В периода докато е кмет на Бърлингтън, Бърни Сандърс нарича себе си социалист, а и като такъв го описват средствата за масова информация. По време на първия му мандат неговите поддръжници, включително градският съветник от Партията на гражданите Тери Бурициус, формират прогресивната коалиция, която е предшественик на Прогресивната партия на Върмонт. Прогресистите никога не успяват да получат повече от шест места в тринадесетчленния градски съвет, но те са напълно достатъчни, за да блокират опитите за отхвърляне на наложени от кмета Бърни Сандърс вета върху решения на градската управа.
Спорният въпрос в капиталистическата демокрация се свежда до следното: или бедността ще използва демокрацията, за да спечели борбата със собствеността, или собствеността, страхувайки се от бедността, ще разруши демокрацията.
Енюърин Бевън (1897–1970 г.) – британски лейбърист от Уелс
Като ръководител на управата в Бърлингтън той ръководи обширни проекти за реконструкция на градската търговска част. Едно от първите постижения на Бърни Сандърс е подобряването на крайбрежния район на Бърлингтън около езерото Чамплин. Противопоставя се на амбициозните планове на предприемача Антонио Померлу да превърне тогавашната крайбрежна индустриална зона, собственост на Централната железопътна компания на Върмонт, в луксозни публично-частни собствености, хотели и офис сгради. Бърни Сандърс пропагандира своя проект под мотото „Бърлингтън не е за продаване“ и успешно подкрепя план, който превръща крайбрежната ивица в зона с жилищни сгради, паркове и публични пространства. Голямо негово постижение е, че балансира градския бюджет.
По това време Бърни Сандърс е последователен критик на външната политика на Съединените щати в Латинска Америка. През 1985 г. по негова инициатива в Бърлингтън е поканен да изнесе лекция видният прогресивен мислител професор Ноам Чомски.
Бърни Сандърс привлича в Бърлингтън бейсболния клуб „Върмонт Редс“, както и присъединен отбор към „Цинцинати Редс“. Става първия кмет в САЩ, който финансира общински тръст за строеж на жилища и успешно води дело, за да намали франчайзната такса на местния кабелен оператор, като по този начин осигурява намалени цени за абонатите.
През 1985 г. списание „Юнайтед Стейтс Нюз енд Уърлд Рипорт“ класира Бърни Сандърс като един от най-добрите кметове в САЩ. Наследеното от кметуването му положение е основната причина дори и през 2013 г. Бърлингтън да бъде смятан за един от най-благоприятните за живеене градове в Съединените американски щати.
През 1988 г. Бърни Сандърс участва в избори за място в Камарата на представителите от щата Върмонт. Победител става бившият помощник-губернатор Питър Смит от Републиканската партия с 41 % от подадените гласове. Бърни Сандърс, който се обявява за независим кандидат, печели 38 % от вота. При следващите избори две години по-късно Бърни Сандърс побеждава Питър Смит с 56 % срещу 39 %.
Негова втора съпруга от 1988 г. е Джейн О’Мийра Дрискол, която по-късно става президентка на колежа „Бърлингтън“. Бърни Сандърс осиновява нейните три деца: Дейв (р. 1975 г.), Карина (р. 1974 г.) и Хедър Титос (р. 1971 г.). От своя предишна връзка със Сюзън Кембъл Мод Б. Сандърс има собствен син Леви, роден през 1969 г. С първата си съпруга Дебора Шилинг Месинг Бърни Сандърс се среща в колежа една година преди да сключи брак с нея през 1964 г. Няколко месеца двамата са доброволци в израелския кибуц Шаар ХаАматин. Без да имат деца, те се развеждат през 1974 г.
Още през първата му година в Конгреса, на Бърни Сандърс често се случва да се отчуждава от своите съюзници и колеги с критиките си към двете големи партии като действащи предимно в полза на богатите в Съединените щати. През 1991 г. Бърни Сандърс е съучредител на Прогресивната фракция в Конгреса, група предимно от либерални демократи, на която е председател в продължение на осем години. Въпреки това отказва да се присъедини към Демократическата партия.
През 2005 г. музикалната група „Роулинг Стоунс“ нарича Б. Сандърс „краля на поправките“ поради способността му да прокара повече поименни поправки отколкото който и да е друг конгресмен в периода след 1995 г., когато Конгресът е изцяло доминиран от Републиканската партия.
През 1999 г. Бърни Сандърс се противопоставя на отменянето на закона „Глас–Сигал“, който разделя инвестиционните и търговските банки. Когато през 2003 г. председателят на Федералния резерв Алън Грийнспан се явява на изслушване в Конгреса, Бърни Сандърс го обвинява, че „Вие виждате Вашата най-важна функция на поста Ви като необходимост да представлявате богатите и големите корпорации“.
Спрямо проблема за контрол върху личните огнестрелни оръжия в САЩ, Бърни Сандърс търси причините за нарастващата престъпност в неговата страна. Макар и да признава, че „очевидно, има някои хора в нашето общество, които са ужасно склонни към насилие, които са дълбоко разочаровани и социопати, и е ясно, че тези хора трябва да бъдат сложени зад решетките, за да бъде защитено обществото от тях“, Бърни Сандърс подчертава, че правителствената политика играе голяма роля в „обричането на милиони млади хора на бъдеще с мъки, мизерия, безнадеждност, наркотици, престъпления и насилие“ и твърди, че репресивната политика, налагана посредством поправките в закона за контрол върху личните огнестрелни оръжия не е насочена към причините за насилие, като заявява, че „ние можем да създаваме целенасочено работни места, като преобразуваме нашето общество, или може да строим повече затвори“.
Бърни Сандърс гласува в Конгреса през 1991 и 2002 г. против военната интервенция в Ирак. През 2001 г. заема позиция срещу оторизирането на изпълнителната власт да използва военна сила срещу терористите. Рязко критикува престъпната машинация на служител от Държавния департамент, който осъществява изтичането на класифицирана информация относно агентката на ЦРУ Валери Палмър, която е противничка на интервенцията в Ирак. Бърни Сандърс заявява: „Разкритието, че президентът оторизира разкриването на класифицирана информация, за да дискредитира една критичка на войната в Ирак, трябва да каже на всеки член на Конгреса, че сега е време за сериозно разследване как ние влязохме във войната в Ирак и защо Конгресът повече не може да служи като гумен печат на президента“.
Бърни Сандърс е убеден критик на неравноправните търговски отношения с Китай, които водят до голям търговски дефицит на САЩ и до загубата на милиони работни места.
От 2006 г. Бърни Сандърс печели изборите в щата Върмонт за едно от двете полагаеми му се места в сената. Съобщава своето намерение да се кандидатира на 21 април 2005 г., след като сенаторът Джим Джефърдс обявява, че няма да се стреми към четвърти мандат. Чък Шумър, председател на Комитета за сенаторски кампании на Демократическата партия подкрепя кандидатурата на Бърни Сандърс, което е важен ход, защото означава, че нито един друг кандидат, който би желал да попадне в сената, чрез мандата, за който кандидатства Бърни Сандърс, не би могъл да разчита на финансовата помощ на Демократическата партия. Бърни Сандърс е подкрепен също от водача на демократичното малцинство в сената Хари Рейд и от председателя на Националния комитет на Демократическата партия и бивш губернатор на Върмонт Хари Дийн.
През своето вече 13-годишно пребиваване досега в сената, след като печели изборите за място в горната камара на Конгреса през 2012 и 2018 г., Бърни Сандърс има съществен принос за повече от 500 поправки на закони, измежду които са: забрана на вноса на стоки, за чието производство е използван детски труд; финансиране със сто милиона щат. долара откриването на обществени здравни центрове; публичен списък на висшите чиновници от министерството на отбраната, които търсят служба във фирми, изпълняващи поръчки за Пентагона и пр.
През 2008 и 2009 г. Бърни Сандърс се обявява решително срещу държавното подпомагане на закъсалите по време на кризата частни банки и други финансови компании. Предлага и да бъде установен одитен контрол върху Федералния резерв. Веднага от Федералния резерв официално се противопоставят на това предложение. Упоритостта на Бърни Сандърс за контрол във финансовата сфера се проявява и през 2016 г., когато той гласува за Закона за прозрачност на Федералния резерв. На 10 декември 2010 г. произнася прочутата си 8½-часова обструкционистка реч в сената, за да забави и евентуално повлияе отрицателно върху гласуването за ново намаление на данъците, като обвинява законодателите, че ще облагодетелстват най-богатите граждани на САЩ.
Славчо Кънчев,
председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
