СФФ 25: Радостта от живота или „Още по едно”

0

Опиянението от „Още по едно” идва не само от множеството отличия- четири награди на Европейската филмова академия, номинация за „Златен глобус” и след вечерта на „Оскарите”- златната статуетка за чуждоезичен филм. Най-важното е, че носи знака на талантливата режисьорска ръка. Юбилейният 25-и СФФ предостави за зрителите ретроспектива на обаятелния, вглъбен и чувствителен разказвач Томас Винтерберг. Датският режисьор е познат  с редица филми: за мен истински шедьовър остава „Ловът”- изумителен и награждаван в цял свят, със „Златна палма” за главна мъжка роля на Мадс Микелсен; а от Берлинале- „Сребърна мечка” на Трине Дирхолм за участието ѝ в „Комуната”. Заслужават внимание „Далеч от безумната тълпа”, „Празнество” и „Курск”.

Мадс Микелсен в „Още по едно“ на Томас Винтерберг. (Снимка: София Филм Фест)

„Още по едно” е разказ за болка и жизнелюбие. Болка, по загубата на 19-годишната му дъщеря , която е трябвало да играе във филма. По-голямата част от продукцията е заснета в бившото училище на Ида, в класната й стая. Режисьорът първоначално мислел, че няма да е в състояние да завърши филма след смъртта на дъщеря си, но с психиатър и със семейството си стигнали до извода, че работата по филма ще му даде причина да иска да става от сън всяка сутрин:

„Нашата амбиция беше да направим филм за живеенето. За загубените вдъхновение,любопитство, желание да поемаш рискове и да изследваш непознатото.Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрестанно повторение и ежедневна рутина.“

   Идеята за филма  споходила Томас Винтерберг, когато със съсценариста      Тобиас Линдхолм установили колко много постижения в световната история са дело на хора, които пият алкохол.

„Много бързо осъзнахме, че социално приемливата консумация на алкохол, която повдига настроението, развеселява хората и ги кара да вземат важни решения, също така убива хора и унищожава семейства… Искахме да направим филм, които изследва целия спектър на алкохола, но по-важното бе, че искахме да направим жизнеутвърждаващ филм, за това да живееш вместо просто да съществуваш“, споделя режисьорът.

Драматургията е ясна и задълбочена с професионализма на кинотвореца и хуманиста. Четиримата приятели и учители в гимназия- Мартин ,Питър, Томи и Николай  много често са заедно. Рожденият ден на Николай ги събира отново, за да го отпразнуват. Те единодушно решават да изпитат теорията на норвежкия психиатър Фин Скардеруд, според която човек се ражда с излишни 0.05 промила алкохол в кръвта. Мартин (Мадс Микелсен- една от сияйните звезди; подарък от Дания на световното кино), който е депресиран заради проблеми в брака си, започва да пие по време на работа. Останалите трима  следват примера му като наблюдават първоначалния успех с неговите ученици. Началото на експеримента е успешно за всички, но групата постепенно възнамерява да увеличи дневната доза промили. Вдигат нивото, за да изследват от ден на ден целия спектър на алкохола, докато не открият с опита как ще им повлияе тежкото пиянство. Правят си коктейли, танцуват, пият, докато не изпаднат в унизителни ситуации. Напрежението на екрана силно нараства и четиримата стигат до алкохолизъм! Катаклизмът е неизбежен! Семействата им разбират за тяхното пиянство, както и колегите в училището. Съпругите с децата ги напускат…Ежедневната рутина те обезличава, но алкохолът- убива! Томас Винтерберг разказва и показва влиянието от „още по едно” с изкуството на майстор, който извайва кадри и ситуации с усещане за  болка и надежда, с елегантна самоирония.

След като осъзнават, че са стигнали до предела, четиримата приятели прекратяват експеримента. Томи живее сам с кучето си, не успява да спре, превръща се в алкохолик и посяга та живота си. Филмът завършва с абитуриентския бал на учениците и тяхното празненство. Тримата учители отново се черпят с алкохол, навярно с „мярка”! „Още по едно” е разкошен , гледа се с удоволствие и въздейства с поуките- кой както ги разбере и възприеме. Финалът е великолепен: всички молят Мартин да танцува, той се съгласява и с отскок  полита към небето… Това е стоп кадърът на Мадс Микелсен- нашият любимец се е занимавал със спортна гимнастика,  преди да учи драматично изкуство заминава за Гьотеборг- Швеция, в Балетната академия. И следват 10 години успешна кариера като танцьор. Неговият танц е възхитителен, артистичен с полет на духа и радостта от живота!

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here