За историческите архиви около и след Съединението

0

Именита журналистка ме поучаваше, че Русия била спряла Турция да ни нападне точно в този момент (на сръбско-българската война след Съединението през ноември 1885 г.). Отговорих непремерено рязко: Руснаците ли ти плащат или „комшуларят”? Прочети малко българска история първо, не от газетите „Правда” и „Комсомольская правда” или „Гюнайдън” и „Терджуман”.

Руснаци, турци, Щатите и другите империи („велики – според тях – сили”) винаги са държали тяхното мнение по исторически събития да е единствено меродавното.

1-ви цитат.

„Много българи и днес споделят не българската, а руската гледна точка за общата ни история. Именно липсата на достъп до руските архиви за чуждестранни изследователи е сред причините руската историография и понастоящем да произвежда митове и легенди“, заключава проф. Христо Матанов.

Второ.

Дори според Уикипедия, българите не разполагат с достатъчно офицери през 1885 г., когато Русия изтегля 3500-те свои офицери и инструктори от българските войски като демонстрация против Съединението. „Около ненамесата на Русия в Сръбско-българската война са налице някои подозрителни обстоятелства”, смята професорът. Например фактът, че Русия бързо изтегля офицерския си корпус след Съединението и не протестира пред Белград за безпричинното нападение в гръб срещу обединена България. „Тя просто оставя „българите да си сърбат попарата“, както се изразява преди това руският император Александър Трети. Но за всеобща изненада се оказва, че българите умеят и това в обстановка на невиждан национален подем“, припомня Матанов.

Трето.

Според някои тълкувания на историографията ни до 1990 г., позицията на Русия не била насочена против България, като държава, а против неудобните ѝ княз Александър I Батенберг Български и премиера Петко Каравелов.

Четвърто.  

Историци обясняват, че истината за българо-руските отношения трудно може да се разбере, тъй като руските архиви си остават недостъпни. „Даже документи от XVII век все още не се дават за ползване, макар че официално това не е забранено. Когато преди време български историк се опита да види дневника на руския посланик в София от времето на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, му е отказано категорично. Като действащ през 90-те години на м.в. български дипломат (сега вече) проф. Петър Куцаров единствен бе допуснат частично до руски архиви от XIX век, автор на книгата в 2 тома от 2018–19 г. „България в руските секретни архиви“. В нея той категорично опровергава хипотези за възпираща роля на Русия в смисъла на „мисирската” измислица или невежество в началото.

Предпоследно.

Историческата практика ни учи, че империите, в т.ч. сегашни и бивши съюзници, партньори и Big brothers, не споделят своята плячка. Включително заграбените родни исторически архиви с цел евентуално изнудване в подходящ момент, пренаписване и фалшифициране на историята, съчиняване и поддържане на митове, дезинформация и своя пропаганда чрез платени популяризатори или доброволни ентусиасти у нас. На базата „фили” и „фоби”, но не и българофили. Наследниците на англосаксите и франките от двете страни на Атлантика се разсейват напр. за въздушния геноцид над Родината през 1943–44 г., или за неохотата им да преговарят тогава за излизане на България от Тристранния пакт. Или дезинформират, а и кой ли от управляващите ни би дръзнал за достъп до военните им архиви? Още тайни от нашата история се крият вероятно и в Анкара, Атина, Букурещ; тепърва се продуцират, надиплят и обогатяват в Скопие и Белград. За жалост изключение не правят и /съ/Освободителите ни от турско робство, на които дължим дълбока признателност за 1878 г., извън оспорваната версия за двойно освобождение.

И накрая да илюстрирам с пример относно имперския морал за достъп до оплячкосан исторически архив…

От декември 1992 г. до около 15 август 1996 г. оглавявах управление „Източна Европа и страни от ОНД” на МВнР-София. Минимум 20 пъти тогава като българска страна системно повдигахме и експертно подготвяхме въпроса за достъп и връщане на българските исторически архиви, заграбени от Червената армия, пред руската страна на равнища началници на управления, заместник и министри на външните работи, (вкл. пред най-добронамерения по темата външен министър Андрей Козирев), ресорни министри и вицепремиери, от 3-ма поредни наши министър-председатели, 2-3 председатели на Народното събрание и на Държавната дума и Съвета на федерациите на руския парламент, президентите. Отделно пред руския посланик в София и от посолството ни в Москва. Отделно писмено! Буквалните реакции бяха ОТ премълчаване, ПРЕЗ: „ще обсъдим / в бъдеще в духа на…/” и „мисирски” фрази на демагогска учтивост (това е махленска дипломация) ДО: „Какво точно ви трябва от „Специалният” архив, едва ли не кои страници”, за да ни ги били копирали срещу 1 долар тогава за страница ? А препятстваха с бюрокрация и отделни подобни опити на самотек на наши историци.

д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на БДД,
публикувано на 14.09.2021 г. в личния фейсбук профил на автора и блога му ogniangarkov.blog.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here