“Дюрер, Мунк, Миро: великите майстори на гравюрата” е изложба във виенската “Албертина”, която представя историята на полиграфията от XV до XX век и показва някои от най-известните й примери. Идеята за този вид произведения на изкуството е възникнала през XV век, с цел картините да се използват за илюстрации на книги.Възможно е това да е хрумване на тогавашните издатели, защото техниката на този вид печат наподобява на тази на книгопроизводството.
Печатните пластини са от различен материал: от дърво, мед и мека стомана, до каменни плочи и модерната литография. По този начин изкуството става достъпно за масите. Много от апликациите са били предназначени за масова употреба и са служели за украса на стени и мебели. Най-запазени до днешно време са старите илюстрации на книги, напечатани на дървени плоскости.
Първите две зали показват произведения на елзаския гравьор и художник Мартин Шонгауер и Албрехт Дюрер,датиращи около 1490 г. Те изобразяват предимно религиозни сюжети, но и някои пейзажи. Особено впечатление правят алегориите на смъртта, старостта и алчността. Изложени са и най-известните на Дюрер “Трите конника”, “Рицарят, Cмъртта и дяволът”, “Носорог” и “Апокалипс”, които се отличават с дълбочината на измеренията и динамиката на образите.
В следващите две зали са поместени графики на немския дърворезбар Ханс Буркмайр и скандалните за Ренесанса голи “Вещици” на Ханс Балдунг Грин.
Следват хералдиките на смятания за най-талантлив ученик на Дюрер – Даниел Хопфер, които посредством киселинна техника са украсявали щитове и оръжия в Късното Средновековие. Следващите зали показват по-модерна техника на цветен офорт в картини на Дюрер, като “Големият смърч” и “Адам и Ева”, както и “Големият алпийски пейзаж” на Питер Брьогел.
За отбелязване е, че печатането на картини започва в Северна Европа, а в южната част на континента, то навлиза доста по-късно. Сред италианските майстори на печата особено впечатление прави голямоформатната карта на Венеция на Якопо де Барбари със своята топографска точност и голямата любов към детайлите. Също и морските композиции на известния художник на Куатрочентото Андреа Мантеня, печатани на медни плочи, са много впечатляващи.
В серията “Херкулес” на нидерландеца Хендрик Голциус, митичният герой е описан като цар на сенките и светлините по мускулестото му тяло. Показани са и пейзажи, исторически картини, актове и алегории на Рембранд, който се счита за най-големият майстор на черно-белия офорт.
Следва поредица от творби на Франсиско Гоя, с които той порицава недъзите на човечеството в офортите “Капризните”, “Суетата”, “Ужасите на войната” и “Глупостта”, както и множество градски пейзажи от Каналето.
Английската школа е представена от пейзажите и портретите на карикатуриста Уилям Хогарт, но най-голямо впечатление прави играта със светлина и сенки на представителя на романтизма Джон Мартин в “Падането на Ниниве”, както и серията “Брачни договори” и “Смъртта на графа и графинята” на Томас Фрай.
Френската импресионистична школа е представена от графиката “Разстрелването на Максимилиан” от Едуард Мане и в предпоследната зала от плакатите по произведения на Тулуз Лотрек, представляващи танцьорки от парижките вариетета, напечатани с модерната техника на плакатна литография.
Изложени се и графики на немската графичка и сулптурка Кете Колвиц, както и плакати по творби на Оскар Кокошка.
Могат да се видят и литографии на Едвард Мунк, от които по-известни са “Целувката” и “Страхът”, а на изхода са изложени “Тигърът” и “Черният кон” на немския експресионист Франц Марк, който е представител на привържениците на абстракционизма отМюнхенската група “Синият конник”, заедно с Маке, Кандински и Явленски.
Изложбата завършва с няколко декоративни цветни литографии на Хуан Миро с наименование “Без заглавие”.
- Разговор на Светлана Тарашоева с Константин Брадваров в ”Артефир”
Снимки – “Албертина”
Константин Брадваров
