Киномания 2021: Силата на мечтите на кардиолога със сърце

0

Още един подарък от пролетната Киномания – „Окончателен доклад” идва от Унгария. Режисьорът-ветеран Ищван Сабо е добре познат не само на киноманите, а и на българските зрители. Неговият „Мефисто” на времето се окичи със „Оскар” за чуждоезичен филм. Позволявам си да се позова на мнението на уважаемата професор д-р Вера Найденова: „ Мефистофел”…е образец на мащабно историческо мислене, на широк обхват на социални и политически събития. А заедно с това проникновено политическо изследване върху вечния проблем „власт” и „маси”, „власт” и „личност” и на основния  въпрос във всеки човешки път- приспособяването към средата, към условията, без които няма живот.” Всъщност тези идеи и мисли са залегнали в много от филмите на Сабо в различна интерпретация, според драматургията.

Сигурно съм пристрастна и емоционално съпричастна – завинаги запомних „Слънчева светлина”, филм – болка и просветление. Може би защото го гледах заедно с моя скъп баща-лекар, за последно, на голям екран. Знаменитият Ищван Сабо е сценарист и режисьор, неговият баща е бил лекар. Не случайно героят на „Окончателен доклад” е виден кардиолог – професор Иван Стефанус, син на доктора в селото някога. Понаедрял от годините, сега с променена осанка, Клаус Мария Брандауер достолепно показва своя мощен талант, който блика от всеки кадър.

Известният кардиолог проф. Стефанус е неприятно стресиран: закриват болницата и него го „пенсионират”… Да не пропусна – някога е мечтал да стане оперен певец. Слуша непрекъснато любими арии, пее вкъщи много от тях и е женен на за прочутата оперна певица Ева Хус.

Нали е свободен, решава да отиде при майка си Рожа за рождения ѝ ден. И научава хубава вест – тяхната улица ще носи името на баща му, Емил Стефанус. Може би от този жест и младежките спомени идва желанието да остане в селото и да бъде общопрактикуващ лекар. Настанява се в кабинета, негова асистентка е някогашната приятелка Мари. Кардиологът с голямо сърце веднага отива при кмета да издейства специална апаратура. Самонадеяният началник отказва, тъй като е насочил усилията си за  бъдещ спа център с хотел, „убеден”, че водата в близкото езеро е лековита. Проф. Стефанус сам купува електрокардиограф за пациентите. Те са много и всеки ден го очакват пред кабинета му. Постепенно лекарят ги опознава, най-вече свещеника, става  му добър приятел- заедно ходят на риба. Ала идилията внезапно е нарушена. Житейската търпимост се превръща в индивидуална (професора) и национална (жителите на селото) съдба – противоборство.  Взаимоотношенията стават сложни: тлеещи конфликти, обществено мнение, базирано на слухове и неверни новини, злостни клюки. Пеещата Ержи, която ръководи църковния хор на децата е оклеветена и тя се самоубива. Изводът е: „Всеки ужас става естествен, ако го търпиш.” Професорът е подложен на преследване от кмета, който го злепоставя. Започва да го обявява за враг- бил е на 18 г., когато с още двама го арестуват. Пуска слуха, че е бил в затвора. Професорът и приятелят му, свещеникът, разбират „ Малко стари сме за този свят”. Противоречията между поколенията явно са повече от драстични! Докторът твърдо решава да се върне в Будапеща при жена си. И по пътя, получава повикване от кмета, който е зле. Кардиологът с голяма сърце отива  и му дава първа помощ със смелите думи, че е” злобен, негодник и гадно копеле!” Той е лекар и е длъжен да се отзове! „Живял е някога като пашкул, а сега е пробил.” Професорът твърдо, смело и откровено казва истината в очите на кмета.

Вероятно читателят ще се запита защо толкова подробности от сюжета? За да се открои сияйният образ на проф. Иван Стефанус с цялата му хуманна същност, етика и морал! На финала – човекът, лекарят пее в хора  на сцената от любима опера, погледът му е светъл и щастлив, а от публиката го гледа неговият приятел свещеникът. Мечтата се сбъдва, тя е сила…

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here