Киномания 2021: „Скъпи другари“

0

… от мрачното минало с трагични събития. Новият филм на големия майстор Андрей Кончаловски може да се гледа на тазгодишната Киномания. Историята е по истински случай и е разтърсваща. Носителят на „Златен лъв” във Венеция през 2020-та, режисьор, съавтор на сценария и продуцент, разказва за мотивите при създаването на „Скъпи другари”: „Моята задача беше достатъчно скрупольозна- детайлно да възстановя епохата на СССР през 60-те години. На мен ми се струва, че съветските хора на следвоенното време, които се сражаваха до победата във Великата отечествена война, преминали през сталинския период, заслужават художествен филм, в който да се даде дължимото за тяхната чистота и определена трагичност при осъзнаването несъвпадението на комунистическите идеали с обкръжаващата ги реалност.”

Кинодраматургията е убедителна с всички компоненти, защото: „Аз се старая да снимам филми на вечни теми:смисълът на живота, има ли в душата Бог или не, какво го боли Дървото на живота (бел. на автора „Животът това е болка. Дървото всичко го боли. Но въпреки това животът е повече от желание”, твърди знаменитият режисьор). И в размишленията за човешката същност искам да се изкача  на определено равнище. А всички паралели с текущата реалност всеки зрител възприема и тълкува по своему.”

Тълкуването на действителността е страшно. Лентата е черно-бяла, формат 4:3, характерна за онова време. 1962 година в съветски Новочеркаск, Донска област, започва стачка в Локомотивния завод. Хората настояват за намаляване цените на продуктите и увеличение на заплатите. Щом към стачката се присъединяват работници от други предприятия, правителствената комисия решава в града да влезе армията и след броени часове по улиците се чуват изстрели от бойни патрони. Убедената комунистка Людмила Сьомина, партийна работничка, отговаряща за идеологическата дейност, искрено вярва в това, че изгражда и строи комунистическо общество; възмущава се  на предателството на работниците и застава зад решението за военна намеса. Изповядва идеите на Сталин и се скарва с дъщеря си в яростна защита. Съветският човек трябва да търпи временните затруднения! Местните лидери са принудени да се крият в мазето на Горкома на КПСС. По нареждане на Хрушчов пристига комисия от Козлов и Микоян. Стачниците нахлуват в сградата на партийния комитет. Заповядат на ген. Плиев да се стреля с патрони, въпреки нежеланието му. В резултат – разстрел на мирната демонстрация, при която загиват 24 човека, още 70 са ранени и мнозина безследно изчезнали. Неочаквано става ясно, че в боя на площада без вест пропада дъщерята на Людмила, Светка. Започва ходенето по мъките, идеалистичната картина на партийната другарка се променя за часове. Людмила става свидетел на чистки, арести, разпити, погребани безименни хора в общи гробове. Въобще не мисли да дава писмено своето изложение на най-важното заседание на  Горкома. Обикаля места и болници с офицера от КГБ Логинов, стига до зловещите тайни на гробища и научава, че Светка е убита. „Това е престъпление” – заявява главната героиня във великолепното изпълнение на Юлия Висоцкая. Във всеки един кадър – от облеклото, до органичното присъствие на трагичния образ, талантливата актриса постига силно въздействие с умелия си професионализъм. „Ако не вярвам в комунизма, в кого да вярвам и кого да забравя” – пита се след събитията променената лидерка. Нареждането е- никаква информация да не излезе от града. Всички граждани се разписват, че случилото се е държавна тайна! Все пак във финала Кончаловски ни предоставя и доза оптимизъм с много въпроси. Людмила намира дъщеря си, която се е скрила на покрива на тяхната сграда. Прегръщат се, а нейните думи дълго звучат в съзнанието на зрителите:

„И ще бъдем по-добри…”

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here