Но… пътували ли сте назад във времето? Търсили ли сте отговор на въпроса: Защо някога са носили сукмани с три реда сърма по ръкавите? Каква е символиката на българската шевица? Защо в носията от Разградско е везано „дървото на живота”? Защо престилката във Ветренско е бяла или зелена? Защо ризата от Видинско е конопена, надиплена с розови карамфили и кафяви шарки?… Сигурно много от Вас са се обръщали към книгите и от тях са черпили знания. Други са посещавали музеи, за да видят дрехите на старите българи и научат повече за тях. А ние… решихме да разкажем за богатството на българските народни носии и същевременно да ги покажем – ей така, на живо, облечени от красиви момичета, от млади жени, та дори и от баби на 84 години, които, макар и с възрастта си, сияеха в дрехите отпреди 150 години и изглеждаха като любимите ни герои от разказите на Вазов, Йовков, Елин Пелин…
[dropcap style=”flat”]И[/dropcap]деята за провеждане на Празник на българската носия възникна през 2016 г. и след като я споделих, тя веднага бе прегърната от директора на Регионалния исторически музей в Пловдив – г-н Стефан Шивачев, от художествения ръководител на ансамбъл „Войводинци” – г-жа Илияна Божанова, както и от целия екип на музея и ансамбъла. И както се казва в приказките: Рекохме и го сторихме.
Вечер на българската носия с ревю на автентични народни костюми от колекцията на г-жа Ваня Велкова с участието на Представителния фолклорен ансамбъл „Войводинци”
Вечерта се проведе преди месец, но казват, че за нея още се говори и ще продължава да се говори дълго. Специалистите определиха вечерта като „фолклорно събитие – единствено по рода си в България”. Гостите на празника го нарекоха „Вечерта на нашата носия”. Други го виждат като „Съхранена красота”, а трети пишат: „…багри и шевици, слънцето изгря с прелестите на още и още красоти, автентични национални носии в ритъма на сърцата – сътворили ги, дали им живот, обич, страсти, скърби и неволи… Горди от Балкана, благословени от плодородие, луди от младост, с любов заченати, щастливи от песни, пълни с живот…”
Фолклорният празник се състоя в петък, на 7 април 2017 г. в тържествената зала „Съединение” на Регионалния исторически музей в Пловдив, точно преди хубавите пролетни празници Лазаровден и Цветница. Присъстваха г-жа Велина Георгиева, представител на кабинета на вицепрезидента – г-жа Илияна Йотова; заместник-кметът на Пловдив – г-н Георги Маринов, представители на различни държавни и недържавни институции и организации, редица представители на медии, дарители, както и гости от София, Плевен, Бургас, Хисаря, Карлово, Пазарджик, Ямболско, Кюстендилско, Русенско, Асеновград, Монтана и др.
Откриването на Фоклорната вечер започна с живописно танцово изпълнение на ансамбъл „Войводинци”. То бе последвано от официално приветствие на директора на Историческия музей в Пловдив – г-н Стефан Шивачев, както и от поздравителен адрес, поднесен от г-жа Велина Георгиева, представител на кабинета на вицепрезидента. В думите към гостите г-жа Георгиева каза: „Приветствам най-сърдечно Вашата родолюбива инициатива, чрез която повече хора да се приближат към познанието за корена си, да се почувстват по-одухотворени и горди със своя произход.” В поздравителните слова от моя страна разказах за колекцията ми от носии и разнообразието на българските традиционни костюми.
На ревюто бяха представени автентични български народни носии от края на XIX до средата на XX век от различни краища на страната като носиите бяха облечени от момичета и жени на възраст от 13 до 84 години _ всички те участници в Представителния фолклорен ансамбъл „Войводинци”.
Всеки един фолклорен костюм се появяваше пред публиката на фона на музика, характерна за неговия регион. Представянето бе придружено от информация за жената, изработила и притежавала някога този народен костюм, информация за селището, от което е носията, както и информация за типичните белези на съответната традиционна дреха. В този ред бяха показани 31 носии от Странджанско, Русенско, Пловдивско, Софийско, Монтана, Враца, Разград, Кюстендил, Плевен, Стара Загора и много други. Представянето на дрехите от „секция Родопи” бе съпроводено от три значими фигури в музикалния фолклор: гайдаря Слави Кехайов, гайдаря Стефан Янев и певеца Любомир Петов. За цялостното музикално представяне на традиционните костюми се грижеше великолепният акордеонист от ансамбъл „Войводинци” – г-н Тодор Янков. Танцьорите от същия ансамбъл приповдигаха настроението ни с кръшните „Мизийски ритми”, „Варненски танц”, „Пирински танц” и слънчевото си излъчване.
Пъстрият празник продължи около два часа и половина, но публиката като че ли се сля с времето. Затаила дъх, тя изцяло се бе пренесла в онзи, в другия свят _ изпълнен с пъстрота и шевици, с орнаменти и дантели, сребро и цветя… Тя съзерцаваше в захлас грациозните манекени, наслаждаваше се на полюшкванията на дрехите и искаше да долови всеки, дори и най-малък шум, идващ от потрепването на гривни, мъниста, монети, огърлици, висулки и коприна… Гостите тържествуваха в този „друг омаен свят”. Насядали като в „Радини вълнения” от романа „Под игото”, те се удивляваха от показването на всяка една дреха, „изпитваха” я с погледите си, вживяваха се в историите, които разказвах за някогашните притежатели на дрехите… В някои случаи гостите весело се усмихваха под мустак, друг път одобрително кимаха с глава, а трети закачливо докосваха ръкав или престилка…
И действително, празникът заприлича на една стара открехната книга. Книга, изпъстрена със старинни български носии и накити, с впечатляващи истории за родове и човешки съдби, преминавали по калдъръмени улици, китни градини, сборове и спретнати къщи… Книга за живота на българите, за богатата българска душевност, за умението на българската жена да сътворява красота и претворява заобикалящия я свят във форми и цветове… Видяното бе огледало на пословичното трудолюбие на българката, на нейните златни ръце – предаващи живот с посланието да остане за идните поколения, живот за нас – защото без корени, няма издънки, а без тях не цъфти и не ухае цвят.
По време на фолклорния празник на 7 април 2017 г. в Историческия музей в Пловдив прекосихме годините. Обиколихме България надлъж и нашир. Отчупихме топла погача и вита баница, накусихме розов локум и червено вино… И танцувахме, танцувахме в захлас… И не ни се искаше да спрем. Хорото се виеше като броеница, млади и стари се веселяха… И не можехме да се наситим на това, че бяхме заедно и наредени един до друг, стиснали здраво ръцете си, очите се пълнеха с красота на носии, с море от светлина и усмивки.
Де да можеха гайдарите още и още да ни свирят! Певците още и още да пеят! Вехтите носии нашепващо да разказват, а ние да вдъхваме аромата на здравец, лале и зюмбюл, да поглъщаме неувяхваща хубост… И да танцуваме, танцуваме безспир в едно старо и ново време… Но ето, че празникът завърши, за да поемем новия ден и да искаме отново да присядаме в старите къщи, дето е тъкмено с векове наред, дето е уютно, мило, наше и родно.
Ваня Велкова
