Бяла диря в Нощта на музеите

0

Пострумието, излято в старите гайди

Артефакти, събирани в продължение на 20 години родиха заглавието на една необичайна изложба и демонстрация „Колекция гайдурки от Средното Пострумие“. Ще я видите в Европейската нощ на музеите в Археологическия музей в Сандански от 19.00 часа, 14 май, събота. Колекцията е собственост на Елена и Яне Каменарови от Фондация „Леб и вино“.

 „Аз съм си наред – светът е в криза. Онова е от албума – аз съм в офиса. Дали е така? Откъде започва всяка криза? Дали можеш да си автентичен и в офиса? Как  се съхранява „гласът  на гайдата“, преданието и идентичността на един район, на един народ.  В случая – Пострумието. Урок от дедите  за гайда, която не се учи в училище.”

Така започваше по смисъл и последният ми филм за Елена и Яне и тяхната всеотдайна работа именно, „Крашикалийска гайда“, когато заедно се вдигнахме до най-стария майстор в Малашевията, където човешки крак не е стъпвал. С тях издирването и свиренето се живее, само се организира и дописва при всяка нова среща. И оставя бяла диря.

Такава диря ще е и в Нощта на музеите. Изложбата ще представи колекция от стари „гайдурки“, собственост на фондация „Леб и Вино“. Сбирката е резултат от теренни проучвания, експедиции, интервюта, събори и др. събития в Мелнишкия район, по поречието на р. Струма и прилежащите и планини. Артефактите са събирани при срещи с местни гайдари или техни роднини.

Водещо е било да се издирят все още живите стари майстори и гайдари, да се улови и пренесе чрез техните спомени автентичното знание за устройството, изработката и функцията на гайдата.

Имам честта да познавам Елена и Яне. Дори вдъхновената им деятелност при периодичните ни срещи от 2008-а до сега, ме запали за три филма за делото им, в които третият герой е все гайдата: „Гайдата да те намери“, „Жената на гайдара“ и „Крашикалийска гайда“.  Така си е: Нищо не може да те намери, ако не го търсиш. Защото и да се сблъскаш с него – няма да го видиш. И обратното, ако го търсиш, то ще те застигне, колкото и да е неизпълним сценария. Неизпълним – по човешки. А по мярата на Онзи, който пише общия всемирен сценарии, който с  любов и висша „виртуозност“ дърпа конците на много души – всичко е възможно. Да се  разтвори като ехо от вековете душата си майстора, който е замълчал, да разтегнеш денонощието от 24 на 100 часа, да простиш непростимо, да усетиш субективността на времето, което прави най-старото и като че замръзнало в албума или музея, живо и най-модерно. А друго – профучаващото с претенция за ритъм, мода, взрив, светлина – всъщност мъртво, есхумирано, болно, обречено от собствения си фалш.

Но кои са те? За онези, които може и да не ги познават:

Когато за пръв път преди 14 години ги срещнах в Мелник и направих първия филм от поредицата, „Гайдата да те намери“, ми беше трудно дори и да изговоря всичко, което правеха: издирвачи и преносители на живеца в автентичната  народна традиция, музика и танци. Пеят и свирят на тамбура, тарамбука, гайда, кемане и още куп инструменти, тъкат и боядисват с тествани бои, изографисват, пренасят спасяемото и спасяващото от народа в неговата празнична съборност. После изградиха школа за изкуства, откриваха и развиваха дарования у децата. Знам как  съборите им в с.Спатово и района събираха Балканите в забранена за спекулата с фолклора територия.

Изложбата и съпътстващата демонстрация в Нощта на музеите без съмнение ще е естествено продължение на търсенията им. Една модерна изложба на дълговечното и неостаряващото. Светла диря в Европейската нощ на музеите. Прелетяла от вековете в точния час, когато болестите и войните изблъскаха през надвесената скала на времето много ненужни багажи, които превиват  гърбовете ни. Подсетиха ни без какво можем да продължим и кое от незабелязаното е важно. Гайдурките и гайдите, правени някога за бита, за празника и в повечето случаи – земеделския делник, а  са станали шедьоври за световните музеи. И макар да са там, ще съхранят живота, ако други „се заразят“ от наученото, събраното, преживяното. Елена написа в поканата: „Засега да се настроят заинтересованите от музиката на поречието на р. Струма и по-специално от неизучаваните никога в училище местни гайди. Идеята вече има съмишленици, което ме радва много. Ако се чудите къде да отидете и какво да направите на 14-и май, помислете за Сандански и неговото културно наследство.

Програмата:

19:00
• Откриване на изложба „Колекция гайдурки“
• Кратка прожекция на информационно видео с архивни кадри от  експедиции.
• Кратка публична лекция и беседа на тема „Старовремската гайда“ с Яне Каменаров
• Демонстрация на старинни гайдурки и мелодии за гайда с Формация „Леб и вино“

Ваня Манолова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here