Синелибри 2021: „Историята на жена ми“ – трепетите на любовта

0

В моята професионална съдба имах щастието и късмета да срещна Илдико Енеди – знаменитата унгарска режисьорка, оригинална и талантливо вглъбена в перипетиите на любовта. На 22-ия СФФ представи лично своята най-нова творба „За тялото и душата”, окичен със „Златна мечка” на Берлинале 2017. Въпреки натоварената си програма като председател на Международното жури на Фестивала, отдели време за срещи с журналисти и публиката. Авторският филм със силен емоционален заряд бе само началото на международното признание, което тя получи отново в света на киното. Поетичната емоционална приказка е грациозна и изящна, построена контрастиращо върху грубата реалност. „За тялото и душата” разказва как двама души откриват любовта…В разговора ни тогава Илдико Енеди сподели: „Обичам работя с талантливи хора, които да се чувстват свободни„ А режисьорското ми Аз е напълно безпощадно към сценаристкото ми Аз.”

Точно затова и даровитата режисьорка пише сценария сама – този път по преломния роман от 1942 г. на големия унгарски писател, поет и драматург Милан Щюр, номиниран през 1965 г. за Нобелова награда. Основният сюжет на „Историята на жена ми” разказва как „страстно вглъбена и непокорна историята обръща гръб не само на научните и политически истерии, а на целия грубо непристоен свят, без да забравя или да се отказва нито за миг от обективността. Авторът се занимава с вътрешните трепети на външния свят, с познатите на всички ни сложности и абстракции на душата.” Илдико Енеди интерпретира драматургично екранизацията; мотивира се от изследователски проучвания, които благодарение на нейните умения и майсторско изграждане на сюжета, стигат безусловно до зрителите. Вечерта, преди прожекцията на филма, Синелибри начело с енергичния директор Жаклин Вагенщайн, ни поднесе удоволствието –видео връзка и разговор с унгарската режисьорка. Позволих си да я попитам:” Има ли я любовта във филма и по-различна, променена ли е?”- „Историята се развива в 20-те години на миналия век. Както днес, така и във всяка друга епоха, хората имат своите проблеми, предизвикателства, житейски въпроси. Героите ми са деца на своето време, вписват се в социалните норми , не ги подлагат на съмнение и не питат защо.От епохата, която пресъздаваме, можем да научим много за днешното общество. Разбира се, че я има любовта, най-вече в 7-те урока на главния персонаж. Капитанът е честен и работлив човек. Мисли си, че знае всичко за живота, много е добър в професията си, държи всичко под контрол и е изключително интелигентен. Но идва момент, в който се влюбва и решава да се ожени, налага му се да заживее с Лизи. А хората са сложни същества. Той си изгражда свои изкуствени правила, които да му помогнат да я опознае. Капитанът просто иска да разбере как да достигне до нея, как да я накара да отвори душата си, да разбере какво се случва в съзнанието й, както на всеки от нас често се случва. Това е като синоним на самия живот.” За да разгадаем докрай героите от любовния триъгълник, нека припомним и важни философски мисли. Смятат животинския нагон не за лично качество, а за енергиен източник на сетивната и емоционална дейност, от която човек не може свободно да се откаже, нито да я имитира безнаказано. Без да се вземе предвид тази тънка разлика, без това малко откритие, не може да бъде проумяна собствената малка история на отделния човек, но и голямата му история. Навярно  зрителят е наясно с преживяванията и седемте урока на морския капитан Якоб Щьор. Корабът пори вълните, а капитанът разказва за своя мъжки път. Идва завръзката: в кафене с приятеля Кодор, нашият герой се обзалага, че ще се ожени за първата жена, която влезе. С този риск и съдбовно решение започват брачните трепети на капитана и седемте житейски урока. След първата брачна нощ Якоб Щьор заминава на 4-месечно пътешествие. Впоследствие успява да погаси лумналия пожар на луксозния кораб „Мариета”. Лизи е капризна красавица и кокетка,  съпружеството с нея не върви гладко. Невинните перипетии прерастват в скандали. Нейното кредо гласи:”Безсмислено е да чакаш животът да се приспособи към теб. Ти трябва да се приспособиш към него, иначе ще те накаже.” И в действителност го наказва.Чаровната съпруга си намира млад любовник, Даден- конте, безделник и паразит. За достолепния капитан „не е ли в това смисълът на живота – да получаваш наказание след наказание.”Двете главно роли са поверени на холандския актьор Гийс Набер и френската звезда Леа Сейду, която няма нужда от представяне Илдико Енеди се обосновава:„Важно е актьорите сами да одухотворяват героите си, да се вдъхновяват от образите, които трябва да превъплътят. Само така можем да провокираме вниманието на зрителя,а той от своя страна да изживее всичко, сякаш е част от сцената. Истинският филм се ражда в съзнанието на зрителя, а не на екрана.” Напрежението е скрито във великолепната драматургия и непрестанно нараства. Не липсва и закачливият елегантен хумор в сюблимни моменти. Особено се открояват любовните сцени, направени изящно, естетически и с вкус. Нима може да се забрави онзи кадър в дълбочина- като портрет, фреска, наслаждение- любовното преживяване на двамата. Забележителен актив е операторската работа, сценичните постижения са внушителни и допринасят за осмислянето на героите. Коварната Лизи бяга с любовника си и откраднатите акции на капитана. Той ги намира във влака и следва развод. След седем години Якоб Щьор научава, че Лизи е напуснала този свят преди година. Дали зрителят ще жали за нея- кой знае? Капитанът – със сигурност, белязан е от трепетите на любовта.

Ще ми се да завърша с думите  на създателката на „Историята на жена ми”, номиниран за „Златна палма” на тазгодишния Фестивал в Кан: „Мисля, че има много знаци, които ни карат да преоткрием живота си в по-малък или по-голям мащаб. Личният живот се формира по начина, по който е структурирано обществото, сякаш двете неща са взаимно свързани.”

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here