Двайсет и първи декември е един традиционен празник в Китай, който се казва „Донджи”, означаващ буквално „пристигане на зимата”. На тази дата денят е най-къс в годината, а нощта е най-дълга. В Китай съществува поверие, според което на този празник трябва да се нахраним добре, иначе ще гладуваме цялата година.
[dropcap style=”flat”]В[/dropcap] Северен Китай се приготвят пелмени, от които задължително трябва да се консумират четен брой. Причината е в следното. През зимата там е много студено и когато влизаме в топла стая, има опасност да ти паднат ушите заради голямата разлика в температурите. За да пазим ушите да не паднат, правим пелмените да изглеждат като уши по форма и ядем от тях четен брой, защото ушите са две. Ако ядем нечетен брой, значи едно от ушите ти може да падне. Пелмените се правят от тесто от пшенично брашно и вътре има пълнеж от кайма и зеленчуци.
А за разлика от Северен Китай, в Южен Китай основно се отглежда ориз, а не жито. Затова на празника Донджи ядем нещо специално от оризово брашно, то се казва Донджигуо, което буквално означава празнични топки от Донджи. Ние слагаме сварен ориз в съд от камък и го счукваме с дървен чук. В съда слагаме също и някакви билки и затова получената паста изглежда зелена. Повтаряме многократно това действие за да получим мека маса, от която да приготвим Донджигуо. Пълнежът е от кайма, морков и туршия. Така оформените топки Донджигуо сваряваме в уок.
Донджи също е празник за събиране за цялото семейство. И точно един ден преди това, е българският Игнажден, който открива началото на коледните обреди. Това съвпадение не е случайно. Навсякъде по света хората имат сходни празници но ги наричат с различни имена.
Ето клипчето как една китайска баба се приготвя за Донджигуо:
Интервю на авторката, взето на Христо Христов, по-рано същата година в Пекин.
Лин Юсиан – Валентина
