Нишката на съдбата

1
56

Картините му са мащабни, много често кръгли, всепоглъщащи, предимно в черно и бяло. Понякога към черният туш добавя наситени червени акценти, като тези, които с право наричаме „нишката на живота”. В тях се вихри въображаема философска динамика… Черно-белите нюанси са сложно съчетани в нагъната оризова хартия (суен джъ), чиято пластичност оформя богатство от релефна изразност.

Поезията в творбите му е скритата ос, около която гравитират сюжетите в творбите му. Тя е код, към който се стига чрез откровена съзерцателност…

Опитвам се да опиша впечатления, които, уви са твърде тленни на фона на мащабният свят в творчеството на художник, който все по-често е сред ценителите на живописта в България. Този път изложбата му е посветена на 70 годишнината от подписването на дипломатическите отношения между Китай и България.

И така, на вниманието на нашите читатели е авангардиста Феникс Върбанов. На 26-и ноември, беше открита изложбата „Нишката на съдбата”. Китайският културен център се превърна в домакин,а експозицията беше представяна до 20-и декември.

„Следи по пътя”, „Край на реалността”, „Тяло и душа”, „Същата стара история” – това са темите в творчеството, а също и заглавия на някои от изложбите му през последните години, състояли се в Париж, Пекин, а от няколко години и в София.

Феникс Върбанов е син на известният гобленист Марин Върбанов и китайската аристократка Сун Хуай Куей, чиито живот в личен и творчески план е една невероятна легенда.

Любов, кариера, мода, кино, успешни изложби, мащабно творческо влияние и семейство, което е или в Китай или в България, но като, че ли му е най-точно във Франция, където Феникс Върбанов завършва с отличие Френската Академия за изящни изкуства (ENSBA), Париж. Специализира в китайската академия по изкуствата „Ханджоу“. Интересът му към традиционните китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 г. и е породен от престоя му в Централната академия за изящни изкуства в Пекин.

Да се твърди, че Феникс Върбанов е повлиян от китайското конфуцианство ще бъде повърхностно и наивно заключение. Според мен цялостната му творческа нагласа е базирана на източната философия. В творбите му присъства поезията на Китай, за която знаем колко трудно се превежда на западен език. В същото време работите му подканват към медитативност и разпалват въображението за природни картини, както и сюжети, в които естетиката на авангардният стил ни извежда отвъд реалността… И все пак – „Откривам най-дълбоките си корени тук, в България, където съм роден. Рисувам в черно-бялата гама и ползвам цялата палитра от многообразието на цветовете между двата контраста.В тази изложба акцентът е в червеният цвят.” И още: „Да, имената на изложбите ми носят поетични послания. Сигурен съм, че чрез тях доказвам тезата, че душата принадлежи на изкуството.“ /усмихва се/

На изложбата беше представен биографичен филм за родителите му Марин Върбанов, Сун Хуай Куей, както и техни творби.

Феникс Върбанов с охота разказва за въздействието от нагъването и намачкването на оризовата хартия, техника, чрез която видимо присъства ефекта – релеф. В интервю от 2016-а година споделя, че мечтае да добави малко в повече червено към картините си. И ето, след „Краят на реалността” и „Следи по пътя”, в тазгодишната изложба художникът буквално завладява пространството в галерията на Китайския Културен център в София с мащаба на творбите си. Техниката е китайска, но осмислената одухотвореност е категорично българска и този факт е трогателен.

Дали авангардният му стил е универсален и популярна ли е техниката му на рисуване в Европа, както и кога отново ще се върне при корените си, в България не успяхме да научим, но си обещаваме, че ще продължим да упорстваме в получаването на отговори, за да обогатим диалога между „Черно и Бяло“ и чернобелия свят на Феникс Върбанов.

Интервюто с Феникс Върбанов тук

Даниела Владимирова Христова

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here