Присъствието им е почти молитвено… и за да се впишеш в атмосферата, която създават е достатъчно да им повярваш!
В почти пълен мрак с нашепването на стихове:
„Аз съм тук
Аз съм всичко
Аз съм нищо
от безкрайно Едно
Шепот
под дърво пълно с цвят…“
започва представлението.
Мистика, която прави връзка с медитативното внушение е началото, градиращо в завихрена динамика. Структурата на представлението залага на изненадата, в която зрителят е въвлечен в непосредствен контакт с живото присъствие на танцьорите.
Лайт-мотивът:
„Аз съм тук
Аз съм Ти
Аз съм Всичко
и Нищо
само миг
от безкрайно Едно
откъдето животът се връща.
Тялото е само Дом
Тялото е само Дом
Тялото е само Дом”
…се превръща в рефрен, чрез който танцовото действие разкрива намерението на хореографа П. Стойкова да потърси, открие и свърже душата с тялото (отправайки послания), да разгърне вибрационно взаимоотношенията на участниците и да трансформира енергията им в творческа честота.
В този план хореографката работи с артисти, чиято съществена задача е да представят на всяко представление различен танцувален прочит с импровизационна амплитуда. Защо ли?
Модерното танцувално мислене е не просто проекция на движенческа култура, чрез която авторът прави опити да конструира спектакъл.
Много често концепцията му залага предимно на основната тема, но и в голяма степен на импровизаторските актьорски способности. Така чрез тяхната намеса, той доизяснява намерението си, в което подчертава този толкова важен щрих – разкриването на сюжета чрез съавторството им.
А когато боравим с тази толкова деликатна тема за ДУШАТА, съзнанието се проектира върху необятно пространство, в което чувствителността избира да бъде водена предимно от философското ѝ тълкувание.
По всичко личи, че Петя Стойкова е не просто медиаторът в „Ритуали на душата”, но и мъдрецът, внимателно боравещ с вечните теми за това „Що е първично”, „Тялото ли движи душата или обратно”, „Как откриваме нашият дом” и още въпроси от полето на екзистенциалното философско мислене.
Тя е авторът на заложената матрица от движения, чиято експресивност кулминира в правилния ѝ избор на актьорски състав: Иван Наньов, Катина Дишков, Радослав Йорданов, Неделя Ганчева, Цветина Матова, Владимир Груев. Ползва музика на Calming relaxation, Meditative mind, а костюмите са дело на Емилияна Анодонова-Тотева.
И още – спектакълът „Ритуали на душата” беше в афиша на Национален студентски дом – София на 9 и 10 октомври. Включен е и в програмата на XI издание на фестивала за свободен театър АСТ, „Вътрешно горене”, провеждащ се в момента в София и който ще продължи до 1 декември. (Повече за програмата „Вътрешно горене”)
Тялото дава живот
на нещата Отвъд
и така се разгръща
Времето.
Твоето тяло.
Моето тяло.
Една и съща река
Няма край
Няма край
Няма край
„Дюн“ е името на танцовата компания, съществуваща почти тридесет и пет години, със седалище в Бургас. Ще чуете какво сподели Петя Стойкова – нейният художествен ръководител за работният процес, за заложените цели и конкретно за творческите открития на всички участващи в работата над „Ритуали на душата“ след едно от представленията в НСД – София в аудиофайла:
Даниела Владимирова Христова
