Паметни дни – чествания на големите казахски философи Абай Кунанбаев и Ал-Фараби

0

Интервю с Н. Пр. Темиртай Избастин, посланик на Казахстан в България по случай мероприятията за отбелязване на годишнините от рождението на казахските философи

Прeзидeнтът в своята статия е отбелязал: „Въпрeки прoмeнящия ce cвят, нaшият нaрoд нe e рaзoчaрoвaн oт Aбaй, c тeчeниe нa врeмeтo тoй oткривa нoви acпeкти и тaйни нa нeгoвoтo вeличиe”. Бихте ли споделили на какво се дължи това народно преклонение и до днес?

Тази година се навършват 175 години от рождението на Абай Кунанбаев. За честване на годишнината на великия син на нашия народ, бе създадена специална комисия. Запланувани са за провеждане мащабни мероприятия както на национално, така и на международно равнище. Но всичко това трябва да бъде не отбелязване, а по-скоро духовно просветление.

Абай Кунанбайулъ остави незаличима следа в историята на нашата страна като учен, мислител, поет, просветител, основател на нова национална литература, преводач и композитор. В неговите стихове и прозата се отразяват националното самосъзнание, битът, мирогледът, характерът, душата, вярата, езикът, традициите и духът на казахския народ, които по-късно бяха оценени като уникално явление, наречено „Светът на Абай”.

Във връзка с това смятам, че наследството на Абай е актуално и днес. Идеите на Абай винаги могат да бъдат духовна храна за всички нас.

Впечатлена съм от израза в статията, звучащ като сентенция – „Дa oпoзнaeш Aбaй oзнaчaвa дa oпoзнaeш ceбe cи. Caмoуcъвършeнcтвaнeтo и пocтoяннoтo caмoуcъвършeнcтвaнe нa чoвeкa, дaвaйки приoритeт нa нaукaтa и oбрaзoвaниeтo, ca изрaз нa cъвършeнcтвo.” Бихте ли обяснили, като казах как разбирате тези думи и те ли са в основата на националния ви манталитет?

Всеки народ има своите духовни и нравствени опори.

Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев каза: „Въпреки промяната на времето и променящия се свят нашият народ не е разочарован от Абай, с течение на времето той открива нови аспекти и тайни на неговото величие. Абай винаги ще живее с родния си народ, в продължение на векове призовавайки казахстанците да се стремят към нови върхове, което ясно показва, че наследството на поета се оценява като вечно завещание”.

Като четем произведенията на Абай, ние виждаме, че той винаги искрено искал страната му да процъфтява и по всякакъв начин възвеличава тази идея. А науката и образованието са основата на прогреса. Абай с цялата си душа искаше казахите непрекъснато да се обучават, да се развиват.

Той каза: „Не се хвалете, докато не овладеете науката”, никой няма да бъде на върха, докато не усвои знанията. Той подчертава, че е необходимо да се овладее науката, за да процъфтява страната. Трябва да разберем поучителното напътствие на Великия Абай: „Не мисли за изгода, мисли за съвестта си, стреми се да знаеш повече”.

Тези констатации са актуални и днес. Станаха по-важни от всякога. Това е така, защото през ХХІ век виждаме, че целта на науката е да се стреми към височина, да се движи напред. И нашата задача е не само да не изоставаме, но и да поемем водеща роля. За да направим това, преди всичко трябва да модернизираме образователната ни система.

Информацията за живота на ал-Фараби, другият колос на източната философия, е оскъдна, но казахите го приемат за свой, защо?

Изтъкнатият мислител на Изтока арабски учен ал-Фараби е просветител. Неговите изследвания повлияха върху формирането на средновековната арабска философия. Последовател на Аристотел, ал-Фараби направи голям принос в развитието на науките. Наследството на мислителя е в неговите трудове.

Ал-Фараби е роден на територията на съвременен Казахстан, в град Весидж, местност Фараб, през 870 (872) година. Родният град на учения се е разполагал там, където се е съединяват реките Аръс и Сърдаря. Днес руините на древния град се намират в Отрарския район на Казахстан.

Бащата на бъдещия философ бе военачалник и представител на уважаван тюркски род. Пълното име на учения звучи така: Абу-Наср Мухамад Ибн-Мухамад Ибн-Тархан ибн-Узлаг ал-Фараби ат-Турки. Спори се относно националността на мислителя. Разпространена е версията, че философът има персийски корени.

Казахстан не забравя, с енциклопедичните си познания и таланти той е от най-големите представители на средновековната източна философия, това е ал-Фараби. Защо казахите не го забравят повече от век и е толкова тачен…?

Ал-Фараби е имал възможност много рано да се запознае в оригинал с трудовете на Аристотел, Платон и други древногръцки философи, ставайки един от основателите на източния перипатетизъм, във връзка с което го наричат „Източният Аристотел”. Той остави след себе си богато културно наследство.

Многостранните изследвания на ал-Фараби в научната област са основа за създаването на „Трактат за класификацията на науките”. Това е много любопитно… Какво значение има трактатът за развитието на науката и мирогледа на учените, бихте ли разказали?

Ал-Фараби остави голямо научно наследство – близо 200 трактата, които обхващат различни области на знанието. Фараби коментира „Категория”, „Герменевтика”, „Топика”, „Категории”, „Аналитика” (1-ва и 2-ра), „Софистика”, „Реторика”, „Логика” и „Поетика” на Аристотел, а също така “Въвеждане във философията” на Порфирий и други древнегръцки мислители. От оригиналните работи на Фараби най-известни са трактатът „Перли на мъдростта”, „Трактат за възгледите на жителите на добродетелния град”, „Философски трактатш” и „Голямата книга за музиката”, които му носят известност в средновековната Европа.

Творбите му, оказващи голямо влияние върху европейското възраждане, се превръщат в свързващ мост за сближаването на културите и философиите на Запада и Изтока. Това определя световната му известност и законната гордост на казахите, че и вие сте дали нещо на света, така ли е?

Преводите на ал-Фараби на латински и иврит в средновековната Европа се извършват много отдавна (XII–XIII вв.), а през 1930–1932 година в Париж бе публикуван преводът на френски език на първата част на „Голямата книга за музиката”. Превод – френски учен Ерланже.

Името на ал-Фараби влезе в историята на науката и културата. Неговите трудове, оказвайки голямо влияние върху европейския Ренесанс, станаха свързващ мост за сближаване на културите и философиите на Запада и Изтока.

Кои преведени трудове на български на двамата автори Абай Кунанбаев и Абу-Насир ал-Фараби  бихте препоръчали на заитересуваните у нас читатели?

В историята на казахската литература Абай заема почетно място, обогатявайки казахското стихосложение с нови размери и рими. Той въведе нови стихотворни форми: осемстишие, шестстишие и други.

Абай създаде близо 170 стихотворения и 56 преводи, „Думи за назидание” („Қара сөздер”).

Абай бе талантлив и оригинален композитор. Той написа близо двадесет мелодии, които са популярни и в наши дни. В посолството на Казахстан имаме книга на Абай, преведена на български език, където са събрани неговите известни произведения.

Приключихме превода на български език на книгата „Ал-Фараби – Великият мислител на Изтока” на казахстанския учен – професор Жакипбек Алтаев.

Не е ясно в условията на пандемия дали замислените чествания на двамата гениални творци ще бъдат възможни, имате ли конкретна информация?

По случай тези две годишнини на 3 август т.г. посолството на Казахстан в София откри фотоизложба в галерия „Мисията” към министерството на външните работи на Република България. На церемонията по откриването присъстваха директорът на Държавния културен институт г-жа Снежана Йовева, заместник-министърът на външните работи г-н Милен Люцканов, генерален директор на генерална дирекция „Двустранни отношения” на Министерство на външните работи г-н Христо Полендаков, казахска диаспора, учени, дипломати.

В момента се работи по издаване на пощенски марки, посветени на Абай и ал-Фараби. И след като станат готови, ще ви поканим на валидирането им. В понеделник, на 10 август, точно на рождения ден на Абай, с подкрепата на „Диневи груп“ в курорта „Свети Влас“ ще бъде открит барелеф на нашия велик сънародник. Също така, след приключване на карантинните мерки се надяваме да проведем презентация на новата книга за ал-Фараби, с автор Жакипбек Алтаев, преведена на български език.

Вероятно е още рано да задавам този въпрос, но има ли идея български журналисти да посетят местата, да направите един културен туристически тур по стъпките на тези велики мислители и творци, след което ваши журналисти да дойдат у нас и да видят, че макар и малък народ българите – и „ний сме дали нещо на света”?

Готови сме да Ви посрещнем в Казахстан.

Благодаря Ви, В.Пр.

Разговора води Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here