Нишката на съдбата. Послепис…

0
128

Месец по-късно…

„Феникс Върбанов рисува и не го интересува нищо в повече.“ – каза Венета Хаджийска (един от авторите на документалния филм за семейство Върбанови, представен на откриването), а после ме посъветва да изчакам търпеливо.

Всъщност, ние се срещнахме в деня на откриването на изложбата. Разговорът ни беше спонтанен, а част от отговорите му поместих в материала, представяйки го на читателите ни. Знаех, че този текст ще има продължение, затова финалът му остана отворен за допълнителният диалог между нас…

Времето течеше…

Дни след откриването на изложбата, Феникс Върбанов се завърна към ежедневието си в Париж, а тук, в София се заговори активно за новото му представяне.

Последва кореспонденция…

Написах само въпроси.

Отговорите пристигнаха благодарение на Венета. Така се оформи своеобразното интервю, което като послепис представям на вашето внимание.

Интервюто

Г-н Върбанов, много от заглавията на изложбите Ви носят поетични наименования. Твърди се, че китайската поезия е практически непреводима на западните езици. Вашият почерк е авангарден… Картините Ви говорят за завършен стил, а посланията водят към задълбочени философски размисли.

Как да тълкуваме черно-белите платна и червена ли е нишката на съдбата? Дали езикът на Вашите картини е универсален?

Черно-белите платна са символ на контраста, но и дават много възможности за нюанси. Нишката на съдбата е червена, защото човешката съдба е драма. Червено, черно и бяло се комбинират прекрасно в китайската традиция. А езикът на картините ми е универсален, защото са отправени към всеки с мисъл за абстрактно изкуство, т.е. са за всеки човек с въображение.

Живеете и работите в Париж. Наричате Франция „международна сцена, върху която се наблюдават сблъсъци на различни тенденции и артистични движения”

Да, така е! Франция е артистична сцена, на която се съпоставят всички движения в съвременното изкуство. Париж е универсален град, в който много художници минават, живеят, творят и си сверяват часовниците.

В личният ни разговор на откриването на изложбата заявихте, че най-дълбоките си корени откривате в България, където сте живял като дете. Няма как да не сте космополит предвид всичко, което се е случило в живота Ви… И все пак, чрез сблъсък ли достигате до вдъхновението или Ви е необходима специална атмосфера, носеща Ви състояние на съзерцателност?

По-скоро чрез сблъсък, за да може да се създаде съзерцателна атмосфера. Трябват ми емоционални сътресения. Творбите ми са рожби на този емоционален взрив.

Известно е, че ползвате специална техника на туш, пластичните възможности на оризовата хартия (суен джъ) и напластяванията ѝ до степен на релеф. Някои от платната в изложбата са точно такива.

Във всички платна търся релеф и се опитвам да постигна богато релефно пространство. Силата на суен джъ е че се поддава на много нюанси. Това е многохилядолетна китайска техника и традиция.

Пластичните възможности на хартията са предизвикателство. Популярна ли е тази техника в Европа?

Не, това е лично моя техника, която пазя в тайна.

Форматът на платната е голям, а кръглата форма е търсена заради принципа на баланса, одухотвореността и хармонията. Според мен в тази сплав можем да открием душата на картините Ви. Как се твори в кръг?

В кръга няма горе, няма долу. Композицията се търси в безкрайното движение на формите в пространството. Балансът се постига, както китайците са намерили хармония в Ин и Ян.

На изложбата присъства и сестра Ви – Боряна Върбанов-Сун. За нея се знае, че живее и работи в Пекин. Един тривиален въпрос – съвместни проекти планирате ли?

Сестра ми помогна много за реализацията на последната ми изложба в България. Но не планираме други съвместни проекти в близко бъдеще.

Благодаря Ви за вдъхновяващите отговори! Желая Ви здраве и творческо вдъхновение!

Повече за изложбата тук

Даниела Владимирова Христова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here