с пчелите и меда, а те са повече от 15 през годината. Нашата организация участва 2 години в проект на СБП по Националната програма по пчеларство 2011-2013, по който бяха записани клипове на 5 песни за пчелите и меда от Вокална формация „Малка серенада” при НЧ „Добри Войников 1856” и клипове на нови 4 песни от ВГ „Медени гласове” при НЧ „Напредък 1869”, организирани бяха  изложби-базари по време на Националната седмица на меда през 2011 и 2013 година, проведени бяха срещи с лекторите по апитерапия проф. Христо Мермерски и д-р Ангел Грънчаров. През 2010 и 2012 година шуменската пчеларска организация участва в  Карнавала на плодородието, в началото на месец октомври, с едноседмични изложби-базари, предстои трето участие през настоящата 2014 година, когато ще отбележим и 110 години от първото пчеларско дружество в Шумен.

Миглена Иванова