Изборите в Съединените щати – химери и реалност, 4 част

0

В американския език има словосъчетание „bandwagon“, което е съставено от  „band“ (музикална група) и „wagon“ (вагон) и означава вагон с музика, а на жаргон в Съединените щати има смисъл на „партия, която печели изборите“.

В Америка трябва да има само граждани, разделени не на първа и втора категория, а само граждани на изток, на запад, на север и на юг.

Джон Фицджералд Кенеди (1917–1963 г.) – президент на САЩ (1961–1963 г.) от Демократическата партия

Най-често се употребява в изразите „да скочиш във вагона с музиката“. И означава да се присъединиш към тълпата, която се е устремила към сигурния успех, към доминиращия кандидат, или към печеливша кауза. Стратезите и менажерите на предизборни кампании често прибягват до трика да създават преднамерено чувство на успех за техния „състезателен кон“ (коне), така че тълпите да се юрнат към „вагона с музика“ на техния кандидат, вместо да поддържат сугестирания лузър (губещ), тоест съперника-кандидат.

Има още едно словосъчетание в американския политически лексикон: „barnstorming“. Произлиза от съчетаването на „barn“ (хамбар) и от глаголното съществително „storming“ от „storm“ (щурмувам, превземам с щурм, беснея, горещя се). „Barnstorming“ означава „давам представления в малки провинциални градове“, като в политическия жаргон има смисъл на провеждане на шумна и бърза пропагандна – най-често предизборна, – кампания, обикновено с много пътувания и изяви по места.

И ако за мнозинството американци процедурата за осъществяването на тяхното електорално право съдържа и своите емоционални – а оттам и шоуелементи, – то съвсем не така възприемат продукта на изборния ден хората вътре в beltway – „околовръстното“ (шосе). В столицата на Съединените американски щати, разположена в окръг Колумбия, като местоположение на федералната власт, заобиколено с междущатското шосе № 95, терминът „околовръстното“, обикновено използван във варианта „вътре в околовръстното“ се отнася до всички държавни служители в територията около ниския хълм Капитолия във Вашингтон, където е издигната сградата на американския Конгрес и където са разположени служебните сгради на Сената на САЩ и на Камарата на представителите. Географски, а понякога и политически, то хълмът на Капитолия е на срещуположния край на Пенсилвания авеню от Белия дом.

Изразът „вътре в околовръстното“ в своя преносен смисъл се отнася до всички служители, чийто животи преминават в тази част и следователно тяхното внимание е насочено към Капитолия и те до голяма степен са извън контакт с останалата част на света. В по-разширен смисъл „вътре в околовръстното“ означава стотиците хиляди души, които работят за американското правителство и образуват бюрокрацията в държавния апарат. Терминът „вътре в околовръстното“ се използва с пренебрежителен нюанс най-често от хората, които са извън „околовръстното“.

Има защо американците „вътре в околовръстното“ да очакват всеки път с напрежение резултата от президентските избори. Понеже съществува още един твърде разпространен термин в американския политически лексикон: „beltway bandits“ (бандити вътре в околовръстното). С това обобщено понятие биват наричани компаниите с изгодни, високо доходоносни (обикновено във военната сфера) договори с федералното правителство.

При промяна на партийната принадлежност на стопанина на Овалния кабинет в Белия дом неминуемо настъпват и различни пермутации в цялата сложна лобистка конструкция, която обхваща всички нива на държавния апарат в Съединените щати, както в централната (федерална) власт, така и по места в отделните щати. Терминът лобист произлиза от факта, че представители на различни специфични интереси предпочитали да се събират във фоайето (lobby – англ.) на хотел „Уилард“, посещаван често от американските конгресмени в началото на ХІХ век, за да водят с „бащите на нацията“ продължителни разговори, опитвайки се да ги убедят да гласуват по удобен за тях начин. Като нерядко „аргументите“ имали ясно изразена материална стойност. Има защо заемалият длъжността финансов секретар (министър) и говорител на щатското законодателно събрание в щата Калифорния Джеси Унру да нарича парите „майчиното мляко на политиката“.

В публичното пространство на Съединените щати думата „корупция“ притежава богато, но ясно дефинирано съдържание, произлязло от над двеста и четиридесетгодишната история на държавния апарат. А именно: промяната към негативни отклонения от моралните принципи и загуба на чувство за социален интегритет и емпатия към останалите американци от по-долните стъпала на социалната пирамида. В политическата сфера терминът обикновено е използван от населението, за да характеризира политиците на изборни постове, които получават власт като добропорядъчни, честни граждани, но после се отдават на изкушенията, губят своята морална чистота и стават корумпирани, порочни и дори озлобени. Заключението сред масовата публика е, че корумпираните политици мамят и получават пари или други облаги, които не им се полагат по закон, а затова гласуват с оглед на интересите на техните „донори“ на материални облагодетелствания, а не предвид на избирателите и изобщо за националния просперитет.

Ето защо в политическия жаргон на Съединените щати е твърде разпространено понятието „coat-tail effect“. Произлиза от думите „coat“ (край на дреха, пеш) и „tail“ (опашка) и означава резултата, когато изключително популярен политик – кандидат за публичен пост, обикновено президент или губернатор на щат, печели с голямо мнозинство изборите и „доставя“ голяма група кандидати за по-ниските административни длъжности. „Яхването“ на добре заплатена работа, криеща и възможности за „допълнителни приходи“ чрез механизмите за лобиране, се счита сред професионалистите-бюрократи за чудесен шанс. Е, малко смущаващ поради възможните реакции на общественото мнение, но нали още древните римляни са открили, че е „По-добре да си в устата на хората, отколкото те в твоята“.

Именно поради широкото разпространение в управленската сфера на това явление, точно от Съединените американски щати придоби световно разпространение и понятието „конфликт на интереси“. Това представлява ситуация, когато лице на изборна длъжност или пък служител от държавната администрация взима решения в сферата, където неговите лични интереси могат да са срещуположни спрямо интересите на обществото.

Още през 1992 г. вестник „Ню Йорк Поуст“ застъпи тезата, че Уилям (Бил) Клинтън, в позицията на кандидат в първичните избори на Демократическата партия за определяне на нейния избраник за президентската надпревара, е в ситуация на конфликт на интереси чрез своята роля като регулатор на една инвестиционна банка, докато е бил губернатор на щата Арканзас.

Изобщо и в президентскате предизборна конфронтация през 2016 г. за върховния държавен пост, обвиненията от страна на щаба на Доналд Тръмп към двойката Клинтън, както и персонално към Хилъри Клинтън в конфликт на интереси, докато е заемала длъжността държавен секретар на Съединените щати през първия мандат на Барак Обама, не бяха едно или две. Макар и опитна манипулаторка на общественото мнение, кандидатката на Демократическата партия за президент претърпя осезаеми загуби по отношение на своя публичен облик, което се оказа препъникамъка към дългогодишните й амбиции да стане първата жена, заемала най-високия държавен пост под петдесетзвездния флаг.

За Хилъри Клинтън датата 19 декември 2016 г. – деня, в който Избирателната колегия избра Доналд Тръмп за 45-ия американски президент, – се оказа съдбовна и сложи край на шансовете й да заеме някога стола зад бюрото в Овалния кабинет на Белия дом. Макар, че след приключването на мандата на новия американски президент Хилъри Клинтън би била на 72 години – възраст, на която досега само Роналд Рейгън е печелил избори за президент – тези през 1984 г. за неговия втори мандат, когато той беше навършил дори 73 години. Самият Доналд Тръмп през януари 2021 г. би бил на 74 години. При положение, че той пожела да продължи президентството си с втори мандат, то по отношение на възрастовия показател Хилъри Клинтън нямаше да е в по-неизгодна позиция от Доналд Тръмп. Но в началото на март 2019 г. от нейна страна беше официално съобщено, че тя няма да участва в напреварата за спечелване на номинацията на Демократическата партия за президентските избори  през 2020 г. Затова пък загубилият от нея при вътрешнопартийната напревара при номинацията за предишните избори, роденият на осми септември 1941 г. Бернард (Бърни) Сандърс, обяви своята кандидатура. Но през август т. г. за официален претендент на демократите през 2020 г. за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом беше определен на дистанционния конгрес на Демократическата партия Джо Байдън.  Макар, че в надпреварата за спечелването на номинацията участва и милиардерът и бивш кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. Но през цялото време в хипотетичните прогнози за президентските избори през 2020 г. не беше отчетено явлението „черен лебед“ – неочаквано събитие, което радикално променя цялата ситуация. Например ако бъде реализиран един импийчмънт.

… Вечерта на 14 април 1865 г., само пет дена след завършването на Гражданската война между отцепилите са от федерацията единадесет южни щати: Южна Каролина, Мисисипи, Луизиана, Джорджия, Тексас, Алабама, Тенеси, Флорида, Арканзас, Северна Каролина и Вирджиния, обявили на 4 февруари 1861 г. образуването на Южната конфедерация, и, от друга страна т. нар. „Север“, включващ всички останали щати, върху които се разпростирала властта на федералното правителство, тогавашният президент на Съединените щати Ейбрахъм Линкълн е застрелян от актьора Джон Уилки Бутс, докато гледа пиеса в театър „Форд“. Умира на следващата сутрин. Съгласно конституцията на страната клетва като нов стопанин на Овалния кабинет в Белия дом полага тогавашният вицепрезидент Ендрю Джонсън.

Именно той е първият в историята американски президент, спрямо когото е прилагана процедурата „импийчмънт“.

Този конституционно установен процес реализира правото на Камарата на представителите в Конгреса на Съединените щати да обвини държавен служител (президент, вицепрезидент, съдия), в извършване на престъпление или наказуема простъпка. Първия етап на импийчмънта представлява гласуване от конгресмените по отделните точки на обвинението, като за да бъде одобрено то от Камарата на представителите, е необходимо мнозинство от две трети от нейните 435 члена. После, ако поне по една от точките на обвинението е налице необходимият кворум, то Сенатът разглежда случая, като накрая гласува дали да одобри импийчмънта.

Ендрю Джонсън оцелява през 1867 г. на поста си, като само един глас в Сената не достига за неговото отстраняване.

Вторият президент на Съединените щати, попаднал под заплахата от импийчмънт, е републиканецът Ричард Никсън през 1974 г. Но той предвидливо сам подава оставка, за да избегне почти сигурното очакващо го съдебно дело, след като Юридическият комитет на Камарата на представителите го обвинява в нарушения на закона, които дават основание за импийчмънт, включително възпрепятстване на правосъдието, свързано със скандала „Уотъргейт“. В едноименния вашингтонски комплекс от апартаменти и офиси през предизборната президентска кампания през 1972 г. Демократическата партия наема офиси[1]. В тях е извършено нахлуване с взлом, планирано от сътрудници и съветници на Ричард Никсън. Всъщност те прибягват до услугите на бившия агент на ЦРУ Бърнърд Баркър и няколко антикастровски кубински емигранти, между които и Гордън Лиди, за да монтират подслушвателно устройство на телефона на председателя на Демократическата партия Лари О’Брайън и да се докопат до секретни документи относно стратегията на плановете за предизборната капания на демократическия съперник на Ричард Никсън. Но взломаджиите са заловени благодарение на един охранител, подал сигнал до полицията. Последващите усилия да бъде прикрито това престъпление от страна на президента, главния прокурор (министър на правосъдието) Джон Митчел, началника на президентския кабинет Х. Р. Халдеман, сътрудника Джон Ерлихман и други лица от обкръжението на Ричард Никсън довежда до изслушвания в Конгреса относно нахлуването в щаб-квартирата на Демократическата партия и участието на Белия дом в него. Именно затова Ричард Никсън подава унизителна оставка на 9 август 1974 г. Много от замесените в аферата „Уотъргейт“ президентски сътрудници получават ефективни присъди и биват изпратени зад решетките.


[1] В исторически план терминът „Уотъргейт“ е имал чисто функционален произход. Името произлиза от речен шлюз от ХІХ в., който регулира близката река Потомак и канала Чезапийк и Охайо. Във Вашингтон в началото на ХІХ в. думите „вода“ (water – уотър) и „порта“ (gate – гейт) са събрани заедно с единствената цел да обозначат съществуващата тогава технология за контролирането на водата. По-късно през 60-те години на ХХ в. „Уотъргейт“ успешно се появява в умовете на италианските строителни инвеститори, които решават, че името е подходящо за хотелския комплекс, който възнамеряват да построят във Вашингтон – отчасти, защото звучи привлекателно мелодично, отчасти, защото съвпада с местоположението на строежа.

Славчо Кънчев,
председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here