Пандемията не попречи на Комисията за защита от дискриминация да работи на пълни обороти

0

Доц. д-р Баки Хюсеинов: „КЗД се стреми да помага на всеки български гражданин за едно бъдеще без дискриминация

Доц. Хюсеинов, благодаря за приетата покана да бъдете гост на сп. „Черно и Бяло“.  Имате богата биография, свързана с неуморен труд и дейност сред хората. Бихте ли запознал читателите ни с работата си през годините  на различни отговорни държавни позиции, както и с дейностите си в обществено-политически план?

Естеството на заеманите от мен длъжности е различно, но има и сходни елементи. В качеството ми на кмет в областта на местното самоуправление и местната администрация съм бил най-близо до хората, защото по-лесно се осъществява контролът  и по-добре се познават проблемите на хората, които са от най-различно естество. В местното самоуправление се носи  отговорност пред гражданите за начина, по който се решават проблемите в различни области, за качеството и ефективността на услугите, които се предоставят на гражданите.

Докато позицията на заместник-министър на труда и социалната политика, която съм заемал, има преди всичко управленски функции за реализация на политики в сферата на изпълнителната власт. Като заместник-министър отговарях за ресора „демографската политика и равните възможности и социални инвестиции“. При прилагането на политиката за равни възможности се ръководих от принципа за цялостен подход, като отделях специално внимание на този аспект в различните стратегически и оперативни документи в социалната сфера, особено в  сферата на пазара на труда и достъпа до заетост. В качеството ми на национален координатор на интеграционните политики ръководех координацията и мониторинга на националните планове за действие и се стремях да насърчавам прилагането на интегриран подход чрез действия в най-важните сектори – заетост, образование, здравеопазване и жилищни условия. Специален акцент се отделяше и на антидискриминационните мерки за преодоляване на предразсъдъците и негативното отношение спрямо уязвимите групи.

Настоящата ми позиция е свързана с изпълнение на конкретна законодателна разпоредба, а именно Закона за защита от дискриминация, според който КЗД има задължения  и отговорности да установява нарушения на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането; да постановява мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; да налага санкции и прилага мерки за административна принуда; да дава задължителни предписания с оглед спазването на законите, уреждащи равенство в третирането; да обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането и други.

Вие сте зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която е независим национален орган за равенство, за предотвратяване от дискриминация и за равно третиране на българските граждани. Каква е структурата и дейностите на Комисията?

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е учредена през 2005 г. в съответствие с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация. като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.

Комисията се състои от 9 души, като най-малко четирима от тях трябва да са юристи. Народното събрание избира петима, в това число председателя и заместник-председателя, а президентът на Република България назначава останалите четирима. Мандатът е 5 години. При избора или назначаването на членове се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Институцията, пак законово, дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове.

Значими са законовите ѝ правомощия да осъществява превантивни дейности за повишаване чувствителността на обществото към дискриминацията. В тази област КЗД работи по установената от години практика за провеждане на разяснителни кампании за запознаване представителите на държавната и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодатели и граждани с нормите на антидискриминационното законодателство. Тази дейност води до повишаване интереса на гражданите към дейността на Комисията. Предотвратяването на всякакви прояви на дискриминация е онзи крайъгълен камък в междуличностните отношения, който би дал силата и увереността на нашето общество, че всичко, което е направено, прави се, или ще се реализира в бъдеще за гарантиране на недопускането на прояви на дискриминация всъщност е проекция не на някакъв служебен ангажимент, а ясно осъзнат обществен дълг.

КЗД  показа през годините своята широкоспектърна и всеобхватна дейност в полза на гражданите. Бихте ли отличил приоритетите?

Уникалността на нашия Закон за защита от дискриминация са неговите 19 защитени признаци, които предполагат голяма всеобхватност на производството пред Комисията, както и жалбоподатели, различни по възраст, пол, образование, място в обществото, които се чувстват дискриминирани по някои от тези признаци. Най-често сме търсени от представители на уязвими групи – хора с увреждания, хора, принадлежащи към етнически малцинства и др., като всички те са изложени на пряка опасност от дискриминация. Анализът на практиката през годините затвърждава извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията за защита от дискриминация.

Наблюдава се тенденцията гражданите, след като са поставили своите проблеми пред множество институции и не са получили съдействие и решения по тях, да се обръщат към Комисията пряко или чрез нашите регионални представители. Затова в КЗД се гледа на всяка жалба като послание за помощ – хората търсят упование и опора в институцията, много често като последна инстанция на надеждата. Нашият ангажимент и задължение е да помогнем на всички граждани на територията на страната да използват пълноценно дадената им възможност да търсят защита на правата си при нас. И тук е може би мястото да подчертая, че нашата институция заедно със своите регионални представители перманентно предоставят адекватна консултация как потенциалните жертви на дискриминация да изготвят жалбата си, какви са правилата на производство пред КЗД, какви са правомощията на комисията и последиците от влязлото в сила нейно решение.

Казусът на всяко производство пред Комисията носи своята специфика, своята правна тежест, сам по себе си изисква време за решаване, а самото производство пред КЗД като квази съд е уникално. Неотдавна представителка на Европейската мрежа на органите за равенство (ЕКВИНЕТ), след като бе на заседание по наше производство, сподели, че за пръв път присъства на нещо подобно в рамките на Европа.

Приоритет за КЗД винаги е ефективното и ефикасно изпълнение на целите, поставени пред нея, ясното определяне нейните виждания за бъдещо развитие и намерението ѝ за тяхната реализация. Стреми се да даде изява на спецификата на своята работа и същевременно да отразява представите на всеки български гражданин за едно бъдеще без дискриминация.

   Като приоритет е необходимо и усилено да се работи за преодоляването на стереотипите, повишаването чувствителността на обществото към неблагоприятното и нетолерантно отношение и дискриминацията чрез конкретни мерки и действия, предотвратяване и санкциониране на всички форми, видове и конкретни случаи на дискриминация и обхващане на всички лица или групи на физическите лица по отношение на личните им характеристики.

Днес живеем във време на пандемия и налагащи се ограничения. Зачестиха ли сигналите в Комисията по отношение на дискриминацията и нарушаване на човешките права?

През новата 2021 година до локдауна от 22 март Комисията за защита от дискриминация върши своята работа на пълни обороти независимо от трудностите около Ковид-19. Показателен е фактът, че постановените решения от началото на годината са около 340. Приемат се жалби и сигнали, образуват се преписки, постановяват се решения, както казах, работи се и в посока превенция срещу дискриминация, но всичко това е съобразено с мерките и указанията за справяне с кризата.

В Комисия за защита от дискриминация има подадени оплаквания, свързани с извънредното положение. Съгласно спецификите на ЗЗДискр. към настоящия момент са образувани над 10 производства за защита от дискриминация с подобни казуси. Някои от оплакванията, изпратени на електронната поща на комисията, не могат да бъде квалифицирани като жалби, защото не съдържат изискуемите реквизити по закон, не са свързани с дейността на комисията и т.н.

Някои от оплакванията, по които са образувани производства, са:

  • Оплакване срещу контролни пунктове за преминаване между различни области, като се твърди, че ако работиш свободна професия (жалбоподателят е адвокат), не можеш да я изпълняваш в друга област, защото не можеш да си извадиш служебна бележка от работодателя за работното ти място;
  • Оплаквания срещу заповед на министъра на здравеопазването, касаеща посещение на паркове само от деца до 12-годишна възраст;
  • Оплакване от собственик на заведение, че невъзможността да упражнява дейността си, се отразява негативно на бизнеса му и доходите за семейството му.
  • Оплаквания от земеделски стопани, че без необходимата мотивировка са лишени от подкрепата под формата на преки безвъзмездни средства за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от пандемията.
  • Оплакване срещу заповеди за ограничаване движението от и към даден квартал и някои отделни улици в град в страната по време на пандемията, с твърдения, че тези мерки непряко дискриминират жителите на квартала, населен с предимно ромско население.
  • -Оплакване от жалбоподателка, която е в неплатен отпуск заради затваряне на обекта, в който работи, която твърди, че неправомерно не е получила безлихвен кредит, които са определени в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията.

Какъв е начинът да бъде подадена жалба  в КЗД и да стигне до вашите специализирани състави?

Всички граждани на територията на Република България имат право да подават жалби, сигнали и запитвания пред органа по равнопоставеност.

За да бъда изчерпателен и точен относно сезирането на Комисията, ще цитирам Закона за защита от дискриминация. Там се казва, че производство пред комисията се образува по:

  1. жалба на засегнатите лица;
  2. по инициатива на Комисията;
  3. по сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.

Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език. Жалбата или сигналът трябва да съдържат: името или наименованието на подателя; адреса на подателя; изложение на обстоятелствата, на които се основават жалбата или сигналът; изложение на исканията към комисията; дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител. Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.

Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението. Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство. Производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията.

Много важно е да се подчертае, че за производството пред комисията не се събират държавни такси. Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията.

Това, което трябва да знаят хората, които искат да сезират Комисията, че тя разполага, както споменах по-горе, със свои регионални представители в големите градове на страната с който факт е уникална в Европа. Те имат задължението да оказват независима правна помощ на гражданите, да ги  консултират и информират за приложението на антидискриминационния закон, за правомощията и правилата за производство пред Комисията, за възможностите за защита на нарушеното право на равно третиране, в т.ч. за процесуалните им правомощия в производството пред КЗД. По този начин регионалните представители подпомагат общата воля за търпимост, толерантност и равнопоставеност между хората. Съответната независима правна помощ гражданите могат да получат и в централата на Комисията в София.

Доц. Хюсеинов, видях на страницата на КЗД оплакване от граждани срещу носенето на маски в хранителни магазини и банкови институции. Бихте ли коментирали такъв проблем?

В глава четвърта на Закона за защита от дискриминация е предвидена процедура, която следва да се изпълни, за да се установи нарушено ли е правото на равно третиране. Установяването на дискриминация е дълъг процес, затова законодателят е дал първоначален едномесечен срок за проучване при образувано производство, за да бъде събрана, систематизирана и анализирана информацията, необходима за установяване на фактическата обстановка по преписката. Ако този 30-дневен срок не достига, законодателят е предвидил още месец за събиране на писмени доказателства по преписката. В този смисъл е необходимо Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да е сезирана с конкретна жалба или сигнал, отговарящи на изискванията по чл. 52, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация.

Предварителното изразяване на позиция от страна на член на КЗД по определена тема с твърдение за дискриминация нарушава принципа на безпристрастност при евентуално водене на производство в КЗД по подобен казус. Затова ще се въздържа от отговор на този въпрос.

Как прилагате своята дългогодишна експертиза и професионален  опит в областта на социалната политика и неравенствата, спрямо  хората, които търсят вашите съвети?

Само по себе си понятието „социална по­литика“ в тесния смисъл на думата означава дейност за защита на жизнения стандарт на отделни лица и групи, които се намират в неб­лагоприятно положение в сравнение с останало­то население, поради непосредствени последици, настъпили по повод няка­къв социален случай. При това тази защи­та не е еднаква към всички, тя е по повод на онези членове на обществото и техните семейства, които са изпаднали в социален риск – бедност, болест, инвалидност и т.н. Всички тези лица, които са изпаднали в неблагоприятно положение в сравнение с други лица при равни други условия, които се чувстват дискриминирани, се обръщат към комисията за защита от дискриминация за защита на права си. В тази връзка, считам, че експертизата ми в тази област е полезна и за комисията. Много пъти, съм внасял доклади за самосезиране за дискриминационни наченки в областта на социалната политика  когато има обществено значими проблеми, които касаят цялото общество.

Според всички налични данни от предходни години и досега, състоянието и тенденциите в развитието на неравенствата в страната са тревожни.

Част от актуалните теми  у нас са бедността, демографския срив, правата на жените и децата. Можете ли да посочите данни или примери за нарушени права на подрастващи, като най-уязвимата част от обществото ни?

Равнището на бедност е в пряка корелация с равнищата на социално-икономическите неравенства, които са и един от основните фактори, обуславящи задълбочаването на бедността. Бедността е устойчив проблем в българското общество. Статистическите данни – както в годините назад, така и последните актуални данни – илюстрират високи неблагоприятни стойности по почти всички основни индикатори за благосъстояние. Настоящата оценка, както в европейски, така и в национален план, показва сериозно изоставане в изпълнението на поставените цели в областта на бедността. Това налага засилване на ангажимента за намаляване на бедността и преразглеждане и адаптиране на различните секторни политики и мерки за подкрепа на уязвимите групи и насърчаване на социалното им включване. По отношение на демографското развитие на страната, въпреки приетата Национална стратегия за демографско развитие, България не прави изключение от общите за Европа демографски тенденции на застаряване на населението, ниската раждаемост и отрицателен естествен прираст. Следва да се акцентира както за намаляване на негативните демографски тенденции, но и върху постигането на по-високо качество на човешкия капитал, за повишаване на общото образователно равнище и осигуряване на равни права и равни възможности на всички български граждани. Мога да посоча от практиката на КЗД, че правата на децата се нарушават най-често в училищата и детските градини, където потърпевши от на неправомерно и обидно отношение от страна на учителите са деца с хиперактивно поведение, деца от уязвими групи, деца с различен цвят на кожата. Имали сме твърдения за практика на дискриминация при определянето на квоти при прием на деца в езикови гимназии. Понякога деца с изявени дарби са обект на възрастова дискриминация от нормативен акт, който ограничава участието им в състезания, получаването на стипендии и награди поради навършване на определена възраст.

Кога едно дете може да отпадне от училище и в кои случаи?

Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст. Държавата провежда политики за предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище. В чл.173 ал.2 от Закона за предучилищно и училищно образование са упоменати причините на отпадането на деца от училище – когато се премества в друго училище; се обучава в дневна, вечерна или комбинирана форма и не е посещавал училище по неуважителни причини за период, по-дълъг от два месеца; се обучава в самостоятелна, индивидуална, дистанционна или задочна форма и не се явява да положи съответните изпити в три поредни сесии. Когато ученикът е в задължителна училищна възраст и не посещава училищни занятия, директорът на училището уведомява съответната общинска или районна администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето.

Напускането на училище, въпреки че е в относително приемливи граници в България, не би трябвало да съществува в една съвременна образователна инфраструктура. В този контекст като един от основните приоритети на политиките за нейното развитие е необходимо да се обособи постигането на максимално възможно намаляване на неговото проявление. Това е сериозен проблем, свързан с неговото ограничаване/ликвидиране, към който са концентрирани усилията предимно на Министерството на образованието и науката, както и на съответните регионални органи по области и общини. Целесъобразно е те да насочват своите политики и мерки към отстраняването на причините, предизвикали в по-голяма степен напускане на училищното образование.

Пандемията оказа ли влияние на пазара на труда?

За съжаление с въвеждането на ограничителните мерки за ограничаване на пандемията огромна част от работниците са уязвими от загуба на доходи и съкращения предвид на това, че предприятията в различни икономически сектори са изправени пред катастрофални загуби, които застрашават тяхната дейност и платежоспособност, особено сред по-малките предприятия. Въздействието върху дейностите за генериране на доход е особено тежко за незащитените работници и най-уязвимите групи в неформалната икономика. Свиването на заетостта вече започна в голям мащаб в много страни.  Както висококвалифицираните заети, така и тези, които са с ниска (без квалификация), безработни би трябвало да оценят предоставените им от държавата възможности за повишаване на техния трудов статус. Предлаганите форми за „учене през целия живот” от страна на държавата в голяма степен осигуряват получаване на подходяща и търсена на пазара на труда желаната заетост.

Бихте ли очертал взаимовръзката на КЗД с Европейския съюз?

Комисията за защита от дискриминация изгражда и прилага национални и международни политики в областта на превенцията и защитата от дискриминацията. Тя осъществява взаимодействие и партньорски отношения с национални и международни институции, органи и неправителствени организации, компетентни по въпросите за равенството. Сътрудничеството се осъществява под различни форми: дейности на КЗД като национален орган по равнопоставеност; дейности на КЗД като национален орган по правата на човека със статут „Б“, акредитиран от Организацията на обединените нации; дейности на КЗД като национална точка за контакт по престъпления от омраза към Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Чрез успешното осъществяване на своите дейности в сферата на международното и националното сътрудничество КЗД изпълнява едно от основните изисквания за органите за равенство – диалог между всички правителствени и неправителствени, национални и международни органи и организации с интерес по въпросите на недискриминацията и равнопоставеността и изграждане на успешни партньорства за постигане на целите за ефективна защита от дискриминация.

Натрупаният опит през годините от органа за равнопоставеност на Република България формира мнението на чужди експерти в областта на антидискриминацията, че Комисията за защита от дискриминация трябва да служи за модел  на органи с квазисъдебни функции в Европа.

Вашето становище за инициативата на  фондация „Слънчеви пътеки“ да обедини млади творци в областта на изкуствата и културата във виртуална „Стая на доброто“?

Приветствам инициативите на  фондация „Слънчеви пътеки“ да обедини млади творци в областта на изкуствата и културата   във виртуална „Стая на доброто“. Целите, които си поставя фондацията и проектите, които изпълнява  за подкрепа и помощ за изява на таланта на различни групи в областта на културата, изкуството и традициите спомага за развитието на културния  диалог в страната. Разбира се, че в условията на глобализация ни е необходим обмен на различни живи традиции и култури, необходимо ни е положително възприемане на политики за многообразие. Много държави от ЕС вече приемат свои стратегии за повече многообразие по редица причини. Те са длъжни да спазват законодателството, забраняващо дискриминацията, но освен това имат и икономически интерес да привличат талантливи хора, като по този начин стават по-конкурентоспособни на глобалния пазар.

Д-р Хюсеинов, кои са вашите любими занимания и дали пандемията промени нещо от живота ви?

Сякаш пандемиятапромени не просто отделни аспекти от ежедневието ни, а цялостния ни начин на живот. Сега вече имаме достатъчно време да обръщаме внимание и на семействата ни. Пандемията е голямо предизвикателство да се справим със ситуацията в която се намираме. Всяко предизвикателство е и възможност да извлечем ползи? Пандемията наложи дистанционната работа за достатъчно дълъг период  и вече се виждат предимства.

Можем ли да завършим с Ваше  послание или пожелание към нашата читателска аудитория?

Пожелавам на читателите да съумеят да направят така, че да се чувстват напълно свободни и независими от никой. Да отстояват защитата на основните си права, на свободно изразяване и да не толерират враждебната реч, чието разпространение подбужда, насърчава омразата.. Читателите  при нарушаване на дискриминационните си права да сезират КЗД.

Биографична справка:
Доц. д-р Баки Хюсеинов е зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация. Доцент-преподавател към Университета за национално и световно стопанство по дисциплините  „Социално-осигурителни системи“ и „Регионални политики и стратегии“.
Доцент-изследовател към Института за икономически изследвания към БАН.
Завършил е Стопанска академия „Димитър А. Ценов” в Свищов, специалност „Счетоводство и контрол”. Магистър е по икономика и счетоводство и доктор по икономика .  Работил е като икономист, бил е два мандата общински съветник в община Никола Козлево. Четири мандата е кмет на кметство Църквица, област Шумен. От октомври 2006 г. е заместник-министър на труда и социалната политика с ресор демографска политика, социални инвестиции, равни възможности и недискриминация на неравнопоставените групи в трудовата сфера. Председател на съвета по интеграция на малцинствени групи в министерството. С решение на Министерски съвет от 2006 г. е национален координатор на международна инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, като координира дейността на министерствата и държавните институции за изпълнение на националните планове и стратегии по интеграция на ромите в България. От 2009 до юли 2012 г. е председател на фондация „Международен център за социална интеграция и застъпничество”. Реализирал е проекти за социална интеграция на уязвими общности и е консултант към институт „Отворено общество” за общини и неправителствени организации в работата им за решаване на социалните проблеми на етнически групи.  Автор е на редица научни публикации в областта на социалната политика, равните права и възможности, дискриминация и интеграцията на малцинствените общности.

Интервюто води Мигледа Иванова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here