Историята насочена към бъдещето

0
7

Всяко време има своите постижения, чрез които влиза в паметта на човечеството. Но често се случва следващите поколения да ги ревизират и подложат на трансформация или унищожение. Не малко артефакти, създадени от човешка ръка, са изгубени завинаги не от природни катаклизми и насилствени войни, а заради идеологически предразсъдъци. Но спираловидната цикличност на историята помага на хората да осъзнаят, че миналото е културен код, от който трудно може да се избяга. Някои се опитват да го заглушат в изцяло нова среда. Други го поддържат, като съхраняват артефактите от миналото, давайки им нов живот чрез иновативни функционалности. Ето няколко примера как може да се прави това.

Предоставянето на медицински услуги е и поле за развитие на медицината. Затова връзката с медицинските университети е пряка. А тяхната история се превръща в история на медицината, която е достоен обект за създаване на музеи. През 1985 г. във Варна е открита „Музейна сбирка по история на медицината”, която днес е част от структурата на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванчов Стоянов” – Варна.

Паметен медал на този университет, заедно с Паметен медал в чест на 100 г. на Медицинския университет в София (2017 г.), днес красят колекцията от подаръци в Музея по история на медицината, открит през 1990 г. към 260 годишния (2018 г.) Първи Московски държавен медицински университет „И.М. Сеченов”, наричан още Сеченовски университет. Университетът е център за академично, научно и ресурсно превъзходство в системата на здравеопазването на Русия. Музеят към университета притежава Портретна галерия, колекции от нумизматика и знакови отличия (ордени и медали), медицински инструменти  и прибори, лични фондове на медици, книжни паметници и нагледни пособия. В подаръчната сбирка може да се види и иконата на Св. Йоан Рилски Чудотворец, небесен закрилник и покровител на българския народ.

Връзката с България е пряка. В колекцията на музея се намират два портрета на младия и възрастния Николай Иванович Пирогов, който оперира и лекува в българските земи по време на Руско-турската война 1877-1978 не само руски войници, но и много българи. Паметникът му стои пред Сеченовския университет в Москва, а в София неговото име носи УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД – водещо в областта на спешната и бедствената медицина болнично заведение, по-известно като Пирогов.

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма „Вечерни новини”, е вече легенда. Но вечерката на Москва живее от 95 г. и е най-старият вестник на града, който не е прекъсвал да излиза нито един ден, включително по време на войната. Днес в редакцията на „Вечерняя Москва” излизат 6 издания: ежедневно делово издание, седмичник за семейно четене, три тематични вестника за отделни административен окръзи на Москва и в. „Москва вечерняя” – съвместен проект с Московското метро – който вечер се раздава безплатно в метрото. Редакцията редовно участва в Акцията „Ден без турникети”, която се провежда почти всеки месец в Москва. Огромното помещение на редакционните отдели събира стотици майстори на словото и печата, които не се притесняват от присъствието на „туристи” в редакцията, набирайки и отразявайки новините от мегаполиса, Русия и света. А мрежовата „Вечерка ТВ” работи по проекти като „Московско качество”, събиращ мнението на гражданите, „Народите на Москва” (100 народности), в който участват и чужденци с представители от посолствата. Оперативните събития могат да се следят на портала, поддържан от редакцията. Към нея работят клубове на младите журналисти, учителите и политолозите. Слоганът за 2019 г. е „Правим вестника заедно с читателите”.

Тази година изложбата за достиженията на народното стопанство, по-известна като ВДНХ, отбеляза своята 80 годишнина след мащабна реконструкция за връщане на историческия си вид в компанията на 50-те най-големи изложбени центрове в света. Заедно с парк Останкино, ВДНХ е разположена на 325 хектара, на чията територия са изградени 49 обекта – архитектурни шедьоври, признати за паметници на културното наследство. Днес легендарните исторически павилиони на отделните републики в състава на СССР са превърнати в съвременни музейно-изложбени проекти, включително с Дворец на бракосъчетанията. В Парка на занаятите работят 13 тематични работилници и производствени цехове. Няколко павилиона Экспо домакинстват на главните изложби и крупните форуми, концерти и срещи. Парковете Останкино, Ландшафтен, на знанията и на тематическите атракциони предлагат ежедневно занимания за всички възрасти. Оказа се, че в историята на комплекса има българско присъствие. Изготвилите „Лентата на времето” в Музея на ВДНХ са избрали за периода 1964-1967 г. снимка на първите държавни и партийни ръководители на България и СССР. Тук историята се уважава и съхранява, за да служи като отправна точка за иновативни проекти.

„България на длан – макети на открито“ е образователен културно-исторически проект, който чрез специално изработени умалени копия – макети на знакови сгради, ще представи България като част от европейското и световното наследство на ЮНЕСКО, събрано на едно място. Проектът набира популярност от 2005 г. с макети на закрито, но само на знакови архитектурни обекти от цялата страна. А как изглежда това като карта на града?

 Павилионът „Макет на Москва” е открит на 29.09.2017 г. на Люляковата алея на ВДНХ, а този месец излезе от реконструкция заради разширяването на представената територия – 368 кв. м., на която се представени 20 хил. сгради в мащаб 1:400. На картата могат да се намерят обекти, свързани с България: Паметникът на Кирил и Методий, Паметникът параклис на руските гренадири, паднали в боя под Плевен по време на Руско-турската война 1977-1878 г., Българският културен институт, българският ресторант „Баба Марта”. При проектираното следващо разширение на картата, в нея ще влезе и Посолството на Република България в Москва.

 Павилионът е изложбен център за градоустройственото развитие на Москва „Мосградекспо” на департамента за градостроителна политика на града, който издава периодично печатни издания на отделни теми: Средновековно строителство (църкви, стените и кулите на Кремъл), Железопътните гари на Москва (9 за различните направление). Системата за управление на макета позволява да се фиксират отделни системи (Кремъл; уникални съоръжения; театри и киноконцертни зали; музеи и изложбени зали; булеварди, улици и мостове; хотели; храмове и манастири; реновация) или целият макет да се осветява в четири режима: ден, нощ, облаци и дъга. На всеки кръгъл час в работни дни и на всеки половин в празнични дни на голям екран се представят 5 светотехнически шоупрограми от 3 минути по темите: „История на Москва”, „Архитектурните стилове на Москва”, „Времената на годината”, „Мегаполисът Москва”, „Най-добрият град на земята” по песен със същото име от 1964 г. в изпълнение на Муслим Магомаев (https://www.youtube.com/watch?v=GPrWON4vCzQ).

Бившият павилион „Земеделие” на ВДНХднес е превърнат в Център „Слово” –  ново изложбено и образователно пространство, което разказва за историята, настоящето и бъдещето на кирилската писменост. За разлика от открития през 2015 г. „Двор на кирилицата” в комплекс „Стара Плиска” в България, отличаващ се със своята физическа мащабност и основен акцент върху кирилицата, новият център предлага поглед върху словесността от древността до наши дни. А върху 12 платна са изведени основните исторически акценти, свързани с кирилицата от IX до XX в., съпоставени с главните събития на културния, духовния и политическия живот в Русия и света. Съвсем естествено е присъствието на България не само в исторически, но и в съвременен план със снимката на Националната библиотека и паметника на Кирил и Методий пред нея. Заслужава да се отбележи „Дървото на азбуките на основата на кирилицата”, в което съществен клон се пада на българската азбука. Еспозицията разполага с 18 тематични къта за интерактивно образование по пътя на информалното учене.

Съществена част от Парка на знанията на ВДНХ заема образователния технокомплекс за деца и възрастни „Техноград”.  Оказа се, че това не е изложба, а реално иновационно-образователно пространство с работилници в 5 сектора: Сервис (5 професии), Арт (13 професии), Пром (6 професии), Цифра (12 професии) и Урбан Техноград (13 професии). Предлагат се 5 направления на обучение: курсове, майсторски класове, ваканции с полза, екскурзии и Център за развитие на кариерата. В Центъра могат да се проверят склонностите към отделни професии, да се състави автобиография и да се планира кариерата, независимо от възрастта и образованието.

Могат да се намерят и още положителни примери как се съхранява и модернизира историческото наследство, как музеите се насищат с интерактивни програми за всички възрасти, как историята оживява в най-съкровените спомени на съвременниците, как техни актуални снимки с исторически обекти летят по целия свят.

„Институт за информални иновации” (ИИИ) – www.iii-bg.org
Таня Желязкова-Тея – член на СБЖ
Фотограф – авторът

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here