Защо държавата ни не се грижи за гражданите си? От къде идва агресията? И как кризата преосмисля ценностите

0

През последните 30 години се стигна до там, че е трудно човек да живее достойно в собствената си държава. Българите не биха бягали толкова масово в чужбина, ако имаха възможност да живеят и да се развиват нормално у нас

Господин Витанов, какво става с пакета „Мобилност“ и какви са бъдещите решения за страната ни? Твърдите, че е трудно да убедите колегите си да бъдат на наша страна, тъй като те решават според инструкциите на собствените си правителства? Това ли е проблема?

България изпусна момента, в който можеше да наклони везните и да спечели съмишленици сред страните-членки, не проявихме и достатъчно гъвкавост в началото на преговорите, а това можеше да ни помогне да постигнем поне някакъв консенсус. Пакетът „Мобилност“ за съжаление беше приет от Европейския парламент. Спорните текстове за връщането на камионите и шофьорите обаче са дискриминационни и непропорционални и ще направят източноевропейските държави неконкурентноспособни на единния пазар. Затова България ще се обърне към Европейския съд, където юридическите аргументи трябва да надделеят над политическите. През септември очакваме да излезе и оценката за цялостно въздействие, която може да доведе до преразглеждане на пакета.

Днес хората са изправени пред новото предизвикателство на века- пандемията. Това промени обичайния ритъм на живот. Стоим си вкъщи, пазим лична хигиена, учим, работим от домовете си. Споделете пред нашите читатели за работата Ви през този период?

Работата от разстояние със сигурност не може да се сравни с участието в пленарните сесии на живо. Периодът беше труден за всички работещи, и особено за децата, на които се наложи да учат дистанционно. Все още не е измислена технология, която да замени живия контакт между хората. В крайна сметка успяхме да се адаптираме към новото ежедневие, но не бих казал, че беше лесно.

Подготвен ли е ЕС за адекватни и качествени действия спрямо нахлуването на новия вирус в живота ни? Предвиждат ли се мерки за уеднаквяване на здравните системи?

Кризата с Covid-19 парализира целия свят и, както се вижда от данните, все още не е приключила. Вярвам обаче, че тя накара Европейския съюз да се върне към основните си ценности – солидарността и наднационалното начало. Именно затова най-големи средства ще се отпуснат на най-нуждаещите се и за първи път ще бъде емитиран общ дълг с безпрецедентен размер. Предстои заздравяване на институционалните механизми, създаване на нови политики, сближаване на здравните системи. Как точно ще се случи това, предстои да разберем.

Повечето европейски страни отделиха значителни средства от собствения си БВП за хората и за стабилизиране на икономиките си, но у нас това не се случи. Напротив. Правителството предложи на българите заеми…

Убеден съм, че икономическите мерки, които предприе българското правителство, са меко казано неадекватни. Средствата, с които трябваше да бъдат подкрепени нуждаещите се хора и малките бизнеси, всъщност се разпределиха между свързани с властта големи компании. Резултатите тепърва ще излизат наяве. Не е случайно, че днес хората са на улицата и протестират срещу системата. Гражданите не усещат как държавата се грижи за тях, просто защото тя не го прави.

Стана ясно, че по време на извънредното положение у нас, жертвите на домашно насилие се увеличиха. По този повод вие силно реагирахте и заявихте готовност да помогнете на слабите и беззащитните. Заявихте,че е силен този, който подава ръка на слабия. Питаме се, дали ще има край агресията във всичките й разновидности? Ще поставите ли проблема пред българските и европейските институции?

Агресията трайно се е настанила в обществото ни. Тя е на улицата, където полицаи бият протестиращи, в показните акции на главния прокурор, където въоръжени мъже пресъздават екшън сцени в държавни институции. Агресията е там, където да спиш с пистолет до главата си се счита за нормално. Домашното насилие е само едно от лицата на тази стряскаща картина. Неговите жертви обаче са сред най-уязвимите и често не могат да разчитат на никаква подкрепа. В едно работещо гражданско общество всички би трябвало да бъдат ангажирани с проблема. Лично аз отскоро се срещам с представители на организации, които работят по темата и трябва да ви кажа, че нещата са страшни. Надявам се, че като евродепутат, а и като човек, ще мога да съдействам за адресирането на този проблем.

Господин Витанов, в интервю казвате, че в САЩ обществото е крайно разединено, а нацията се задушава от расизма и неравенството. И ако мога буквално да ви цитирам:
„Корона-вирусът показа огромната пропаст между чернокожите и белите по отношение на благосъстоянието, доходите, продължителността на живота. Тази пропаст не се е променила през последните 60 години, като днес 40-те процента, които са на социалното и икономическо дъно, притежават едва 0,3% от общото богатство. Неравенствата по отношение на образованието, здравната грижа и икономическите възможности все повече се задълбочават.
В момента 40 милиона души са без работа, а предвид факта, че 90% от тях живеят на кредит, това може да доведе до нови 30 милиона бездомни хора. Не живеем във времето на Маккарти, за да обвиняваме за всичко комунистите. Не можем да оправдаваме вътрешните проблеми с чуждата намеса на Китай, Русия или Зимбабве.“

Какво бихте допълнили?

Бих добавил, че у нас ситуацията е подобна. Живеем не просто в неравенство, а в крайна несправедливост. През последните 30 години се стигна дотам, че е трудно човек да живее достойно в собствената си държава. И това е видно с просто око – вижте заплатите на лекари, учители, преподаватели. „Искаме да останем в България, емигрирайте вие“, това пишеше на един от лозунгите на протестите от последните дни. Българите не биха бягали толкова масово в чужбина, ако имаха възможност да живеят и да се развиват нормално у нас.

Позволете да Ви върна към последните евроизбори. В интервю пред мен споделихте, че ние трябва да можем и да знаем как да променим собствената си държава. Правите ли възможното за защита на нашите интереси? Защо страната ни продължава да е начело в класацията по бедност и смъртност в Европа?

Страната ни продължава да е начело в тази класация, защото, както вече казах, държавата е абдикирала от основната си функция – да се грижи за своите граждани. Като ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент гарантирам, че с колегите работим изцяло в защита на българските интереси. Друг е въпросът какво се случва в Съвета на ЕС, където тези интереси би трябвало да бъдат защитавани от управляващите в момента. Доколко това се случва, можете да прецените сами.

Господин Витанов, като народен представител в българския парламент, имахте предложения към Закона за народните читалища. Продължавате ли да милеете и защитавате развитието на нашата култура в ЕС?

Разбира се, културата е нещото, без което не може да съществува нито едно цивилизовано общество. Затова подкрепям различни инициативи, организирам творчески конкурси на европейска тематика и определено съм съпричастен към темата, особено сега, когато кризата постави в толкова тежко положение хората на изкуството и културата.

На какво ни учи пандемията?

На това, че сме свързани помежду си и че можем да оцелеем, само ако си помагаме и се подкрепяме един друг.

Да завършим оптимистично за Вашите почитатели и читателите на сп. „Черно и Бяло“

Освен с негативни последствия, всяка криза идва с преосмисляне на ценностите, а и с нови възможности. Въпрос на време е да ги открием.

Биографична справка:
Петър Витанов е член на ЕП от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Участва в Комитета за парламентарно партньорство ЕС – Армения, Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС – Азербайджан и Парламентарния комитет за асоцииране ЕС – Грузия, в Делегация за връзки с Босна, Херцеговина и с Косово и Делегация в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия.
Роден е в Сливен. Завършил е Първа англйската гимназия в София. Магистър е по Международни отношения в СУ и по Международни финанси в НБУ. Работил е в отдел „Връзки с международни организации“ в НС. Владее руски и английски. Бил е депутат от ПГ на „БСП за България“ от 25 МИР в София. Семеен е, има две деца.

Интервюто взе: Миглена Китанова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here