Киномания 2021: Пътуване към себе си и хората

0

… в „Земя на номади”. Екранно тържество, окичено с три от най-важните призове „Оскар”: за най-добър филм, за режисура и за главна женска роля. Клои Чжао влезе в историята като втората жена и първата от азиатски произход в дългогодишния летопис на наградите, която извоюва „Оскар” за най-добър  режисьор. Франсис Макдорманд, виртуозна и чудодейна, твърдо отстоява мястото си сред легендите на Холивуд, спечелвайки третия си „Оскар”. Първият е във „Фарго”- 1996 г., на Братя Коен, където е амбициозната и стриктна шериф Марч Гъндерсън, вторият, през 2017-та- за непримиримата й героиня Милдред Хейс в „ Три билборда извън града” на Мартин Макдона и ето я сега с третия- озарява с щедрото си присъствие необятната „Земя на номади”.

Киното е отговор на живота…Филмът е отражение на нашето време, белязано от преосмисляне и промяна. Двете- режисьорът и актрисата живеят с истински номади, а Франсис е едновременно и продуцент. „Лицето ми е като пътна карта”- казва тя, по повод възраст, бръчки, гримове, пластични операции. И не се занимава с тези вездесъщи теми. Неизчерпаема и светла, на лицето на главната героиня  сякаш е изписана историята на човечеството. Фърн е жена на около 60 години, тя загубва съпруга си Бо, продава цялото си имущество и тръгва на път със стария кемпер „Авангард”. Пътува и пее, прекосява и кръстосва надлъж и на шир, среща най-различни хора. Уникална актриса- мълчалива и способна да покаже цялата история на неудовлетворителния си живот. Множество компоненти пресъздават художествения образ, характерен с благородни жестове и човешки постъпки. Житейските невероятности не сломяват духа на Фърн, останала без  мъжа си, приятелите и града. Постепенно става по-храбра и отговорна. Самата тя  не е бездомна, а като „човек без къща”, което „ не е точно същото”. Срещите с жени като Линда, Пати, Милуоки я обогатяват и насърчават да продължи  „живота на свобода, красота и близост до земята”. Изваян портрет на номадския дух и пътешественик. Повечето от персонажите номади по пътя й са непрофесионални актьори, избрали този начин на живот в реалността. И ни убеждават от нуждата човек да принадлежи, минавайки през тъгата, изцелението, болката, любовта. Появата на Дейв събужда във Фърн най-нежни и съкровени чувства, отива на гости в дома му- при сина, снахата и детето им; двамата свирят на пиано край морето. Но и това не може да я задържи. Отново тръгва на път, сякаш е някаква магия! Озовава се сред живописни места и прелестни пейзажи. През целия филм зрителят се наслаждава на величествена  и красиво уловена американска пустош. Наблюдава и вълнуващия ритуал- оцелелите номади се събират край огъня, за да си спомнят за тези, които са си отишли…

На финала Фърн отново поема към  неизвестния хоризонт.До нови срещи по пътя в „Земя на номади”. Критикът Джо Моргенстърн определя в „Уолстрийт Джърнъл”: „Това е филм пътепис като никой друг и скромен шедьовър като никой друг.”

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here