СФФ 25: За Анна Меликян и „Трима“

0

На 17-тата Киномания с нетърпение чаках всяка една прожекция и радостно бях изненадана от пълните салони с интелигентна и чувствителна публика. Най-вече от спонтанната реакция на „Pro любов. Само за възрастни“. От 19 януари тръгна на големия екран тази комедийна антология с главен герой Любовта. А продуцентът с умелото си дарование обединява пластичния замисъл и осмисленото екранно време. Тя е и режисьорът, когото не можем да забравим – Анна Меликян – коя е всъщност и с какво ни завладя и покори някога… С удоволствие си спомням за интервюто, което имах големия късмет на съдбата да взема преди време, излъчено по БНР. Едва ли младата режисьорка е предполагала, че ще бъде отличена…

На показания в Международната конкурсна програма „Русалка“ на 12. София филм фест бе присъдена Голямата награда за най-добър филм. Призът се дава на Анна Меликян за постижения в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата.

Завръщането на „Русалка“ на СФФ 25

Явлението Анна Меликян се появи след години отново на София Филм Фест, на 25-ото юбилейно издание, неслучайно в рубриката „Киното днес – Големите майстори“. Както и в предишните й филми, сюжетът е съсредоточен върху най-интересното, което може да бъде в киното- човешките прояви. В „Трима“ увлекателни са детайлите – все по-важни, точни, тънко, умно и артистично поднесени. Водещият на грапавото, „покрито с дупки“ телешоу „Нощен полет“, московчанинът Александър Сашин, получил в Петербург нещо от рода на „Златен орел“ , среща нова любов и след това дълго се мотае между двата града. „Любовта не предупреждава, просто идва и това е“ – заявява мъдър глас. Пред нас е „маратонът“ на епохата- на тържествуващия лустросан главен герой, който подменя собствения си живот. Това е първият акцент, който се набива на очи-квартирата трябва да е последен писък, телекумирът Ургант – на екрана в телевизора… От безсмислицата на всеобщото фокусничество, време е да се потопи, което фокусникът Сашин прави и в първия кадър, при което въжделеният приз го тегли към дъното, по-силно от къс желязо. И се появява ангелът-спасител, който пронизва неговото сърце. Луксозният Сашин с охолния си живот е стъписан. Защото ангелът по себе си е идеален – контраст на пошлата суета; хубава, пише проникновени стихове и живее в някакъв друг мир. Такава е Вероника(великолепната Юлия Пересильд,) и започва мъчителната война със самия себе си. Съпругата Злата(кротката чаровница Виктория Исакова), както я нарича Зюлечка; психолог, привикнала да управлява чувствата на другите, но не може да се справи с атаката в собственото си семейство. И накрая Сашин (изумителният Константин Хабенски) – в кризата на средната възраст, омръзнало му е всичко привично- в това число привичната жена и сякаш възсияещата Вероника е изпратена от светия Петербург. Талантливо оригинална, самата Анна Меликян казва, че първоначалният тласък за идеята е станала „Троица“ на великия Андрей Рубльов. При това посещението на Злата на светите места й позволява на нея, бездетната, да зачене дете- духовността е страшна сила. Злата прави и невъзможното, за да си съхрани съпруга- предлага на младата Вероника чисто нов, просторен апартамент. Естествено, момичето не предава любовта си, но не иска да разруши семейството, както се е случило с нейното… Щедрост и порив на фантазията показва режисьорката с дълбочина, характерна за нейното кино: „Животът винаги е път“. Причудливите метафори сякаш са скрити и на зрителя се пада задачата да ги разгадае. И за да му е удобно и приятно в съприкосновението с кинодраматургията, форматът на екрана е стеснен до стария кадър 4:3 – поклон към съветското кино. Главно тук е помогнала и тайната на „Троица“ – операторът Николай Желудкович взема в кадър само това трио; всички останали съществуват като гласове и размити сенки. Най-спартанската и психологически ефективна работа за изминалите постсъветски години. Предаването „Нощен полет“ на водещия е спряно, погребано, както го отпразнува самият той. На финала получава SMS-и и от двете жени, викат го при себе си. Неспособен да се справи с живота и любовта, Сашин се потапя в реката… Наблизо млада се жена се къпе и крещи, че животът е хубав – на фона на песента „Люлките крилати летят“!

Мариана Енева

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here